Войната пренарежда милиарди в Персийския залив

Конфликтът между САЩ и Иран започва да променя икономически модел, върху който държавите от Персийския залив изграждат развитието си от десетилетия. След години на мащабни инвестиции в туризъм, спорт, недвижими имоти, мегапроекти и изкуствен интелект все повече капитал се насочва към далеч по-базова инфраструктура – пристанища, петролопроводи и алтернативни търговски маршрути.

Причината е Ормузкият проток – една от най-важните транспортни артерии за световната енергетика. Продължителните затруднения на корабоплаването показаха колко уязвими са икономиките на страните от Залива, когато износът на петрол и газ, контейнерните превози и доставките на стоки зависят от тесния морски коридор между Иран и Оман.

Страните в региона вече влагат милиарди долари в инфраструктура, която трябва да намали зависимостта им от Ормуз. Част от търговските потоци са пренасочени към саудитски пристанища на Червено море и към източното крайбрежие на Обединените арабски емирства.

Пристанищата отново стават стратегически актив

Една от най-видимите промени е в ОАЕ. Фуджейра придобива още по-голямо стратегическо значение, тъй като се намира на Оманския залив и корабите могат да достигат до нея, без да преминават през Ормузкия проток.

Разширяването на петролопроводната и пристанищната инфраструктура трябва да увеличи възможностите на Абу Даби да изнася суров петрол по маршрут, независим от протока.

Промяната идва в момент, когато логистичният сектор понася сериозни щети. Според Financial Times контейнерният трафик през Ормузкия проток е намалял драматично, докато транспортните и застрахователните разходи са нараснали. Джебел Али в Дубай – едно от най-важните контейнерни пристанища в света – е сред засегнатите от нарушенията на търговските маршрути.

Саудитска Арабия увеличава ролята на Червено море

Рияд също ускорява плановете за намаляване на зависимостта си от Персийския залив.

Ключов актив е системата Petroline, която свързва петролния център Абкайк с Янбу на Червено море. Капацитетът на съоръжението беше увеличен от първоначалните около 5 млн. до приблизително 7 млн. барела дневно.

Така Саудитска Арабия може да транспортира значителна част от петрола си към западното крайбрежие, без танкерите да преминават през Ормуз.

Но и този маршрут не е лишен от рискове. Излазът през Червено море поставя доставките в зависимост от сигурността около протока Баб ел Мандеб – друг ключов транспортен коридор, който през последните години също е обект на сериозно геополитическо напрежение.

Катар е сред най-уязвимите

Особено сложна е ситуацията за Катар, чиято икономика разчита в голяма степен на износа на втечнен природен газ.

За разлика от Саудитска Арабия и ОАЕ, Доха разполага с много по-ограничени възможности да изгради алтернативен маршрут за огромните количества LNG, които традиционно напускат страната през Персийския залив.

Това превръща сигурността на Ормуз в пряк икономически фактор не само за Катар, но и за азиатските пазари, които са сред основните купувачи на катарски газ.

Ирак търси излаз към три морета

Една от най-интересните промени се наблюдава в Ирак. Багдад ускорява проекти, които могат да дадат на страната алтернативни маршрути за износ към Средиземно и Червено море.

Сред тях е развитието на коридора Басра–Хадита. Идеята е петролът от южната част на страната да бъде транспортиран на запад, откъдето потенциално могат да бъдат развити връзки към турското пристанище Джейхан, сирийското Банияс и йорданското Акаба.

През 2026 г. иракското правителство одобри финансиране от 1,5 млрд. долара за проекта Басра–Хадита, който е замислен с капацитет от около 2,5 млн. барела дневно.

Паралелно с това отношенията с Турция придобиват още по-голямо икономическо значение за Багдад заради възможността за износ през Джейхан на Средиземно море.

Нова транспортна карта на Близкия изток

Промените вече излизат извън нефтения сектор. Турция и Саудитска Арабия разглеждат възможности за железопътна връзка през Сирия и Йордания, която би могла да стане част от по-широка сухопътна транспортна система между Персийския залив и Европа.

Така кризата около Ормуз ускорява процес, който може трайно да промени икономическата география на региона.

В продължение на десетилетия държавите от Персийския залив се възползваха от максимално ефективни и сравнително евтини транспортни маршрути. Новата геополитическа среда ги принуждава да инвестират в резервен капацитет – дори когато той изглежда по-скъп и икономически неефективен в спокойни времена.

Последиците вече се виждат и на финансовите пазари. На 21 септември повечето борси в Персийския залив приключиха с понижения на фона на продължаващото регионално напрежение. Саудитският основен индекс загуби 0,6%, а този в Абу Даби – 1,6%, показват данни на Reuters.

В дългосрочен план най-важната последица може да се окаже не временният спад на търговията, а промяната в инвестиционните приоритети. Сигурността на транспортните коридори се превръща от геополитически въпрос в един от основните фактори при разпределянето на капитала в Персийския залив.