Русия не може да стане глобален хегемон, но ще продължи да сее хаос

През 1904 г. Халфорд Макиндер, основателят на геополитиката, провъзгласява настъпването на нова ера след Великите географски открития. Според него тя ще бъде белязана от конфронтация между сухопътните и морските сили за контрол над Евразия. В The Eurasian Century (W.W. Norton & Company), излязъл наскоро на английски, Хал Брандс актуализира тази теория и показва как борбата за господство над този суперконтинент е белязала 20-ти век със сблъсъци между експанзионистични авторитарни сили, като Германия, и коалиция от частично демократични държави около Съединените щати. „Борбата за евразийската суша и заобикалящите я морета е определящата черта на международните отношения в съвременната епоха. Това е огнището, в което е изкован съвременният свят. И тази борба бушува отново днес“, пише той.

Според професора в Университета Джон Хопкинс и изследовател в Американския предприемачески институт, Съединените щати и Европа днес могат да извлекат ценни уроци от 20-ти век, за да се изправят срещу „евразийската крепост“, съставена от авторитарни режими като Китай, Русия или Иран. В пространно интервю за френския вестник L’Express той обяснява защо демокрациите трябва да се подготвят за период на изключително „опасни“ конфронтации пред лицето на амбициите на Си Дзинпин и Владимир Путин. Той също така анализира гръмотевичните първи ходове на Доналд Тръмп и рисковете, които новият президент на Съединените щати представлява за американската система от съюзи, която въпреки това е от съществено значение срещу Китай и Русия.

L’EXPRESS: Как би могла борбата за надмощие над евразийската територия да се превърне в ключа към международните отношения не само през 20 век, но също и през 21 век?

ХАЛ БРАНДС: Започнах да пиша книгата след нахлуването на Русия в Украйна, когато Си Дзинпин и Владимир Путин обявиха своето „безгранично приятелство“. През последните години се наблюдава борба за промяна на баланса на силите в ключови региони на Азия, Източна Европа и Близкия изток. Всичко това е част от една по-широка конкуренция между държави, които се възприемат като защитници на международния ред и онези, които искат да го преразгледат, разрушат или съборят. Опитах се да поставя това в перспектива, като разгледах минали конфликти, когато балансът на силите в Евразия е бил изместен, и се опитах да извлека поуки за днес.

L’EXPRESS: Базирате се на писанията на британския географ Халфорд Макиндер (1861-1947), един от бащите-основатели на геополитиката. В какъв смисъл, въпреки неговите расистки позиции, смятате, че Макиндер е бил визионер в развитието на международните отношения?

Х. БРАНДС: Макиндер не е бил това, което днес бихме нарекли прогресист. Той е бил твърд британски империалист с расово изостанали възгледи. В това отношение той е бил човек на времето си. От друга страна, той е изпреварил времето си, като е видял, че в началото на 20 век преминаваме от един исторически период в друг. Предишната епоха е била белязана от разширяването на европейските сили. Технологичните революции и напредъкът в парата и навигацията позволиха на европейците да завладеят голяма част от света, Америка, Африка и Азия. Но тази епоха приключи, когато европейците колонизираха всичко, което можеха. Поради това Макиндер твърди, че международната система все повече ще бъде белязана от конфронтации между великите сили, а не между великите сили и по-слабо развити общества. Макиндер изнася прочутата си лекция „Географският център на историята“ през 1904 г., точно когато Русия завършва Транссибирската железопътна линия. След това стана по-лесно да се прехвърлят големи армии през Евразия, както беше по времето на Чингис хан и монголските нашествия.

Прогнозата на Макиндер беше, че тази нова ера на международни отношения ще бъде доминирана от сътресения в Евразия и че агресивни държави ще се опитат да спечелят хегемония над тази територия, използвайки я за глобална проекция. Според него тези евразийски държави ще се изправят срещу морски сили, по-специално Обединеното кралство и Съединените щати. Макиндер греши за някои неща. Той се съсредоточи върху Русия, докато през първата половина на 20 век най-големите предизвикателства пред демокрациите бяха отправени от Германия и Япония. Но той беше прав като вярваше, че този век ще бъде белязан от титанични сблъсъци за контрол над Евразия.

L’EXPRESS: Първата световна война често се разглежда като глупава война между национализми. Вие, напротив, смятате, че тя е следствие от експанзионистичните стремежи на една нелиберална Германия…

Х. БРАНДС: В Съединените щати се е развила школа, която смята, че Първата световна война е била почти случайност и че се е случила без основателни причини. Мисля, че това е грешно. Основният въпрос в този конфликт беше дали Германия ще успее да създаде нелиберална империя, простираща се от Ламанша до Кавказ. Коалицията между Франция, Обединеното кралство, Русия и след това САЩ се опита да предотврати това. Забравяме, че Германия през 1917 г. и началото на 1918 г. е постигнала голяма част от тази цел. Тогава французите и британците бяха подложени на натиск и Русия, след Руската революция, подписа примирие. Едва когато Съединените щати действително влязоха в конфликта, западните сили успяха да обърнат германските завоевания.

