Икономическите последици от Тръмп 2.0

Втората администрация на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп започна работа на 20 януари по обяд. Непрекъснатата предизборна кампания на Тръмп след загубата му от Джо Байдън през 2020 г. предполага по-добре организирано повторение на първия му мандат, със същия акцент върху намаляването на данъците за стимулиране на икономиката, по-високи мита за промяна на търговията на САЩ със света и депортиране на възможно най-много имигранти, за да се създадат повече възможности за американските работници. Но времената се промениха и е малко вероятно реалността да съвпадне с реториката.

През 2016 г., когато Тръмп за първи път спечели президентския пост, Съединените щати преживяваха продължителен период на ниска инфлация. Федералният резерв поддържаше лихвени проценти, близки до нулата, през цялото време на неговото управление. Този път обаче е съвсем различен. Инфлацията се повиши рязко по време на пандемията COVID и Фед все още се пази от възобновяване – поради което лихвените проценти остават относително високи. Предложеното от Тръмп намаляване на данъците предполага фискален стимул за икономика с ниска безработица. Всякакви признаци на прегряване ще бъдат посрещнати с по-строга парична политика.

Тръмп се закани да смени ръководството на Фед, но той не може да уволни председателя на Фед Джером Пауъл, без да рискува както по-високи дългосрочни лихвени проценти, така и по-висока инфлация. През 2025 г. ще има намаление на данъците, най-вече за богатите хора, и последващата загуба на приходи ще подкопае дългосрочната фискална устойчивост. По-големите дефицити ще поддържат лихвените проценти по-високи, отколкото биха били в противен случай, а доларът може да укрепне, създавайки трудности за износителите от САЩ и за държавите, които са взели заеми в долари.

Що се отнася до митата, световните лидери (и финансовите пазари) разбраха, че Тръмп говори силно, а всъщност носи доста малка тояга. Той несъмнено ще наложи шумно някои високопрофилни мита, но бизнес интересите на САЩ веднага ще започнат да търсят вратички и да лобират за изключения. Чуждестранните лидери ще се отправят на поклонение в Мар-а-Лаго, ще поиграят голф и ще договорят взаимни отстъпки (няма да облагаме вашия бърбън, ако вие не облагате нашия коняк, и ще купуваме повече системи за противовъздушна отбрана, произведени в САЩ).

Тръмп би могъл да пренебрегне всички тези специални молби и да настоява за по-високи мита за всички. Но това ще доведе до повече ответни мерки от страна на търговските партньори и повече протести от страна на големите компании, които сега го подкрепят. Последното нещо, което Тръмп иска, е да предизвика загуба на работни места в страната, което може да се случи, ако базираните в САЩ компании трябва да плащат повече за вноса и да загубят конкурентоспособността си на експортните пазари. Ако чуждестранните лидери не го накарат да изглежда зле на игрището за голф и наблегнат на работните места, които техните компании създават в САЩ (особено в контролираните от републиканците щати), всичко ще бъде подложено на разумно обсъждане.

По отношение на незаконната имиграция Тръмп със сигурност ще окаже влияние. „Граничната стена“ е илюзия без реално значение. Но Тръмп вече заплашва да накаже Мексико и други страни (дори Канада!) с високи мита и други мерки, ако не задържат имигрантите, и това ще има някакъв ефект. Възможно е Тръмп също така да прояви разум и да смекчи санкциите на САЩ срещу Венецуела, което ще позволи на световния пазар да се продава повече петрол и ще подпомогне венецуелската икономика. Това ще намали натиска върху венецуелците да емигрират, като същевременно ще притисне Иран и Россия (и двете разчитат на продажбите на петрол, за да финансират покупките на електронни части от Китай за използване в оръжия).

Тръмп може да стигне и по-далеч, като събере и депортира милиони хора, които са в САЩ нелегално. Но масовата депортация би навредила на основни сектори на икономиката (като селското стопанство и строителството), би предизвикала масови социални сътресения и би накарала неговите бизнес съюзници да намалят инвестициите си (и създаването на работни места). Отново трябва да очакваме политическа грандомания и сензационни заглавия, но реалността няма да се промени много (нелегалната имиграция вече е намаляла).

И така, какво наистина ще направи Тръмп? Ще купи ли Гренландия (или Канада!), ще възстанови ли по някакъв начин контрола над Панамския канал или ще намали подкрепата на САЩ за НАТО? Нито едно от неотдавнашните изявления на Тръмп по тези теми не е безсмислено, но и не трябва да се приема буквално. Отново, Тръмп иска да получи това, което смята (и което може да представи като) „по-добра“ сделка за САЩ. Ако сега не каже какво означава това, това означава само, че е отворен за предложения – или просто може да определи каквато и да е крайна точка като стратегическа победа.

Точно това се случи по време на първото управление на Тръмп, когато беше предоговорена NAFTA (Северноамериканското споразумение за свободна търговия) с Мексико и Канада. Първоначално Тръмп беше заплашил, че ще скъса НАФТА „в първия ден“. В крайна сметка той се съгласи на малки изменения (включително изменение на правилата за произход по начин, който беше приемлив за всички страни) и на ребрандиране, което превърна NAFTA в USMCA (Споразумението между САЩ, Мексико и Канада).

Налице е по-широко прекрояване на света, но това няма нищо общо с бъдещата администрация, която едва ли ще реагира ефективно. Например Тръмп все още използва войнствен език за противопоставяне на Китай и Иран, но и двете страни вече са в лошо икономическо състояние и едва ли представляват заплаха за регионалния ред – да не говорим за международния мир. И както направи при първото си управление, Тръмп обещава да се оттегли от чуждестранни интервенции (тогава в Афганистан и Ирак, сега в Украйна). Но нуждата на Россия от безпилотни самолети и ракети, които да изстрелва към Украйна, направи президента Владимир Путин напълно подчинен на Китай. Наистина ли Тръмп (и републиканският Конгрес) искат да връчат на отслабения президент Си Дзинпин нелегитимна и кървава победа в Украйна?

Това, от което американските избиратели наистина се интересуват, са добрите работни места и цената на живота. Но „популистката“ програма на Тръмп – ефимерна програма, поддържана от страха от въображаеми врагове – е предизвестен провал. Тръмп наследява силна икономика, но подписаните от него политики няма да направят почти нищо положително за по-слабо образованите работници или да подобрят значително живота на повечето други американци. Вместо това богатите ще станат по-богати, най-богатите ще станат още много по-богати, а всички останали най-вероятно ще се борят с по-висока инфлация, съкращения на обществените услуги и последиците от бясното дерегулиране.

* * *

Саймън Джонсън е Нобелов лауреат за икономика за 2024 г. и бивш главен икономист на Международния валутен фонд, професор в MIT Sloan School of Management, директор на инициативата на MIT „Формиране на бъдещето на труда“ и съпредседател на Съвета за системен риск на CFA Institute.

превод: Nick Iliev