Контратенорът Никълъс Бърнс дебютира на сцената на Софийската опера

На 6 февруари Никълъс Бърнс ще изнесе концерт с барокови арии съпровождан от камерен ансамбъл, а на 9 февруари ще участва в сценичната кантата „Кармина бурана“ от Карл Орф.

Добре дошли в София, след спечелен конкурс „Млади посланици на операта“.

Имах големия късмет да получа от господин Пламен Карталов наградата от Софийската опера, за да дойда тук тази седмица и да изнеса както рецитал в четвъртък, така и да участвам в „Кармина Бурана“ от Орф в неделя следобед. Ще пея „Кармина бурана“ за трети или четвърти път, но за първи път на сцената с балет. Много се вълнувам и съм малко притеснен. В неделя, когато пристигнах в София, гледах „Лeбeдово езеро“. Беше толкова красиво.

А къде изпълнихте за първи път „Кармина Бурана“?

Първият път беше в Монреал със Симфоничния оркестър на Монреал. И това беше голяма тръпка, защото съм учил в Монреал и да пея в Монреал с този невероятен оркестър на тази красива сцена с много мои приятели беше много специално. Сега ще дебютирам и в спектакъл.

Кога разбрахте, че имате този рядък глас и кой ви напътстваше в работата?

Определено гласът ми е по-рядък. В хоровете обикновено има сопран, алт, тенор, бас. Момичетата пеят сопран и алт, а момчетата – тенор и бас, докато аз пея алт с момичетата в хора. Знаете, ние имаме два гласа – своя говорен глас, който използвам сега, и гласът, с който се пее. (изпява кратка фраза) Това е доста смешно. Но когато пея, целият ми репертоар е много висок. Имах голям късмет, че имах много подкрепящи ме преподаватели, когато исках да премина към контратенор. Щастливо съвпадение беше, че когато бях в един хор по време на бакалавърската си степен в университета, дойде гост-цигулар от Англия на име Ейдриън Бътърфийлд. Той донесе едно произведение от Хенри Пърсел. Беше ария за алт, а аз бях висок тенор. Помислих си, че може би мога да изпея тази ария за алт. Това произведение се казва „Тук божествата одобряват“ и ще я изпея този четвъртък тук, в София. Обичам това произведение.

Наистина пеенето на контратенор е малко по-различно, защото ако пееш като тенор или бас, гласовите ти гънки се събират изцяло, докато ако пееш контратенор, използваш само краищата им, за да можеш да изпълниш най-високите тонове. В Монреал, в Торонто, съм изпълнявал няколко големи барокови опери предимно от Георг Фридрих Хендел. Това са „Юлий Цезар“ и „Роделинда“. Тези опери първоначално са били написани за мъже кастрати. За щастие, тази ужасна практика е приключила. Тъй като пея във фалцет, съм в състояние да пея в същия диапазон като тези древни и изчезнали изпълнители. А музиката, писана за тях, е невероятно трудна. Те са изглеждали много странно, тъй като веднага наедряват, торсовете им стават големи, а имат момчешки гласове. Една от големите трудности е, че фразите са много, много дълги, заради способността на тези мъже да имат дълъг дъх. И това е трудно, но е част от представлението.

Слушате ли изпълнения на вашите прочути колеги като Рене Якобс, Йохен Ковалски?

Да, определено слушам много записи и обичам да ги слушам. При контратенора имам чувството, че има толкова много различни звуци. Има и толкова много различни школи. Има такива, които звучат, сякаш са излезли току-що от хоровата зала в Англия. Има и такива, които пеят много, много оперно, като мецосопран. И още нещо. При бароковата музика, в самата партитура има много малко указания за това колко бързо трябва да се свири, каква трябва да е артикулацията. И едно от най-забавните неща за мен, който се занимавам предимно с барокова музика, е, че мога да решавам като изпълнител, като интерпретатор как да протече арията.

В програмата за концерта сте включили много популярни арии.

