Политическата истерия „мироопазваща мисия“…

Пълна политическата истерия завладя българските политици, след като САЩ обявиха, че няма да пречат и не са против ЕС да организира мироопазваща мисия в Украйна, след като бъде постигнато мирно споразумение – както и да изглежда то. Представители на САЩ се срещнаха в Саудитска Арабия с делегация от Русия, френският президент Еманюел Макрон свика две срещи в Париж, за да се обсъди позиция на ЕС в отговор на действията на САЩ.

Темата, разбира се, веднага бе подхваната от политиците у нас, че „нито един български войник няма за загине в Украйна“ и България няма да изпрати свой контингент като част от евентуалните сили на ЕС.

Президентът Румен Радев изпреварващо се обяви „категорично против“ изпращането на български войници в Украйна „под каквато и да е форма“. А, малко по-късно политическите лидери, сред които Бойко Борисов и Делян Пеевски, също се включиха по темата. Думите на държавния глава дойдоха по повод писмото, което САЩ разпрати до всички европейски страни за ЕВЕНТУАЛНО участие в мироопазващи сили за гарантиране на сигурността в Украйна.

„Ако си спомняте, големият въпрос, който поставих още с началото на войната в Украйна, беше да не се допуска въвличането на България в нея. Днес, на фона на разпадащата се глобална архитектура за сигурност, този въпрос е още по-актуален. Очаквам правителството и Народното събрание да заявят ясна и еднозначна позиция, че страната ни няма да изпраща войски“, коментира държавният глава.

Лидерът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски изрази „пълната си подкрепа за позицията на българския президент“, че България не трябва да изпраща войници в Украйна под каквато и да е форма. Според него никаква друга подкрепа за Украйна, освен вече дадената, не може да бъде в дневния ред.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов изрази сходна позиция и намекна, че е бил първият, който е застанал срещу изпращането на български войници в Украйна – още през юни 2024 г. „Радвам се, че президентът Радев днес зае същата позиция. Български войник няма да отива в Украйна. Български войници за чужда земя няма да загиват“, обяви Борисов.

Лидерът на БСП Атанас Зафиров не успя да си обясни какво е провокирало думите на президента за изпращането на войници в Украйна. „Няма такава хипотеза и няма такова обсъждане в Министерски съвет. Не виждам какво се е променило, за да коментирам подобни възможности“, заяви той пред медиите.

Съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Николай Денков също потвърди, че „никога по никакъв начин“ не е обсъждано изпращането на войници в Украйна.

Всичко това идва в дневния ред, след като САЩ поставиха шест въпроса пред европейските държави:
1. Очертайте как виждате трайните гаранции от Европа, които биха послужили като достатъчно възпиращо средство срещу Русия, като същевременно се гарантира, че този конфликт ще приключи с трайно мирно уреждане?
2. Кои европейски и/или трети държави смятате, че биха могли или биха участвали в такова споразумение? Има ли държави, които смятате, че са незаменими? Вашата страна желае ли да разположи свои войски в Украйна като част от мирно споразумение?
3. Ако военни сили на трети държави бъдат разположени в Украйна като част от мирно споразумение, какъв според вас е необходимият размер на такава ръководена от Европа сила? Как и къде ще бъдат разположени тези сили и за колко време?
4. Какви действия трябва да бъдат готови да предприемат САЩ, съюзниците и партньорите, ако Русия атакува тези сили?
5. Какви, ако има такива, изисквания за подкрепа на САЩ вашето правителство би счело за необходими за участието си в тези споразумения за сигурност? По-конкретно, какви краткосрочни и дългосрочни ресурси смятате, че ще са необходими от САЩ?
6. Какви допълнителни способности, оборудване и опции за поддръжка е готово да предостави вашето правителство на Украйна, за да подобри позицията си в преговорите и да увеличи натиска върху Русия? Какво още е готово да направи вашето правителство, за да увеличи санкциите си срещу Русия, включително по-стриктно прилагане на санкции?

