TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Защо бойкотът на супермаркетите не решава проблема с цените

Защо бойкотът на супермаркетите не решава проблема с цените

Коментар на Емилия Милчева:

„Вие не бойкотирате ли?“, питам мъжа на видима възраст над 70, понесъл букет лилави лалета (7 за 4.49 лева), а той отваря торбичката с логото на търговска верига и показва две бутилки олио – за по 2.59 лева. В ден като днешния има много промоции. На входа на магазина го чака синът му – той е напазарувал предния ден, защото подкрепя бойкота на търговските вериги и защото: „Така повече не може, с тия цени – да им се развалят продуктите, като са такива алчни говеда!“. Питам го: „А като свърши това, което сте купили, откъде ще пазарувате – от тук или от квартална бакалия?“. Мъжът маха ядосано с ръка, без да отговори. Баща му измърморва нещо като „и да протестираме, и да не протестираме, все тая“.

Притиснати от поскъпването на основни хранителни продукти, българските граждани са гневни, а политически сили умело насочват недоволството им към „западните“ търговски вериги. Националната статистика, която се очаква да обяви инфлацията за януари, е под силен натиск и обвинения в изкривяване на данни от крайните патриоти от „Възраждане“. Но Евростат вече „подсказа“, че вероятно няма да е укротена като декемврийската. Хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP) за декември 2024 година показва, че средната стойност на цените на храните в ЕС е била 145.2 пункта, докато за България е обезпокоителните 174.4 пункта, за Румъния – 166.2, а за Хърватия – 148.7, предадоха агенциите.

„За бога, братя, не купувайте!“-2

Обявеният от четири организации бойкот на търговските вериги (не и български) обаче не предизвика особено силен ефект. Въпреки че в някои магазини е отчетено известно намаление на купувачите – за оборотите липсват данни, изглежда, че па́рата отиде в свирката. В условията на инфлация и икономически проблеми, когато социалните неравенства се изострят, големите „западни“ вериги са удобни гръмоотводи на недоволството. Те се възприемат като част от „елитите“, които не изпитват затрудненията на обикновените граждани. Протестиращите са убедени, че веригите използват своето монополно положение на пазара, за да манипулират цените и да изнудват с условията си производители.

Организатори на бойкота са Федерацията на потребителите в България, Сдружение „За достъпна и качествена храна“, „Обединени пенсионерски съюзи“ и „Системата ни убива“, а координатор на кампанията е Велизар Енчев, лидер на партия „Българска пролет“, напуснала обединението с БСП заради коалицията ѝ с ГЕРБ. Но и БСП, нали се води лява партия, подкрепя акцията. Войната с търговските вериги е запазена марка на „Позитано“ 20 – започна я още през 2018 година бившата вече лидерка Корнелия Нинова. Тогава земеделският министър в третия кабинет на ГЕРБ уговаряше големите търговски вериги да продават хляб без надценка.

Подобно на онзи нелеп популистки ход, в парламента вече са внесени два законопроекта със сходни цели – държавата да се намеси в ценообразуването и в частния бизнес на големите вериги. БСП предлага до 10% таван на надценките на 70 основни храни и правителството да може да ограничава печалбите от хранителните стоки от първа необходимост. ДПС-Ново начало и нейният лидер – санкционираният за корупция олигарх Делян Пеевски, иска държавата „да оповестява ценови нива“ и също да ограничава печалбите.

Властта редовно се отчита с палиативни мерки срещу поскъпването на продуктите. През 2023 ръководеното от Богдан Богданов Министерство на икономиката и индустрията обяви инициатива „Достъпно за вас“, публикувайки информация за най-евтини храни на сайта на МИИ. „Идеята е големи и по-малки вериги за хранителни стоки доброволно да намалят цените на 2-3 продукта от 9 хранителни групи“, обяви тогава Богданов, днес депутат от ПП-ДБ.

Популистко прикритие за неработещи регулатори

Тази вълна от популизъм не е антидот срещу инфлацията, но е по-удобно да се шуми около подобни проекти, отколкото да се реформират регулатори като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чийто състав предстои да се обнови, и Комисията за защита на потребителите (КЗП), както и законодателството. Идеята за таван на цените прикрива неработещи регулатори, заяви депутатът Мартин Димитров (ПП-ДБ). По БНР икономистът Никола Янков посочи, че КЗК е длъжник на българските граждани. „Търговци и производители на храни знаят много добре как стоят нещата и ще ви обяснят, че такова нещо като таван на надценки и на цени ще доведе до обратния ефект – до изтегляне на инвестиции от пазара, до ограничаване на конкуренцията и до дефицити и увеличаване на цените“. Точно това се случи в Сърбия и Унгария при налагане на временни ценови тавани на някои храни и горива през 2022 година.