L’EXPRESS: През 20-ти век демокрациите винаги са побеждавали нелибералните сили, като имперска Германия, нацистка Германия или Съветския съюз по време на Студената война. Това не е ли добър знак предвид сегашната ситуация?

Х. БРАНДС: Това дава повод за оптимизъм, но не бива да предполагаме, че накрая всичко ще се нареди добре. През 20-ти век, с двете световни войни и след това Студената война, коалиции, водени от либерални демокрации, в крайна сметка надделяха над експанзионистичните сили, опитващи се да получат контрол над Евразия. Но тези сътресения причиниха много смъртни случаи и бедствия. Тогава тези победи не бяха неизбежни. По време на Първата световна война Германия имаше реален шанс да спечели. По време на Втората световна война до 1942 г. силите на Оста са в благоприятно положение. По подобен начин имаше няколко момента, особено в началото, когато Студената война сякаш се обърна в полза на Съветския съюз. Отне огромни усилия, но и късмет, за да надделеят демокрациите. Нека не забравяме това пред съвременните предизвикателства!

L’EXPRESS: Защо наричате сегашния съюз между Русия на Владимир Путин, Китай на Си Дзинпин и шиитски Иран „Евразийска крепост“?

Х. БРАНДС: Нарекох го „Евразийска крепост“, за да напомня на хората, че географията има значение. За държавите е по-лесно да си сътрудничат, ако споделят общи граници, или както е в случая между Иран и Русия, ако са свързани от вътрешно море, Каспийско. По-лесно е да се правят сделки и да се заобикалят международните санкции. Тези автокрации се обединяват, не само защото имат обща цел да предизвикат международния ред, но и защото географията им помага.

L’EXPRESS: За разлика от Китай, Русия вече не може да се стреми към глобална хегемония, според Вас, но все пак може да нанесе много щети…

Х. БРАНДС: Видяхме границите на руската мощ в Украйна. Руснаците водят тази война от три години и са завладели около 20% от украинската територия, но за това са платили огромна цена. Грешка е обаче да се свежда Русия до просто западаща сила или дори до регионална сила. Тя все още е в състояние да води агресивни войни, толкова шокиращи, че могат да дестабилизират международния ред. И Москва все още може да сее хаос в други части на света, като Субсахарска Африка. Следователно Русия все още е разрушителна сила, дори ако, за разлика от Китай, вече няма средствата да бъде лидер на алтернативен световен ред.

L’EXPRESS: Колко дълго може да продължи този съюз между Русия и Китай? Като съседна държава с граница от повече от 4000 километра, Русия няма ли да бъде първата жертва на китайската експанзионистична политика?

Х. БРАНДС: Този съюз няма да продължи вечно, защото ако Китай успее да постигне амбициите на Си Дзинпин, вероятно ще застраши Русия дори повече от САЩ или западните страни. Проблемът е, че това няма да стане веднага. В краткосрочен план Китай и Русия имат силни общи интереси. И двете искат да преразгледат международната система и виждат Съединените щати и техните съюзи като първо ограничение на техните амбиции. И двата режима са автократични и се чувстват неудобно в свят, управляван от демократични държави и техните съюзници. Освен това съществуват истински лични отношения между Си Дзинпин и Владимир Путин. Това може да се промени. Но засега трябва да приемем, че това китайско-руско сближаване ще стане най-важният факт в международните отношения през следващите години.

L’EXPRESS: Знаехме, че съюзите означават малко за Доналд Тръмп. Но при завръщането си в Белия дом американският президент предприе още една стъпка, като поиска Гренландия от Дания и започна митническо изнудване срещу Канада и Мексико. Това ли е краят на водения от САЩ западен алианс?

Х. БРАНДС: Рано е да се каже. Тръмп не вижда света като разделен на демокрации и автокрации. Той не вижда себе си като пазител на международния ред, който Съединените щати и техните съюзници поддържат от края на Втората световна война. Той вижда света като игра с нулева сума.

Оттук нататък можем да разгледаме два сценария. В първия Тръмп следва разрушителни политики, които в крайна сметка все още могат да укрепят международната система, която той наследи. Ако той настоява за предоговаряне с НАТО, така че европейските държави да харчат повече за отбрана, това може да укрепи демократичната общност, дори и да има много пречки по пътя. По същия начин, по отношение на позициите на Тръмп относно Гренландия и Панама, може да се каже, че сигурността на Западното полукълбо е застрашена от действията на автократичните сили, особено Китай, и че Съединените щати имат съмнения относно способността на Дания или Панама да се борят с тези влияния. Човек може да си представи, че дори Тръмп да направи сензационни изявления, в крайна сметка той ще се задоволи със споразумение, което укрепва стратегическите интереси на Съединените щати.

