ГЕРБ има стратегия за контрол над непоклатимата власт

Стратегическият ход на ГЕРБ – промените в регулаторите да вървят заедно с бюджета за 2025 година, дава възможност за пазарлъци и търсенето на „плаващи“ мнозинства. Какво иска ГЕРБ и на какво са готови ПП-ДБ.

ГЕРБ прилага тактиката на бързата смяна – докато парламентът форсира избора на ключови регулаторни органи в съкратени срокове, правителството на Росен Желязков внася бюджета за 2025 година. Координираният ход подсказва опит за институционален контрол преди евентуални политически сътресения, а и възможност за пазарлъци – търгуване на кресла в първите 16 органа, които ще бъдат обновени, срещу подкрепа за един или друг разход.

Който е за еврото, моля…

Закъснелият бюджет, който трябваше да е приет до края на 2024 г., е критично важен не само за работата на държавата, но и с оглед на стратегическата за България цел да въведе еврото от 1 януари 2026 година. Тази цел е заявена от две от парламентарно представените осем политически сили – управляващата ГЕРБ и опозиционната “Продължаваме промяната – Демократична България” (ПП-ДБ).

Останалите в парламента, били те в коалиция с ГЕРБ или в опозиция, са против еврото, за което намират формални аргументи – не му било сега времето, щяло да доведе до финансова катастрофа и хората да обеднеят, а други като “автентичното ДПС” просто мълчат. Затова премиерът Росен Желязков, обещал бюджет с 3% дефицит, се обърна към ПП-ДБ да го подкрепят, за да поиска кабинетът конвергентен доклад през февруари.

Побързаха да се съгласят от “Продължаваме промяната”, но лесното съгласие, без да са видели заложените политики, разходи и оценили потенциалните последствия, прилича на автоматично натискане на бутона „за“. По-късно техни представители нюансираха съгласието – че между първо и второ четене ще се борят за промени, докато от “Демократична България” обявиха, че засега подкрепа не е обсъждана и няма да отстъпят от важните за тях реформи.

Едно от предложенията им е държавните служители постепенно, в рамките на 6 години, да започнат да плащат осигурителните си вноски, които сега са за сметка на бюджета. От ДБ не са съгласни и за други пера – като увеличението с над 50% на заплатите в МВР, което ще струва над 1,3 милиарда лева. “Демократична България” предлага да нараснат възнагражденията само за полицаите на терен и да бъдат освободени работещите в системата пенсионери, а частните болници да правят търгове за лекарства. Но за заплатите в МВР управляващата коалиция е подкрепена безрезервно от друга опозиционна сила – “ДПС-Ново начало” на олигарха Делян Пеевски.

Финтове с мнозинства

Очевидно ГЕРБ-СДС ще лавират между различните съгласия и несъгласия в търсене на тематични мнозинства, известни в парламентарната практика като “плаващи”. По БНР Божидар Божанов (ДБ) допусна, че управляващите може и да нямат мнозинство за бюджета и заради това търсят подкрепа от опозицията. “На второ четене ще подкрепим всички смислени политики, които ограничават разходите”, каза той.

Но предвид факта, че бюджетът действа година, а мястото в регулаторите е дългосрочна инвестиция, осигуряваща влияние за поне 4-5 години, споровете за разходите могат да задимят изборите на непоклатимата власт. Започналите отрано дискусии имат потенциал да изместват в определени моменти общественото внимание от кадровите промени и да намалят публичния дебат около процедурите за избор на регулаторни органи и качествата и почтеността на номинираните.

Бюджетът за 2025 г. трябва да бъде приет до края на март, когато изтича действието на т.нар. удължителен закон. Дотогава въпросът е колко точно ще е дефицитът за първите 3 месеца, за който ще се извадят пари от финансовия резерв. По предварителните прогнози на министърката на финансите Теменужка Петкова – 3,6 милиарда лева, но данните за изпълнението на бюджета за януари още се бавят и се появиха спекулации за излишък в първия месец от годината.

Стартът изпревари хронограмата

Процесът по обновяване на институциите стартира преди да е назначен вторият ешелон на властта – заместник-министри, директори на агенции, областни управители. Изпревари дори самата хронограма как точно ще се случи, за която се договориха управляващите от ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица (ОЛ), “Има такъв народ” (ИТН) и ДПС-Демокрация за права и свободи на Ахмед Доган. Парламентарните комисии вече приеха правилата за номинации. Стартът ще бъде даден тази седмица, както съобщи в Бургас председателят на 51-ото НС доц. Наталия Киселова. Предвиден е минимален 7-дневен срок за всяка от тях.

Ако за управляващата коалиция не би било проблем да разпредели повечето от 96-те позиции за свои хора, за Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората се изисква квалифицирано мнозинство от 160 гласа, а четирите партии разполагат със 126. След като Пеевски обяви, че “ДПС-Ново начало” няма да номинира кандидати за регулаторите и контролните органи, нито ще подкрепя други, неизбежно е ГЕРБ и ПП-ДБ да влязат в преговори.

Управляващото мнозинство се нуждае от техните 37 депутатски гласа, а ПП-ДБ са наясно, че това е техният шанс да имат свои представители в ключовия орган, който управлява и организира съдебната власт и който ще избере тази година нов главен прокурор и нов председател на Върховния административен съд (ВАС). По bTV съпредседателят на ПП Кирил Петков допусна такава възможност, заявявайки, че за институции като ВСС не могат да съберат 160 гласа, “дори и Пеевски да гласува с тях – и това означава, че ще трябва да потърсят гласовете на опозицията”.

Разпределението на ключови места залага бъдещи зависимости

При такива разговори не е невъзможно да се преговаря и за места в други ключови регулатори, чийто състав се обновява – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), управител на НЗОК, която разпределя бюджет от над 8 милиарда. Ще се обновява и Сметната палата, търси се подуправител на БНБ, отговорен за “Банков надзор”, омбудсман и други. Някои от тях попадат в обхвата на потенциалните кандидати за служебен премиер.

Настоящата конфигурация във властта не просто разпределя контрол върху ключови институции, но и залага основи на бъдещи нови зависимости или на качествена промяна. Реформи чрез бюджета за 2025 година обаче са по-скоро невъзможни – за тях е необходима политическата воля на управляващите, а не тематични мнозинства.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.