Социалните мрежи обаче са пълни с цени на колбаси, краве масло и други продукти на една и съща верига в България и европейски страни, където някои от тези храни са по-евтини. (Защо храни са по-скъпи от тези в развити западни държави се гневят и в Хърватия.) Срещу тези доводи се изтъкват различните ставки по ДДС (20% за България), също и фактът, че примерите са за много по-голям пазар, където с малки надценки се реализира по-висока печалба, предлагат и качество на обслужване и нови модели на правене на бизнес. Има и обяснения за по-високите цени на олиото заради поскъпване на суровината. А на тях се противопоставят други контрааргументи – за натиск, оказван от веригите върху българските доставчици, за отстъпки, забавяне на плащания, забрани да продават по-евтино другаде, лоша държавна политика за земеделските производители.

Бойкотът, начин на употреба

В медийния шум отчетливо е мълчанието на българските институции – ако не се броят два анонса за проверки. КЗК ще проверява дали има данни за картелни споразумения, въпреки че наскоро съобщи, че не е открила такива при големите търговци на дребно с храни – след 2-годишна проверка.

КЗП пък ще проверява дали са спекулативно повишени цените на храните. Нейният председател Мария Филипова е толкова дейна, че дори призовава гражданите да ѝ изпращат жалби за телекомите. Тази хиперактивност бе свързана със спекулации, че Филипова е възможна номинация за омбудсман. Впрочем, и бившият омбудсман Мая Манолова, която също озвучи бойкота и чиято формация „Изправи се БГ“ е част от БСП-Обединена левица, ще се кандидатира отново за обществен защитник. Омбудсманът е сред позициите, които дават шанс за служебен премиер.

От Сдружението за модерна търговия (СМТ) се усъмниха в спонтанността на бойкота, защото идва в момент, когато България е съвсем близо да покрие критерия за ценова стабилност за еврозоната. Изтъквайки, че модерната търговия допринася за над 8% от БВП и са „честен, прозрачен и отговорен бизнес“, от СМТ смятат, че се опитват да ги въвлекат в политически битки.

Но и няма от какво особено да се притесняват. Данните показват, че еднократно намаление на оборотите с над 50% е регистрирано в самия ден, обявен за бойкот, в Хърватия, Северна Македония и Черна гора, но пък в дните преди и след него е отбелязан ръст. А в Румъния дори не е отчетен такъв спад.

Така, докато политиците си играят на популизъм, гражданите ще се бият за стекове олио на промоция.

