Михаил Горбачов – силата на прагматичния човек

Прагматизмът е течение във философията, датиращо от втората половина на XIX век. Но когато става дума за световни политици и държавници, прочитът е далеч по-сложен, отколкото за водещите философи. Защо? Защото едно е да градиш стратегия, а друго е да я аргументираш като успешна, а после сам да я моделираш и осигуриш изпълнението.

Такъв и тежък е случаят като Горбачов. Виждаш една мечта на лениновата аргументация, проследяваш я в детайл и поставяш знаковия елемент. Този елементарен комунизъм ни води към една друга затворена промяна! Ако не променим пътят към „Аз“-ът на всеки от нас не можем да стигнем до това съвършенство, за което Ленин мечтае за другата държава- Русия.

Детайла към търсенето на другата държава започва в средата на 1985г. и той беше толкова сложен, толкова невъзможен, че трудно се възприемаше и оценяваше личностния характер, а култът към личността- беше парадоксален.

И до ден днешен как се получи появяването на Горбачов в елита на Съветския съюз и допускането му до върха бе единствената ни надежда за общия ни успех. Силата на този прагматичен човек бе фрапиращо забелязана и оценена най-вече от всички, както и от врага. А той, и врагът, осмисли потенциала за утрешния ден на света и допусна ефекта на новия комунистически лидер. Така се роди и новата идея за новата политика на новият източен лидер и водач от коренно различната пригодност.

Горбачов започна да разделя реалността по своите полета една по една и твърде рано разбра тежката истина и уникалния парадокс на лъжата. Дисекцията на проблемите бе абсолютно необходима!

В продължение на 9 години 12. 1979 -02. 1989 СССР води война в Афганистан, където се опитва да гарантира продължаване на властта на просъветското правителство. Войната в Афганистан се превръща във „Виетнам на Съветския съюз“, което отбелязва Олег Егоров. Тази война струва 15 хиляди живота на съветите, както веднъж казва Збигнев Бжежински, бивш съветник по национална сигурност на президента на САЩ Джими Картър.

На срещата в София с професор Кръстьо Петков Горбачов заяви: „Приключихме тази мрачна глава“ след цели 25 години— 2014 година.

Но падането на Афганистан — през месец декември 1989 г. — откри новия принцип на Горбачов. Тогава той заяви: „Москва вече не желае да губи повече, тя не е в състояние да подкрепя комунистическите правителства в Полша, Унгария, Чехословакия, независимо от това: от този момент Източна Европа е свободна да избере своя път!“

До края на 1989 г. всички конунистически правителства падат навсякъде. Варшавският договор се разпада и престава да съществува. Остана само „Берлинската стена“, а Горбачов събори и нея.

Навремето президентът на САЩ Роналд Рейгън призова съветския лидер през 1987 година по време на една реч в Берлин. Западна и Източна Германия са разделени от тази стена. Тогава Горбачов реагира на призива му и само две години по-късно, не само с думи, а с директни действия Берлинската стена падна. По-късно, на 31.07.1991 г., при посещението на американския президент Буш-Горбачов на пресконференция в Москва прави всичко възможно разоръжаването да стане цел номер едно. Тогава най-важното постижение на Горбачов е забавянето на надпреварата в ядреното въоръжение. Бяха ликвидирани ракетите със среден обсег до 5500 километра, което в определена степен реши този огромен проблем. Вътре в Русия има сериозни противоречия по тези въпроси, но ако се проследят четирите основни стъпки на Михаил Горбачов, ситуацията на света е друга. Силата на Горбачов днес се приема по различен начин.

И този различен начин не касае само въоръжаването, а коренно различният начин на живот. Горбачов посещава, за да се убеди в сравнителният план другите комунистически държави, докъде са стигнали, например посещенията му в България са няколко: първото през 1985-а, второто на 9 май 2002 г., после на 7.10.2010 г. и на 20.04.2014 г. През май месец 2002 г. пред журналиста Кеворкян Горбачов говори 2,5 часа за политиката за гласност, с която доведе до демократизация на режима в Съветския съюз и Източна Европа.На другата си среща си с президента Стоянов на 7.10.2010 г. Горбачов подчертава, че перестройката довежда света до най-съществената си промяна. А на конференцията „Европа гледа на Изток“ под егидата на неговата фондация „Форум за нова политика“ той и Горбачов формулират тезата за другата промяна в елита — вече с нова активност в Азия, Америка и Латинска Америка.

Неговата промяна с годините се забелязаше видимо, директно и силно. Като започне да говори, силно се мобилизираше, аргументираше и точно се изразяваше, и винаги отчиташе разликата в нагласите за доказването на водещата тема. Този силен политически подход забелязах в директен план, когато бяхме на срещата с него и проф. Кръстьо Петков. Да стоиш до Горбачов и да разговаряш с него бе истинско политическо удовлетворение. За този, който се е занимавал с политика. Силното въздействие и прекрасната подготовка на професор Петков ме караше мен да сравнявам харизмата на Горбачов като световен лидер с неговата силна и уважителна нравствена прецизност на аргументите.

Ние имахме една представа за брежневския тип лидери като Тодор Живков и другата крайност като тази на Андрей Луканов. Именно чрез Луканов, като негов пръв помощник, знаех много, много за Горбачов, но когато стоях срещу него на срещата с професор Петков, аз вече бях надскочил себе си!

Да имаш тази възможност да получиш и реализираш това доверие бе твърде важно, защото от свидетел и помощник най-дълбоко на искане на Луканов вече виждах първоизточника на идеите за коренния прелом в Източна Европа с другия тип материализация.

Що се касае за изкривяването на националния манталитет, за забогатяването и олигархизирането на държавата, днес Горбачов няма никаква вина от вчера. Той даде най важното -бягството от схоластиката и вредата на елементарния комунизъм. Горбачов въведе силата на индивида, а държавите и ламтежа за богатство, не въведоха нужния държавен контрол и ефективна правосъдна система.

У нас Луканов също поиска това, но стигна до куршума. Живковистите не можеха да му простят, нарочиха го, че той ражда капитализма, определя утрешния ден с „червените куфарчета“, нарочва всички онези, които бяха злоупотребили с външнотърговските дружества.

Не друг, а Луканов успя да реализира успеха по преговарянето на външния дълг към 09.10. 1989-а, спестени 50 процента. Не друг, а Луканов даде идеята за преследване до смъртта си заедно с ЦРУ и ФБР остатъците от 388 ВТО, които бяха присвоени от 704 човека.

Но за огромно съжаление действието на куршума от 2 декември 1996 елиминира голямата му сила. Така България не успя да запази последователя на Горбачов и прероди олигархията в по-нагъл план.

Ако се върнем назад към историята, и видим какво е казал Буров, че на всеки 35 години в България стартира голяма промяна, значи днес сме налице. Дали ще тръгнем към нея, или ще се върнем към формулирането на приоритетите на М. Горбачов, зависи само от нас.

Но днес, в тази забатачена държава, с 1 процент чорбаджии и 99 процента гладни българи няма да успее никъде!