Когато ме помолиха да направя този рецитал, помислих си той да бъде предимно с английска музика, предимно на английски език. Има много пиеси от Хенри Пърсел, има и от Георг Фридрих Хендел. Но аз обичам и музиката на Бах. Искам да пея Бах при всеки удобен случай. Така че програмата ще започне с една от най-кратките му кантати, а тя е за соло алт. Това е невероятно произведение. Започва с много дисонантен акорд. И не мога да се сетя за други кантати на Бах, които започват с такъв дисонанс. И вероятно това е така, защото кантатата е посветена на съпротивата срещу греха. Бах е любимият ми композитор, но е много, много труден за изпълнение. Но когато го разгадаеш, музиката му е изпълнена с толкова много живот. Освен това, трудно е да имам любим композитор, защото всеки един има нещо невероятно. „Кармина бурана“ също е невероятна. Обичам и симфониите на Малер. Обичам и Вивалди, но предпочитам да пея на английски, защото това е първият ми език. Английският е много труден език за пеене, но ако пея на английски с моя акцент, ще звучи доста зле. Затова, когато пея, всъщност използвам един вид фалшив британски акцент, защото той е много по-красив от моя може би не толкова хубав северноамерикански акцент. В програмата на рецитала в четвъртък пея и на италиански и немски и определено превключването между тези езици е много различно. На италиански всичко е много легато и с толкова много гласни, а на немски е с толкова много съгласни и толкова много цветове.

И през барока и след това композиторите създават много роли за глас като вашия. Имате ли някоя, за която си мечтаете?

За щастие вече изпълних две от трите си мечтани роли, а това са Юлий Цезар и Бетаридо в „Роделинда“ от Хендел. Но тази, която не съм направил и която с удоволствие бих изпял, е Оберон, кралят на феите в „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън. Тази музика e неземна и затова Бритън използва контратенор за нея. Бритън е бил голям почитател на музиката на Хенри Пърсел и затова музиката на Оберон в известен смисъл се усеща като един много модерен Хенри Пърсел. Той аранжира много песни на Хенри Пърсел за пиано и партиите континуо той превърна цели клавирни партии и те са много забавни. Едно от произведенията, които изпълняваме в четвъртък, е много глупаво парче. Това е „Фантазия върху една нота“ от Пърсел. В нея втората виола има много скучна партия. Цели четири минути държи тона До. Има запис, в който Бенджамин Бритън свири тази много специална част на виолата.

Погледнах програмата Ви и видях много интересни срещи?

Да, имам още много, много концерти през годината. Ще бъде много натоварено. Януари беше такъв месец. Пях в Мексико, във Ванкувър. Ще имам концерт в Торонто с творби на Бах и Зеленка, трябва да се явя на прослушване, имам концерти на различни места в провинция Онтарио и така ще продължа нататък.

Каня всички почитатели на барока на моя концерт в четвъртък в Софийската опера.

В програмата на концерта на 6 февруари от 19:00 в Камерна зала на Софийската опера Никълъс Бърнс ще изпълни арии от Йохан Себастиан Бах, Хенри Пърсел, Алесандро Скарлати и Георг Фридрих Хендел. Ще го съпровожда камерен ансамбъл в състав Анастасия Детистова-Абаджиева – цигулка, Иван Стайков – цигулка, Пепа Дженева – виола, Мария Цветкова – виола, Христо Иванов – виолончело, Димитър Иванов – контрабас и Янко Маринов – чембало.

На 9 февруари от 16:00 в Голямата зала на операта ще бъде представена сценичната кантата „Кармина бурана“ от Карл Орф в постановката на Фреди Франдзути. Участват оркестър, хор и балет на Софийската опера, детски хор на Българското национално радио, певците Станислава Момекова – сопран, Никълъс Бърнс – контратенор, Венцеслав Анастасов – баритон, солистите на балета Памела Пандова-Банева, Кристина Чочанова, Кристиан Манев, Томас Ферейра, Мина-Василия Стоянова, Емил Йорданов, Александър Александров, Георги Банчев, Матю Уитъл и Франческо Конджусти. Диригент е Игор Богданов, диригент на хора Виолета Димитрова, диригент на детския радиохор Михаела Котева.