Източник fakti.bg.
Уведомете за фалшива новина

TERRAMAX | НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето потребителско изживяване. Продължавайки да използвате сайта, вие се съгласявате с нашата политика за бисквитки Виж повече
Cookies settings
ПРИЕМАМ
ОТХВЪРЛЯМ
Политика за поверителност и бисквитки
Privacy & Cookies policy
Cookie name Active
PHPSESSID
Политика за поверителност и бисквитки 1. Въведение Вашата поверителност е важна за нас. Тази Политика за поверителност и бисквитки обяснява как събираме, използваме, разкриваме и защитаваме вашата информация, когато използвате нашия уебсайт или услуги. Моля, прочетете внимателно тази политика, за да разберете нашите практики относно вашата информация. 2. Събиране на информация Ние може да събираме следните видове информация: Лична информация: Това включва вашето име, имейл адрес, телефонен номер и други данни, които предоставяте доброволно при регистрация или използване на нашите услуги. Нелична информация: Това включва информация, която не идентифицира конкретно лице, като например IP адреси, тип браузър, операционна система и друга техническа информация. 3.Използване на информацията Ние използваме събраната информация за следните цели: Да предоставим и поддържаме нашите услуги. Да подобрим потребителското изживяване на нашия уебсайт. Да комуникираме с вас относно вашия акаунт и нашите услуги. Да анализираме тенденциите и поведението на потребителите, за да подобрим нашите услуги. 4.Разкриване на информация Ние няма да продаваме, търгуваме или прехвърляме вашата лична информация на трети страни без вашето съгласие, освен ако това не е необходимо за изпълнение на нашите услуги или за спазване на законови изисквания. 5.Бисквитки За да сме сигурни, че получавате най-подходящата информация и най-добрите услуги, когато посещавате нашият интернет сайт „www.moitenovini.eu“ (включително всички негови поддомейни), информация и данни ще бъдат събирани чрез употреба на т. нар. „бисквитки“ (cookies). Това ни помага (а също и на други упълномощени трети страни) да Ви осигурим персонализирано преживяване, когато посещавате нашата страница. Освен това ни позволява да подобрим услугите си и да сме сигурни, че лесно ще намерите онова, което търсите. Искаме да разберете начина, по който използваме тези технологии, затова и тази Политика за бисквитки обяснява видовете технологии, които използваме, какво правят те и Вашия избор по отношение на тяхната употреба. Какво представляват бисквитките? Бисквитките са малки частици данни, които се изпращат до Вашия браузър от уеб сървър и се съхраняват на Вашето устройство, така че сайтът да може да разпознае Вашия компютър. Има два вида бисквитки – постоянни и временни или „сесийни“ бисквитки. Постоянните бисквитки се съхраняват като файл на Вашия компютър или мобилно устройство за определен период от време. Сесийните бисквитки се поставят временно в компютъра Ви, когато посещавате нашия Сайт, но изчезват, когато затворите страницата, което означава, че те не се съхраняват за постоянно на Вашето устройство. Повечето компании използват бисквитки на сайтовете си, за да подобрят използваемостта. Бисквитките не могат да навредят на Вашите файлове или да увеличат риска от вируси в компютъра Ви. Ние и нашите доставчици на услуги можем да използваме следните видове бисквитки: Бисквитки за последно разглеждани страници: Чрез помоща на тези бисквитки ние събираме данни за последно разгледаните от вас страници. По този начин можете да разгледате кои страници сте посещавали. Тази информация се събира локално само на вашите устройства и е строго индивидуална за всеки потребител. Тази информация не се събира и обработва на сървъра. Сесийни бисквитки: Използваме и сесийни бисквитки, например: - при логване в сайта се генерира "сесийна бисквитка", която Ви позволява да се движите между отделните страници и “менюта“ на нашия Сайт, без да е необходимо отново да се логвате. Бисквитки на трети страни: Използваме и някои бисквитки на трети страни като част от нашите услуги. Тези бисквитки се управляват от съответните сайтове и не се контролират от нас. По-долу са изброени бисквитките на трети страни, които използваме, някои от които могат да бъдат изключени с помощта на общите настройки на Вашия браузър. За други е необходимо да посетите съответните сайтове и да следвате осигурените инструкции. Google Analytics - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите – за отказ вижте тук https://support.google.com/analytics/answer/181881 Facebook - за да генерираме статистика за трафика на сайтовете и източниците на трафик, както и за конвертиране на мерките и продажбите, за да можете лесно и бързо да се регистрирате чрез помоща на facebook профила си. Как се изтриват бисквитки? Можете сами да изберете дали да приемете бисквитките или не. Ако искате да знаете кога Вашият компютър получава бисквитка, можете да настроите браузъра си така, че той да Ви уведомява за това. Така имате възможност да приемете или откажете дадена бисквитка. Вашият компютър може да бъде настроен да отхвърля всички бисквитки. Ако искате да разберете как да направите това, посетете aboutcookies.org. Моля, обърнете внимание, че промените в браузъра Ви, с които се деактивира функцията за бисквитки, ще попречат на части от нашия Сайт да функционират правилно, включително и за функциите „вход“ и „влизане“ в частта за регистрирани потребители. Промени в нашата политика за бисквитките. Всички бъдещи промени в нашата Политика за бисквитките ще бъдат публикувани на тази страница. Всички промени влизат в сила незабавно, с изключение на съществуващите клиенти, за които тези промени влизат в сила 30 дни след публикуването им, освен ако не е упоменато друго. Ние прилагаме подходящи мерки за сигурност, за да защитим вашата информация от неоторизиран достъп, промяна, разкриване или унищожаване. Въпреки това, моля имайте предвид, че никакъв метод за предаване на информация по интернет или метод за електронно съхранение не е 100% сигурен. 7.Промени в политиката Ние си запазваме правото да актуализираме тази Политика за поверителност и бисквитки периодично. Всички промени ще бъдат публикувани на тази страница и ще влязат в сила веднага след публикуването им. Препоръчваме ви редовно да проверявате тази страница за актуализации. 8.Контакт Ако имате въпроси или нужда от допълнителна информация относно нашата Политика за поверителност и бисквитки, моля свържете се с нас на info_at_intervest.bg или нa 0897848734.
ОТКАЖИ ВСИЧКИ
ЗАПАЗИ ИЗБОРА ПРИЕМИ ВСИЧКИ
Cookies settings