Бил Гейтс и образът на „добрия милиардер“

Бил Гейтс и образът на „добрия милиардер“

Историята на създаването на „Майкрософт” е разказвана безброй пъти от един от създателите ѝ – Бил Гейтс. Той е роден през 1955 година в семейството на баща ветеран от Втората световна война и адвокат и майка граждански активист, която е била и в бордовете на редица банки и големи компании. Бил създава първата си видео игра едва на 13 години. Родителите му го изпращат в частно училище в Сиатъл, където той се среща с Пол Алън – по-късно двамата ще създадат „Майкрософт”.

Сега Бил Гейтс издаде нова автобиография, озаглавена „Изходен код: Началото”. В нея той разказва за ранните години от живота си – как се е смятал за аутсайдер, за бунта в тийнейджърска възраст и за това как се е отписал от престижния Харвардски университет, за да инвестира в индустрия, „която тогава дори не съществуваше още”.

Просто маркетингова стратегия?

Издателят описва книгата като „мъдра, добросърдечна и интересна”, но според разследващия журналист Тим Шуоб това е просто „поредната маркетингова стратегия” на богатия и властен мъж. Той е автор на книга, в която критикува основателя на „Майкрософт“. В „Проблемът Бил Гейтс: Митът за добронамерения милиардер” Шуоб пише: „Докато другите милиардери са безскрупулно егоистични, Бил Гейтс винаги се е представял за алтруист и филантроп – за добрия милиардер”. Според него в новата книга на Гейтс няма нищо „ново”, което вече да не е известно за него.

Един откъс от книгата обаче вече привлече вниманието. Гейтс се описва като „сложно дете” и казва, че е бил социално неадекватен. „Ако израствах днес, щяха да ме диагностицират с аутизъм”, пише милиардерът. Според Шуоб обаче дори на този детайл „не е обърнато достатъчно внимание”.

Достъп до световните лидери

Благодарение на „Майкрософт” Гейтс става най-богатият човек в света през 1995 г. Според класацията на „Форбс” той остава такъв чак до 2008 г., когато се пенсионира от компанията и започва да работи по благотворителната си Фондация „Гейтс”. Това обаче не значи, че той трябва да се притеснява за финансовото си състояние – сега той заема 13-о място в класацията на най-богатите хора в света със състояние от около 107 милиарда долара.

Гейтс се радва на доста по-добра репутация от тази на другите технологични магнати. Това му е дало възможността да получи безпрецедентен достъп до властимащите в света, включително се е срещал с китайския президент Си Дзинпин и е вечерял с американския президент Доналд Тръмп. Гейтс се е хвалил също, че е разговарял с Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен.

Провалът в Африка

Фондация „Гейтс“ използва тези контакти, за да инвестира големи суми в борбата с болестите и глада в различни части на света. Въпреки това Тим Шуоб пише в книгата си, че резултатите често остават далеч от обявените цели.

Особено противоречива е работата на фондацията в Африка, където според сведенията Гейтс е инвестирал близо един милиард долара в програмата AGRA („Алианс за зелена революция в Африка“), стартирала през 2006 г. Целта беше да се удвоят земеделските добиви с помощта на химически торове и хибридни семена и до 2020 г. да се намалят наполовина гладът и бедността в 13 африкански държави. Този срок не беше спазен. Според проучване, публикувано през юни 2020 г., броят на гладуващите в целевите държави дори се е увеличил с 30%.

През август 2024 г. няколко африкански религиозни, земеделски и екологични организации публично поискаха обезщетение от Фондация „Гейтс“. В отворено писмо те призоваваха организацията да признае, че усилията ѝ „са се провалили“. „Тази интервенция тласка хранителната система на Африка още повече към корпоративно организиран модел на индустриално земеделие, който намалява правото на местните хора на хранителен суверенитет и застрашава екологичното и човешкото здраве“, казват подписалите писмото.

Гейтс проправи пътя на Мъск

Тим Шуоб напомня, че Гейтс все още е „частен инвеститор, който има личен интерес да увеличи богатството си“. „Когато разговаря с някой като Доналд Тръмп или друг избран лидер, той мисли и за своето частно богатство, за своите частни интереси. А след това трябва да мисли и за интересите на фондацията си, която е силно субсидирана от данъкоплатците“, допълва журналистът и автор.

Гейтс е тясно свързан с лицата, вземащи решения, чрез държавни поръчки за компании от неговата империя и чрез дарения за политици – като дарението от 50 млн. долара за съперничката на Тръмп Камала Харис.

„В продължение на години Гейтс нормализира и легитимира властта на изключителното богатство в демокрацията, поне в американската политика. Някой като Илон Мъск би могъл да направи още една крачка и да постави началото на ново развитие на този вид олигархия. Но според мен те са част от една и съща история“, казва Шуоб и добавя: „Вярвам, че Бил Гейтс е предшественик на хора като Илон Мъск.”

Автор: Дарко Яневич