Проукраински тръмписти? Остават само черното и бялото

Екстремните ситуации, когато обществото е разделено на две половини, са добри, защото не оставят място за нюанси. Остава само черното и бялото. Разбира се, в нормалния живот разноликите цветове са добре дошли, но когато хората масово се избиват помежду си, черно-бялото е повече от достатъчно. Така е по-лесно да различиш своите от враговете си.

Преди да започне войната, можеше да се спори от коя страна на барикадата са Собчак, Венедиктов, Кац, Светов, Латинина, Арестович и другите „умерени хора по средата“ (В. С. Висоцки). „Нищо не е толкова еднозначно“ работеше като тяхна димна завеса, но след избухването на войната всичко стана еднозначно и истината за всеки непонятен дотогава персонаж стана проницаема.

Тръмпистите – естествено, имам предвид онези от тях, които твърдяха, че са анти-Путин и про-Украйна – до началото на преговорите между Путин и Тръмп също запазиха способността да съчетават двете неща. Човек би могъл, затваряйки си очите за личните качества на човека, да симпатизира на посоката на някои от неговите разсъждения и декларации.

Преговорите и позицията на Тръмп по отношение на Зеленски и Украйна лишиха тези хора от възможност за маневриране. Ако Тръмп казва, че войната е започнала в Украйна, а не в Русия, ако нарича Зеленски, а не Путин, диктатор, ако изисква свободни и честни избори в Украйна, а не изисква това от Русия, то всеки, който подкрепя Тръмп и се солидаризира с тази позиция, независимо дали му харесва или не, е враг на Украйна и поддръжник на Путин.

Желанието черното да бъде прието за бяло понякога е толкова забавно, че води до невероятни гримаси и скокове. Например попаднах на видеоклип на някакъв пенсиониран американски военен Тръмполин, който обясняваше изпъването на ръката на Мъск, като изхвърляше ръката си напред, за да покаже на публиката как неговите ракети ще стигнат до Марс.

Това, което най-много ме озадачава в тази ситуация, е способността да се самозаслепяваш и да приспособяваш безсмислен аргумент като горния, за да пасне на предварително избрана теза. Бих могъл да разбера тръмпистите, ако техният идол притежаваше неустоима харизма, беше очарователен, умееше да говори добре; накратко, можеше да прави нещо привлекателно и омайващо. Емоциите често надделяват над разума с всички произтичащи от това последствия.

Но Тръмп е 78-годишен старец-плашило, самодоволен и посредствен, арогантен и мнителен, непривлекателен, с престорена физиономия и тъпи шеги.

Не вярвам в теориите на конспирацията, нито във всесилието на КГБ. Прочетох от един добър блогър, че всички привърженици на Тръмп поддържащи на думи Украйна, са агенти на ФСБ, които сега са минали се осветили. Подобно обяснение ми се струва също толкова налудничаво, колкото и аргументите на тръмпистите. Със сигурност сред тях има агенти на влияние, но огромното мнозинство са автономни кретени, които „работят на автопилот“. Мога да разбера тръмпистите в Израел – тоест онези от тях, на които не им пука за Украйна и Русия. Но отсега нататък проукраински тръмпист означава нещо като лесбийка-феминистка от редиците на талибаните.

Алекс Синодов – kasparov.ru

превод: Nick Iliev