Дали някой от политиците ни обаче чу думата „мироопазваща“ мисия?
Това е въпросът. Реакцията – не, бе бърза и категорична. „Не“ на какво? „Не“ защо? След демократичните промени българската армия участва в десетки МИРООПАЗВАЩИ МИСИИ. С какво тази, която МОЖЕ БИ ще се организира в Украйна, е по-различна!? С какво смъртта на нашите войници в Кербала – най-смъртоносната за Българската армия атака, защото там загинаха общо 13 военни (за целия период на мисията) като част от Многонационалните сили в Ирак (22.08.2003 г. – 20.12.2008 г.), а именно майор Георги Христов Качорин, старши лейтенант Николай Ангелов Саръев, офицерски кандидат Марин Милев Милев, офицерски кандидат Цветан Стоянов Камов, офицерски кандидат Паун Стоянов Георгиев, офицерски кандидат Иван Христов Инджов, офицерски кандидат Антон Валентинов Петров, офицерски кандидат Свилен Симеонов Киров, офицерски кандидат Димитър Иванов Димитров, офицерски кандидат Владимир Неделев Пашов, офицерски кандидат Гърди Христов Гърдев, офицерски кандидат Преслав Йорданов Стоянов и офицерски кандидат Валентин Николаев Донев, е ПО-РАЗЛИЧНА. Те не загинаха на чужда територия, за чужда страна, за чужд народ ли…

Мисиите на българската армия

Операция на ООН по поддържане на мира в Камбоджа
Мисията на българската армия в Камбоджа продължава от 4 май 1992 г. до 27 ноември 1993 г., като в двата ни контингента участват около 1300 души – един пехотен батальон от 850 души, 10 офицера, 34 военни наблюдатели и екип на военна полиция от 11 души. Борбата за поддържане на мира в Камбоджа и стремежа на Червените кхмери да завземат властта е жестока, а българските военни дават 10 жертви.

Стабилизационни сили в Босна и Херцеговина
Операцията на НАТО по поддържане на мира в Босна и Херцеговина и спазването на Дейтънското споразумение започва през 1996 г. По линия на НАТО от юни 1997 г. до ноември 2001 г. България участва с контингенти от общо 1819 военни, от които 180 офицери, 324 сержанти и 1315 войници.

Международни сили за сигурност в Косово
Участието на българската армия в тази операция на НАТО е съпътствана със сложната политическа обстановка на Балканите след разпада на Югославия, бомбардировките над Белград и обособяването на страните от бившата СФРЮ в независими държави. Контингентът от Въоръжените сили на Република България се включва в KFOR на 9 февруари 2000 г. Първоначално е изпратен инженерно-строителен взвод от около 40 души. През 2006 г. е направена трансформацията му в инженерен взвод, като към него влиза и група за подготовка на Косовските сили за сигурност. След трансформацията числеността варира около 48 души.

Международни стабилизиращи сили в Афганистан
Мисията на ООН в Афганистан е операция по налагане на мир, т.е. тя има строго военен характер. Съвета за сигурност на ООН приема Резолюция 1386 от 20 декември 2001 г., с която е започната операцията. Българското участие започва с определянето на Министерския съвет на Република България на подразделение, което да замине за Афганистан. На 16 февруари 2002 г. първите 32 български военнослужещи отпътуват за близкоизточната държава. Основната задача е българските войници да охраняват района на летището в Кабул. До 2014 г. са участвали 27 български военни контингента като общата им численост е 9184 души.

Многонационални сили в Ирак (Iraqi freedom)
Българските военнослужещи участват в тази операция от 22 август 2003 г. до 20 декември 2008 г. С решение на 39-тото Народно събрание от 29 май 2003 г. е разрешено участието на България в операцията. Първоначално мисията ни в Ирак е трябвало да приключи до 2005 г., но заради усложнилата се обстановка, държавното ни ръководство решава да удължи периода на пребиваване на нашите военни в Ирак. България за целия 5-годишен период участва общо с 11 контингента с обща численост 3367 души. При ужасяващ атентат над българската военна база в Кербала на 27 декември 2003 г. камион-бомба се взривява и загиват 5 български войници, като общия брой на загиналите българи през петте години е 13.

Българската армия участва и в редица други мисии като тези в Хърватска (мисия на ОССЕ), Либия (Unified Protector), EUFOR (Чад и Централно-африканската република), Етиопия и Еритрея (UNMEE), Ливан(UNIFIL), Република Македония (Concordia и лагер Радуша), Таджикистан (UNMOT), Ангола (UNAVEM III и MONUA), Oперация на ЕС в крайбрежните води на Сомалия и Аденския залив (EU NAVFOR ATALANTA), Грузия (EUMM), Мали (EUTM Mali), Сомалия и Африканския рог (Ocean Shield). (б.р. – справката е взета от bulgarianhistory.org)

С какво тази евентуална в Украйна е по-различна от всички тези мисии…