Има бъдеще

Иван КОПРИВЧИН

Пътят към благоденствие на българското общество познава немалко отклонения, заблуди и драматични превратности. Ние, българските младежи, изживяваме и днес последиците от тези превратности, бидейки заложници на всеобщо артикулираната безалтернативност на бъдещето.

Тази нагледна безалтернативност се формира преди всичко под тежестта на близкото минало, изгубените надежди на нашите родители и нарастващата сложност и непредвидимост на новия свят. В момент, когато нишките между поколенията се късат, историческата памет изтънява, идентичността се размива, тогава се прекъсва и предаването на онзи дух, който свързва отделната човешка съдба със съдбата на България.

Светът, в който ще живеем, е белязан от геополитически предизвикателства, цифрови революции и търсене на нови духовни парадигми. Пред нас стоят и изключителни трудности, свързани с конкурентоспособността и личната реализация. Силата на българските младежи е призована, за да преодолее предизвикателствата на днешния и да осъзнае алтернативата на утрешния ден!

Чрез тази сила България ще има възможност да извоюва ролята си на мост между световете— между историческата традиция и ерата на модерността. Именно чрез форми на иновативно съзидателство, инициирано от младите, нашата страна ще възроди своя културно-исторически и духовен капитал. Това означава икономическият, общественият и технологичният напредък да задействат за своя движеща сила именно свободния, предприемчив и талантлив човек.

Една такава перспектива обаче трудно може да се осъществи в условията на задълбочаващи се разделения и разпадащо се доверие. Родната политика окончателно загърби първоначалното си предназначение да отстоява интересите на гражданите. Нуждаем се от осветляване на зависимостите на политическата и бизнес класата! Нуждаем се от отговорна държава, която съчетава личната свобода с обществената солидарност и осигурява опора за всяко поколение! Достъпното образование, модерните университети, достойните стипендии, възможностите за иновативно обучение и професионална реализация не са лукс, а основни условия за свободен живот и себереализация.

Постигането на тази цел изисква младите да се утвърдят като самостоятелно организиран обществен субект, способен да води равноправен диалог с държавата и бизнеса и да отстоява решенията, които определят собственото им бъдеще. Младите не бива да бъдат единствено и само адресати на несъгласувани политики или пък периодично мобилизирана енергия в чужди каузи.

Тази самоорганизация е от особено значение и за преодоляването на растящата криза на общността у нас и в световен план. Никога не сме били толкова виртуално свързани и едновременно с това душевно отчуждени с остро осезаема липса на принадлежност и ценностна насока. Належаща стъпка е изграждането и обособяването на пространства и форми за действие и общуване в университетите, науката, културата, предприемачеството и гражданския живот.

Единствено чрез тази съзидателна енергия България може да намери своето място в новата глобална действителност. Нужна ни е такава историческа съзидателност, която да свърже личностното и духовното развитие с националната перспектива и да възстанови прекъснатия диалог между поколенията, както и предаването и комуникирането на жизнен опит и познание. Най-вече ни е необходим нов обществен договор, който да възстанови доверието между гражданите и институциите и да превърне държавата в проект за споделено бъдеще!

––––––––

Авторът е лидер на младежки клуб „Има бъдеще“ и инициатор на студентска инициатива „СТОП“