Убийството на Навални бе опит да убият надеждата в Русия

На 16 февруари 2024 година почина известният руски опозиционер Алексей Навални. Хиляди почетоха днес паметта му, но руската опозиция е разединена. Мнозина са обезкуражени, обезверени и лишени от всякакви илюзии.

Алексей Навални почина при неизяснени обстоятелства в руски наказателен лагер на 16 февруари 2024 година. Неговите поддръжници смятат, че е било извършено убийство по поръчка на Кремъл. Оттогава насам масовите протести в Русия, с които бе свързана най-голямата сила на Навални като опозиционер, са немислими.

Руският президент Владимир Путин и неговото обкръжение, което се бореше срещу Навални, продължават да управляват. А близките сподвижници на Навални? Каква тежест има неговото политическо наследство днес – създаденият от Навални Фонд за борба с корупцията (ФБК)? Разкритията на фонда за корупцията сред най-висшите руски политици и държавни служители предизвикваха възмущението на милионна публика. А днес?

Все по-далеч от фокуса на обществения интерес

За независимия политолог Александър Кънев няма съмнение: фондът на Навални безвъзвратно е изгубил авторитета си след неговата смърт. Пред ДВ Кънев припомня, че ФБК бе символ на опозицията, структура, която влияеше на политическия живот в Русия. „За ФБК винаги си струваше да се пише, самият той бе истинско събитие“. Днес това е история, основно по две причини: едната е арестът на Навални, „тъй като от този момент нататък, след като най-важният опозиционен политик бе изолиран, полето за политически действия се сви“. Интересът на публиката към фигури от „втория или третия ред“, както определя Кънев най-близкото обкръжение на Навални, не е сравнимо с интереса към Навални.

Мнението на Кънев е, че след ареста на Навални новините са се концентрирали около борбата за защита на неговата личност, което е ограничило интереса сред широката общественост. „Тъй като това вече не беше борба за гражданите, за интересите на Русия, а борба за самия него“, обяснява политологът.

Втората причина е войната на Русия срещу Украйна, променила „драстично“ политическия дневен ред. „Грубо казано, когато има въоръжено противопоставяне, когато страната е под санкции и цари извънредна ситуация, корупционните разследвания срещу по-големи или по-малки чиновници добиват второстепенно значение“, обобщава политологът.

Без Навални опозиция почти няма

По тези две причини ФБК на Навални бе изместен далеч от центъра на обществения интерес. Фондът вече няма какво да предложи, казва Кънев. А след бягството на много политически активисти от Русия последователите на Навални можеха да се осмелят да сложат ново начало или най-малкото да станат глас на част от обществото. Вместо това на хората на Навални, известни до един като критици на Кремъл, им се наложи да се защитават от обвиненията на други известни критици на Кремъл: те, които в продължение на години разкриваха съмнителните схеми с разследванията, явно са допуснали точно такива схеми и в собствените си редици. В някои от руските социални медии и медии в изгнание започна истинска кална битка. Това засегна не само фонда на Навални, отбелязва пред ДВ бившият депутат Дмитри Гудков: „За съжаление опозицията не успя да се обедини“, изтъква той.

Гудков също живее в изгнание, след като в Русия бе осъден на осем години затвор за дискредитиране на руската армия. Бившият депутат признава, че не разбира какъв вид политически акции в днешна Русия изобщо могат да доведат до промени, тъй като „този, който сега излезе на улицата, ще бъде лишен от свобода задълго“.

Обезкуражи ли хората смъртта на Навални?

Друг бивш руски политик, също пребиваващ в изгнание – Максим Резник – споделя мнението на Гудков. И той отправя критики към неспособността на опозицията да се обедини. „Ние всички не сме никакъв морален мащаб и сме също толкова отдалечени от Навални, колкото и от Луната. Не трябва да се опитваме да заемем неговото място – то не може да бъде заето. Но трябва да се опитаме да разберем неговия завет, който според мен се състои в това да се борим заедно.“

Вероятно смъртта на Навални е уплашила част от хората, които са били готови да се включат в опозицията и в съпротивата, предполага Резник. „Мисля, че Путин преследваше и тази цел – още веднъж да разтърси обществото и убийството на Навални бе опит за убийство на надеждата. Вероятно сред определен брой хора това ужасно престъпление е постигнало целта си. Мнозина бяха обезкуражени, обезверени, лишени от илюзии и изпитаха огромна болка“, споделя той. Но има и други, които са в състояние „да преодолеят тази болка, до отидат докрай и да направят всичко възможно, за да не бъде напразна жертвата на Алексей“.

Затова според Резник в Русия ще продължи да има борци за свобода. „Твърдо съм убеден, че рано или късно Навални ще спечели тази борба.“

Да поемеш отговорност

Бившият депутат Гудков смята, че с течение на времето името на Навални ще добива все по-символен характер и ще вдъхновява все повече хора. Гудков обаче изтъква, че убийството на Навални е било извършено във втората година от войната в Украйна, когато режимът в Русия вече не е имало как да бъде спрян. Затова смъртта му за мнозина не беше толкова шокираща – в много по-голяма степен „тя засили отвращението към правителството“. Същевременно е и поука за бъдещето: „В Русия е обичайно отговорността да се избягва. Появява се някой политик и всички си мислят, че той ще направи всичко вместо тях. Той им дава надежда – като Навални, който не прояви никакъв страх в затвора. Но символът на безстрашието беше убит. И кой сега би имал смелостта да направи нещо за всички нас?“.

Затова междувременно мнозина в Русия са отчаяни. Но „вероятно и това е елемент на гражданската зрялост – хората да осъзнаят, че никой няма да направи нещо за тях и се надява хората в Русия да разберат, че самите те трябва да поемат политическата отговорност“, посочва Гудков.

В този контекст политологът Кънев вижда в Навални политик, успял да обедини максимално много хора зад себе си. „Той съзнателно се откъсна от старите структури, умишлено не работеше със старите политически мрежи, а създаде нови и търсеше нови поддръжници. От година насам този процес приключи. И засега няма кой да го възобнови“, казва Кънев.