Децата не могат да четат и смятат, а ще им наливат религия

Близо шест от десет български 15-годишни не достигат базовото ниво по четене и математика, а властта в България иска да им налива религия и да въвежда оценка за дисциплина. Кой проблем ще реши с това?

Българската държава най-сетне диагностицира проблема на българското образование – и това се оказа ученикът. Той е разхайтен и не е достатъчно дисциплиниран, затова ще оценява поведението му. Не е достатъчно добър – затова ще бъде поправен, като учи един час седмично “Добродетели и религии”.

Борисов, Радев и патриархът

Оценката по дисциплина и задължителният час по възпитание в добро беше политическа инициатива на ГЕРБ, обявена м.г. Още тогава като президент Румен Радев заяви, че училището трябва не само да обучава, но и да възпитава, като това възпитание стъпва върху вярата и православните ценности. На управляващата “Прогресивна България” се падна да превърне идеите в законодателство.

Патриарх Даниил – последователен застъпник за религиозното образование, намери съмишленици и в Борисов, и в Радев. Тази приемственост е забележителна. Премиерът Радев обеща да разгради олигархичния модел на управлението на Борисов, но очевидно не откри нищо за разграждане във възпитателния му модел.

“Клас, стани! Клас, мирно!”

През юли премиерът Радев вече говореше за „замисъла на правителството“ за въвеждане на „Добродетели и религии“, подкрепен от Светия синод. „Прогресивна България“ внесе законопроект предметът да стане задължителен от учебната 2028/2029 г. първо за първокласниците, а след това и за следващите класове. Задължителен е часът, не религията – ще се избира между православие, ислям и нерелигиозна програма „Добродетели, етика и гражданско образование“.

Миналата седмица предложението стигна до парламентарната образователна комисия, която три часа обсъжда шест законопроекта по темата, но отложи гласуването. Ден по-късно МОН представи пакет за дисциплината: поощрения, предупреждения, корективни мерки и санкции, специалист по личностно развитие във всяко училище и електронна карта, в която веднъж на срок ще се отразяват поведението, социалните умения, постиженията и талантите на ученика. Министерството подчертава, че целта е превенция и ранна подкрепа, а санкцията – последна мярка.

Така само за два дни държавата предложи два отговора на кризата в училището – да възпитава ценности в учениците и да коригира поведението им. И в двата случая обектът на промяната е един и същ – детето. „Децата много често са разглеждани като обект: ще им наливаме добродетели в главата, ще ги поправяме и изведнъж ще получим можещи граждани“, казва пред Дойче Веле Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.

Ще станат ли децата по-добри?

По-трудно е да се открият доказателствата, че точно тези мерки ще постигнат поставената цел. Просветният министър на ГЕРБ Красимир Вълчев се беше позовал м.г. на наблюдения върху около 12 000 деца, които изучавали религия факултативно или в избираеми часове. Според него те били „по-добри“, имали по-малко пороци и зависимости и дори по-добри образователни резултати. МОН съобщи и за свое проучване за положителния ефект на религиозното обучение, което трябваше да представи допълнително.

Но доказателства така и не са представени, въпреки че експерти като Ирина Манушева, застъпник за качествено образование, попитаха депутатите къде са анализите. При тревожните нива на функционална неграмотност и дефицита на критично мислене сред българските ученици въпросът ѝ беше: „Кой образователен проблем решава новият предмет?“

Бившият просветен министър Николай Денков посочи и друг риск – религията да се превърне в инструмент за индоктриниране и да разделя децата по религиозен, а в смесените райони и по етнически признак. Като пример заполитическата употреба на православието той даде Русия.

Новият час предполага, че добродетелите могат да бъдат отделени в учебната програма и преподавани веднъж седмично. „Образованието не е един час по добродетели, нито оценка по дисциплина“, казва Брестничка. Според нея качества като отговорност, умение за общуване и уважение към другите се изграждат в цялата училищна среда, а не в отделен час или чрез оценяване на поведението.

За Мария Брестничка качеството не се изчерпва с академичните резултати. То означава и сигурна среда, в която детето се чувства в безопасност и може да покаже най-доброто от себе си. „Ако децата не намират смисъл, те няма да искат да бъдат в училище“, независимо дали им се размахва пръст или им се „наливат добродетели и религии в главата“.

След PISA – дисциплина и добродетели

Само десет дни преди държавата да представи новите си решения за възпитанието на учениците, PISA 2025 отново показа мащаба на образователния проблем. Близо шест от десет български 15-годишни не достигат базовото ниво по четене и математика. Средно за страните от ОИСР това се отнася за около една трета. „Когато колегите ми говорят за една трета, те говорят с паника“, казва пред ДВ Мария Брестничка. В България резултатът е почти два пъти по-лош. След резултати, които показват сериозен дефицит на базови умения, властта постави на дневен ред оценката по дисциплина и новия час по добродетели.

А PISA съдържа и друг тревожен сигнал – 27% от българските ученици определят училището като загуба на време срещу 16% средно за ОИСР. В същото време изследването потвърждава и проблема, който МОН иска да атакува – в класните стаи има шум, разсейване и ученици, които не слушат учителя. Въпросът не е дали дисциплината е проблем, а какво стои зад него.

Какво прави училището

Отговори се съдържат в прегледа на българското образование ‘2025 на ОИСР, който изследва не само резултатите на учениците, а и начина, по който работи системата. Един от най-тревожните му изводи е, че българските деца се представят сравнително добре в международните изследвания в началния етап, но това предимство се губи с годините в училище.

OИСР разкрива проблеми там, където сегашните мерки не посягат. България е въвела обучение, основано на компетентности, но то трудно стига до класната стая. Учебните програми се възприемат от учители и директори като претоварени, преподаването остава силно ориентирано към учителя и предаването на знания. А националното външно оценяване (НВО) след VII клас създава силен стимул обучението да се насочва към подготовката за теста.

Около държавния изпит се е развила и паралелна образователна система, която генерира значителни приходи. ОИСР цитира данни, според които около 2/3 от седмокласниците използват частни уроци за подготовка за НВО, а разходите на едно семейство могат да достигнат 9000 лева (4601 евро) годишно. Получава се парадокс: родители плащат допълнително, за да подготвят децата си извън училище за изпит, организиран от държавата върху материала, който е преподаван в училище.

Но възможността да се компенсират недостатъците на училището не е еднаква за всички. ОИСР определя социално-икономическите различия в българското образование като по-силно изразени, отколкото в повечето страни от организацията, и предупреждава, че те започват рано и се натрупват с годините. Последната PISA показва мащаба им: най-облагодетелстваната четвърт от българските ученици изпреварва най-необлагодетелстваната със 101 точки по природни науки при 85 точки средно за OECD.

Така частните уроци не са само симптом за слабостите на училището. Те дават и предимство на семействата, които могат да платят за онова, което системата не успява да осигури еднакво на всички. А ОИСР предупреждава, че неравенствата не се заличават в училище – напротив, натрупват се с преминаването на учениците през него.

А учителите?

Поддръжниците на мерките ги виждат и като помощ за учителя. Директорът на столичното 119 СОУ Диян Стаматов ги определя като първи опит за системно справяне с проблемното поведение. Брестничка вижда и обратната страна: от учителите вече се очаква да преподават, да развиват социални и емоционални умения и да изграждат отношения в класа, а сега и да оценяват поведението. Ако държавата иска от тях още, казва тя, първо трябва да им осигури системна подкрепа.

Липсата на дисциплина и ценности у децата не е причината за кризата в образованието, а едно от последствията ѝ. Но политиците избраха да превъзпитават учениците, вместо да реформират училището.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.