От друга страна, в по-притеснителен сценарий, Съединените щати предприемат принудителни мерки срещу съюзниците си, за да укрепят позициите си в западната сфера. Това обаче ще лиши западните страни от възможността да протестират, когато Русия и Китай предприемат подобни действия в рамките на собствените си сфери на влияние. Ако Тръмп отслаби НАТО, ще бъдем в много по-лоша ситуация от преди. Но изминаха само две седмици от встъпването в длъжност на новата му администрация и е трудно да се предвиди как ще свърши всичко това. Едно е сигурно: възможните сътресения са значително по-големи, отколкото при всеки друг американски президент…

L’EXPRESS: До каква степен съюзите между демократичните държави, както и с други по-автократични държави, бяха ключови за сдържането на съперничещите си сили, които се стремяха към хегемония?

Х. БРАНДС: От Първата световна война и още повече след Втората световна война ядрото на тези съюзи винаги са били демократичните държави. Но недемократичните държави също изиграха жизненоважна роля в поддържането на баланса на силите в Евразия. Такъв очевидно е случаят със Съветския съюз, който изигра решаваща роля по време на Втората световна война срещу нацистка Германия. Но по време на Студената война Съединените щати също трябваше да се съюзят с диктатори. Днес това отново е неизбежно. Няма възможен баланс в Близкия изток, който да не включва сътрудничество с монархиите в Персийския залив. Няма начин да ограничим властта на Китай в Азия, без да разчитаме на Индия, Виетнам или други страни, които не са либерални демокрации. Тези стратегически компромиси са неизбежни. Ето защо Съединените щати трябва да направят всичко, за да поддържат международна система, която благоприятства демократичните ценности. Но това задължително ще изисква тактически съюзи с недемократични режими.

L’EXPRESS: Може ли Доналд Тръмп наистина да остави Европа сама срещу Русия?

Х. БРАНДС: Според мен Тръмп няма да напусне официални съюзи като НАТО. Неговата дипломация се състои в това да заплашва да застреля заложника, за да получи отстъпки под формата на търговски предимства или увеличени военни разходи. Ако той действително напусне НАТО, той губи всички лостове за влияние върху европейските държави. За мен по-голяма опасност е Тръмп да обезцени този съюз, например като не спази член 5 от договора за НАТО, който гласи, че атака срещу една страна-членка се счита за атака срещу всички.

L’EXPRESS: Каква ще бъде позицията му по отношение на Китай?

Х. БРАНДС: Тръмп иска да постигне сделка, която ще пренастрои икономическите отношения между Съединените щати и Китай. За да направи това, той ще използва тактики на натиск като увеличаване на митата. Сред неговите съветници има „ястреби“, които смятат Китай за най-сериозната заплаха за Америка. От структурна гледна точка много геополитически и идеологически фактори също водят до по-голяма конфронтация между двете суперсили. Моята прогноза е следната: Тръмп ще направи всичко, за да постигне благоприятни преговори със Си Дзинпин, но в крайна сметка китайско-американското съперничество ще се засили през следващите четири години.

L’EXPRESS: Доналд Тръмп изрази съмнения относно това дали ще защити Тайван срещу евентуална китайска инвазия. Може ли Си Дзинпин да използва своя мандат, за да започне военна атака?

Х. БРАНДС: Си Дзинпин ще поеме този риск само ако е сигурен във военния успех и е изчерпал всички други възможности. Ако Тръмп се опита да намери някаква форма на споразумение за Тайван, ще бъде по-ефективно за Китай да предприеме серия от постепенни мерки, вкл. ембарго на острова. Това би му позволило да демонстрира на тайванците, че Съединените щати не е задължително да бъдат зад тях в случай на криза, което би отслабило волята на населението за съпротива.

L’EXPRESS: Вашата книга чертае мрачно бъдеще. Според Вас вече не може да се изключи глобален конфликт…

Х. БРАНДС: Насочваме се към опасен период, в който ще има високо напрежение и може би конфликти в ключови региони. Една война избухна в Украйна през 2022 г., друга в Близкия изток през 2023 г. Трябва да осъзнаем, че това рискува да се превърне в норма, а не в изключение. Това не означава, че трета световна война е неизбежна. Но ще трябва да направим много повече, за да запазим една международна система, която е облагодетелствала толкова много страни по света от десетилетия.

L’EXPRESS: Не е ли „Евразийската крепост“, образувана от Китай, Русия или Иран, по-слаба, отколкото си мислим? Иран е значително отслабен от 7 октомври, руската икономика прегрява и дори Китай показа неочаквана икономическа слабост след Covid-19…

Х. БРАНДС: Автократичните режими често са по-слаби, отколкото изглеждат. През последните месеци наистина имаше добри новини. Иранската „Ос на съпротива“ е значително отслабена в Близкия изток. Но имаше и лоши. Режимът на Путин показа по-голяма устойчивост, отколкото някой предполагаше през 2022 и 2023 г. От западна и украинска гледна точка войната затихва повече от година. Трябва да имаме доверие в силата и компетентността на демократичните държави. Но не трябва да бъдем наивни, като смятаме, че всичките ни врагове ще рухнат от само себе си.