Емил Стойчев представя изложбата „Въображението е моята кръвна група“

Емил Стойчев представя изложбата „Въображението е моята кръвна група“

Емил Стойчев (р. 1935) е една от най-значимите фигури в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Неговото първо явяване пред публика се случва в сегашната сграда на Софийска градска художествена галерия, когато през 1961 г. на емблематичната Първа младежка обща художествена изложба той излага свои творби. Експозицията има славата на първото по-значимо „размразяване“ в изкуството след смъртта на Сталин и Априлския пленум на Българската комунистическа партия (1956). Това поколение художници ще бъде наречено „априлско“ и през следващите години то ще създаде новия облик на българското изобразително изкуство. Стойчев е разпознат като явление още с първата си самостоятелна изложба (1965) от такива критици и наблюдатели на художествения живот, с усет към новото, като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов.

Този типичен градски човек и художник започва като пейзажист. Към средата на 1970-те г. фигуралните персонажи, населявали досега спорадично неговите пейзажи и интериори, ще станат доминиращи с коренно променена роля – ще бъдат основен организиращ център, около който ще се разиграва „сюжетът“ на композиционните решения. Емил Стойчев ще се превърне в разказен, притчов художник и това качество ще запази и досега. Картината започва да се превръща в ребус, в смислово поле, а психологизмът на човешките образи е от решаващ интерес.

Последните повече от 30 години Емил Стойчев дели времето си между Париж и София и продължава да твори. Образният му език е все по-загадъчен и труден за проникване. Защо е този усложнен език, сякаш пречка за споделяне, отколкото в помощ? Защото само така могат да бъдат отправени послания, това е езикът на посланията – повече остроумна и завоалирана игра, ребус, игрословица, гатанка, отколкото теза.

Емил Стойчев не е морализатор, той е скептик, отнасящ се повече с насмешка и иронична усмивка към активностите на живота, нашите борби, възходи и падения. В една картина трябва да има тайнственост, казва Стойчев. Тайната е изкушаваща и привлекателна, докато остава тайна. Когато тя се разкрие, става просто баналност. Към тайната ние може да бъдем само насочвани.

Експозицията е ретроспективна и се организира по повод 90-годишнината на автора. В нея участват творби от фондовете на: СГХГ, Национална галерия, ХГ – Казанлък, ГХГ – Пловдив, ХГ “Жорж Папазов” – Ямбол, ХГ “Никола Маринов” – Търговище, ХГ – Смолян, ХГ “Илия Бешков” – Плевен, ХГ “Христо Цокев” – Габрово, Музей на хумора и сатирата – Габрово, ХГ – Добрич и от ателието на художника. Изложбата е придружена от двуезично албумно издание.

Авторска анимация на Александър Сокеров, посветена на изложбата, може да бъде видяна в галерията на Уникредит Булбанк, пл. “Св. Неделя” № 7, София. Съпътстваща изложба “От ателието” ще бъде открита на 13 март в галерия “Академия” на Национална художествена академия, София, където ще бъдат представени творби на художника от последните години.

Изложбата се организира със съдействието на фондация “Процес-Пространство”, фондация “Златю Бояджиев” и с финансовата подкрепа на: Министерство на културата, фондация “Лъчезар Цоцорков”, Аурубис-България, Дънди Прешъс Металс, Кауфланд-България, Елаците-Мед, Уникредит Булбанк.
Куратор на изложбата: Иво Милев.