Как тецове на „Ковачки“ избегнаха глоби за близо 5 млн. лева

Близо 5 млн. лева е разликата между наложените и реално платените глоби за замърсяване на околната среда за шест години на три въглищни централи, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки – ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Република“. Това показва анализ на природозащитната организация „Грийнпийс“ – България.

Данните обхващат периода 2018-2023 г. и са изведени от информацията, предоставена по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на околната среда и водите, както и от Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) в Стара Загора и в София, чиито са правомощията да упражняват контрол върху тези тецове.

6,7 млн. лева е общият размер на наложените глоби на трите въглищни централи – едни от най-старите и най-замърсяващите инсталации за производство на енергия в България. От тях в хазната са постъпили по-малко от 2 млн. лева или под 30%.

„Зад тези числа се крият черните пушеци и лепкавите сажди от въглищата, отровеният с прах и серен диоксид въздух, замърсените води на Струма и Марица, неразрешеното изгаряне на отпадъци. Всяко такова нарушение има директно въздействие върху околната среда и здравето на хората. Като общество е крайно време да си отговорим – има ли чадър над тази индустрия и каква е цената, която плащаме за това? Институционална небрежност при налагане на глобите или едва прикрита зависимост от бизнес интереси е причината серийните замърсители у нас системно да избягват отговорност“, коментира Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.

От онези близо 2 млн. лева, постъпили в хазната, едва 6500 лв. са платени от ТЕЦ „Брикел“. Тази сума е шокиращо малка на фона на наказанията, които контролният орган е определил – общо над 1 млн. лева за шест години. Доста по-високи са изплатените суми за глобите на ТЕЦ „Република“ и ТЕЦ „Бобов дол“ – съответно близо 240 000 лева и 1,6 млн. лева. Макар платените глоби на ТЕЦ „Бобов дол“ да звучат по-солидно, те са под 40% от първоначално наложените санкции за замърсяването на околната среда.

Повече от половината глоби падат в съда, показва още анализът на данните. След установени нарушения през този шестгодишен период, контролните органи са наложили общо 198 глоби на трите централи. От тях 108 са отменени от съда, а други 44 са намалени от съда. Най-честите мотиви за отмяна на глобите са пропуски в процедурата по установяване на нарушенията от страна на контролните органи.

Статистиката показва и други любопитни тенденции. Например, районният съд в Гълъбово директно отменя глобите на ТЕЦ „Брикел“, като за период от шест години потвърждава едва една глоба от общо от 61 приключени дела. Съдът в Кюстендил като последна инстанция пък отменя значително по-малко от наложените глоби на ТЕЦ „Бобов дол“, но в почти половината случаи размерът на санкциите е намален.

Данните разкриват ясно териториално разграничение. РИОСВ-София проявява значителна строгост в размера на налаганите санкции в сравнение с РИОСВ-Стара Загора в контрола ѝ върху ТЕЦ „Брикел“. Например, средната стойност на глобите за неразрешени емисии във въздуха за периода 2018 – 2023 г. на ТЕЦ „Бобов дол“ възлиза на 104 000 лева за глоба, а за ТЕЦ „Брикел“ – на едва 15 000 лева.

Другото любопитно е, че след като съдът в Гълъбово отменя санкциите на първа инстанция, РИОСВ-Стара Загора оспорва много малка част от тези решения на по-горна инстанция. Така контролният орган пропуска да защити първоначалните си становища и ТЕЦ „Брикел“ се разминава с глобите благодарение на решенията на първоинстанционния съд и въздържането от обжалване от страна на контролния орган.

„Тази статистика е тревожен сигнал за множество системни проблеми, с които сме длъжни да се справим. Има задачи за всички, ако искаме живот с чист въздух, здравословна околна среда и повече справедливост. Инспекторите, които се изправят лично срещу замърсителите, заслужават добра подготовка и солидна подкрепа от централната власт в Министерството на околната среда и водите. Министерският съвет и Народното събрание следва най-накрая да приемат план с ясни стъпки за постепенно извеждане от експлоатация на въглищните мощности до 2030 г., като се започне от най-старите и най-замърсяващите. Но най-важното: нека ние, гражданите, да останем бдителни, да подаваме сигнали за замърсяване и нередности до контролните органи МОСВ и РИОСВ. Това е най-сигурният начин да подпомогнем действията и разобличим бездействията на институциите,” призовават от „Грийнпийс“ – България.