„Нова Ялта“: от какво се опасяват в Източна Европа

„Нова Ялта“: от какво се опасяват в Източна Европа

Всички те са страдали от имперската политика на Кремъл: страните в Централна и Югоизточна Европа виждат в поведението на Тръмп предателство спрямо Украйна. Те се опасяват да не бъдат оставени отново в орбитата на Русия.

Вербалните нападки на американския президент Доналд Тръмп и неговите клевети спрямо Украйна и нейния президент Володимир Зеленски разбираемо предизвикват смайване и истински шок най-вече сред хората от нападнатата държава. Но и в страните от Централна и Югоизточна Европа започва да се шири страх, че отново ще бъдат оставени на Русия.

Подобно на Украйна, почти всички народи и нации в региона са страдали от имперската политика на Русия и по-късно на Съветския съюз – стара травма, която обаче и до днес не се разбира в Западна Европа.

Затова подходът на Тръмп, възприет като предателство спрямо Украйна, предизвиква в тези страни най-дълбоката криза на доверие от 1980-те години насам, когато първоначално не беше напълно ясно как ще реагира Съветският съюз на движенията за свобода и независимост в региона. От края на 1990-те години САЩ са най-важният в НАТО гарант за сигурността на Централна и Югоизточна Европа. И сега страните там изпитват опасения, че ще бъдат оставени сами на себе си, както и Украйна.

Най-голяма тревога се усеща сред политическото ръководство на Румъния. Шефът на президентската канцелария Кристиан Дяконеску обвинява Русия, че по време на преговорите в Рияд е предложила „нова Ялта“ и изтегляне на американските войски от Румъния.

Известни румънски интелектуалци, например политологът Владимир Тисманеану, определят срещата в Рияд като „предателство“ спрямо Украйна и западните ценности и виждат в нея опасност от един „нов Мюнхен“. На Мюнхенската конференция през септември 1938 година Германският райх, Франция, Италия и Великобритания, без участието на Чехословакия, решават Судетска област, тогава част от Чехословакия, да бъде предадена на Германския райх.

Мъск подкрепя румънските десни екстремисти

Причината за острите реакции е разбираема: както и в случая с Украйна, американското правителство обвинява Румъния, че е недемократична страна. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви по време на Мюнхенската конференция по сигурността, че с анулирането на президентските избори Румъния не е действала демократично.

Близкият до Тръмп технологичен милиардер Илон Мъск от своя страна подкрепя дясноекстремисткия и проруски кандидат за президент Калин Джорджеску, който пледира за ликвидиране на украинската държава и за поделянето ѝ между Русия, Унгария и Румъния. По-рано тази седмица в платформата Х Мъск похвали Джорджеску – написа „Румъния заслужава суверенитета си“.

„Суверенистите“ са срещу правото на Румъния да се защитава

Румъния е най-важната военна база за САЩ и НАТО в Югоизточна Европа, на нейна територия е и ключовият ракетен щит за защитата на региона от нападения с балистични ракети. От друга страна Румъния, наред с Молдова, е и пряко потърпевша от войната на Русия срещу Украйна: На румънска и на молдовска територия падат или експлодират все повече руски дронове. А и въздушното пространство на двете страни постоянно се нарушава от руски ракети.

В сряда, 19 февруари, Румъния прие закон, който разрешава свалянето на този вид дронове. Трите дясноекстремистки парламентарни партии, които в пропаганден план се обслужват от понятието „национален суверенитет“, гласуваха против закона.

Преходният президент на Румъния Илие Болоян от своя страна обвърза съдбата на Румъния с тази на Украйна: „Ние сме на страната на Украйна не само по хуманитарни причини, но и защото това е от стратегически интерес за нашата страна“.

Драматичните послания на Туск

Лидерите на други държави от Централна и Югоизточна Европа също реагират с декларации на солидарност с Украйна. Полският премиер Доналд Туск почти ежедневно излиза в платформата Х с драматични апели. По повод на преговорите на Тръмп с Русия той написа, че принудителната капитулация на Украйна ще означава капитулация на цялата западна общност.

За чешкия президент Петър Павел е проява на цинизъм сравняването на украинския президент Зеленски с диктатор, а неговият литовски колега Гитанас Науседа отправи призив за спешни действия в подкрепа на и за укрепване на сигурността в Европа. В тази връзка той представи план от шест точки, предвиждащ още по-тежки санкции за Русия и инвестиции в украинската оръжейна промишленост. Други държави в региона също се обявяват за повече инвестиции в общата европейска отбрана.

Три държави са против подкрепата за Украйна

Отношението на политическите ръководства в България, Словакия и Унгария е друго. Проруският президент Румен Радев, който все пак не е толкова предан на Кремъл, колкото Виктор Орбан, постоянно омаловажава руската агресия и се обявява против подкрепата за Украйна.

Радев приветства внимателно „мирната инициатива“ на Тръмп и призова правителството и парламента да приемат решения срещу изпращането на български войници в Украйна – тема, която не е актуална нито за България, нито за ЕС.

Досега българските правителства постоянно оказваха военна помощ на Украйна. Но не е ясно каква позиция ще заеме в бъдеще правителството, встъпило в длъжност в средата на януари, тъй като две от съставляващите го три партии са с проруски или изолационистки позиции и кабинетът не е единен по въпросите, свързани с Украйна.

В случаите със Словакия и Унгария пък би трябвало да е ясно, че те по никакъв начин не поддържат инициативите за солидарност с Украйна или инициативите за по-добра автономна европейска отбрана. Словашкият премиер Роберт Фицо каза недвусмислено, че неговата страна няма работа на срещи като тази в Париж. Там се били срещнали „приятелите на войната“, а Фицо „нямал нищо общо с това“.