България: Предстоят мъчителни решения за бъдещето

Коментар на Емилия Милчева:

Политиците често бъркат площада с парламента и тогава се чуват заплахи като изречената от лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов: “Няма да позволим на България да влезе в еврозоната незаконно. Ще ви подпалим, ако трябва!”.

“Възраждане” не е заплаха

Заплаха ли е подпалвачът за стабилността на управляващата коалиция? Не. Конкуренцията на политическия пазар се засилва – много партии адаптират антиевропейската реторика в умерени дози, отнемайки монопола на “Възраждане” от нишата с “европейските еничари”, “слугите на Брюксел” и “неолибералните извращения”. Този мобилизиращ инструмент вече се е притъпил.

След седем парламентарни избора за 4 години, арогантното поведение и вулгарните изрази не “палят” толкова, тъй като избирателите стават резистентни към радикализацията и монотематичния враг. А конкурентната партия “Величие” опитва засилва позиции с обратен подход – гръмки обнадеждаващи послания и обещания за промяна.

Битката за еврото

България е на прага да стане 21-вият член на еврозоната – историческа възможност, потвърдена от премиера Росен Желязков след срещите му в Европейския парламент. Подготовката върви без особен шум – очаква се правителството на Желязков да поиска извънредни конвергентни доклади заради изпълнението на инфлационния критерий. БНБ одобри наредба за осигуряване на ликвидност на банки след приемането на еврото. А парламентът закотви със закон валутния борд – фиксираният курс от 1.95583 лева за 1 евро се запазва и по него ще се преизчисляват всякакви суми в левове. Курсът не може да бъде променян, защото има решение на парламента, напомни на Костадинов и Драгомир Стойнев от БСП. Не че Костадинов не го знае.

Социалистите и “Има такъв народ” (ИТН), партньори на ГЕРБ-СДС в управляващата коалиция, вероятно ще търгуват съпротивата си срещу единната валута. Партньори на БСП в обединената левица като АБВ, но също и от ИТН повтарят мантрите на “Възраждане” – не му е сега времето, България не е подготвена.

Добрата новина е, че не предстоят закони, свързани с еврозоната, които да изискват гласовете им, лошата – че бюджетът за 2025 г. може да затвори прозореца към еврото. Правителството на Росен Желязков още не го е внесло в парламента, но всяко популистко разпускане на разходите ще струва скъпо.

Ако България все пак получи решение за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г., в управляващата коалиция и извън нея предстои нов ожесточен дебат за освободените средства от валутния резерв. Съгласно правилата на валутния борд той покрива левовете в обращение, които са 31,078 милиарда лева в края на 2024 година.

Тези милиарди не могат да бъдат харчени произволно. Една част от освободените средства ще поддържат резерви в евро, но за друга решението ще вземе правителството и БНБ. Дали ще бъдат изразходвани за погасяване на външен дълг, финансиране на инфраструктурни проекти и други национални приоритети – решенията предстоят.

Иска ли България 4,3 милиарда евро

Освен за еврото, коалицията трябва да намери общ език и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). България сериозно изостава – от общо над 5,6 млрд. евро е получила само 1,37 млрд. Причината? Политическият спор около въглищните ТЕЦ-ове. Докато ПВУ изисква график за затварянето им, коалиционното споразумение им гарантира подкрепа.

И тук левицата вади стар коз – АЕЦ „Белене“. Макар всички да знаят, че проектът е мъртъв, БСП се опитва да попречи на продажбата на двата руски реактора на Украйна, както и на всяка помощ за нападнатата от Русия държава. Сделката още не е приключена, след като миналата есен парламентът даде още 180 дни за преговори и условие цената да не е по-ниска от 1,2 млрд. лева, колкото е платено за оборудването. Срокът изтича през март, а украинският парламент вече разреши Киев да купи реакторите. Българската страна обаче проучва дали парогенераторите за АЕЦ “Белене” могат да се използват на АЕЦ “Козлодуй”.

Работата по ПВУ е спешна, тъй като крайният срок за усвояване на средствата е средата на 2026 година. След среща с председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен премиерът даде да се разбере, че с коалиционните партньори ще работят “за разчупването на някои политически различия, свързани с реформите по ПВУ”. Големият проблем е известен – Тец-овете на въглища, за които сега в Пътната карта за въглеродна неутралност фигурира само крайният срок за затварянето им – 2038 г. Но ИТН и БСП се противопоставят. Наред с това от няколко години управляващите, все едно кои, не могат да постигнат разбирателство за закона за личния фалит, също изискване по ПВУ. Сега и БСП внесе свой проект, различен от трикратно преправяния, който отлежава в парламента.

Назначенията ще се гледат под лупа

Потенциал да взриви коалицията има и предстоящият избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Неговата настояща политическа квота датира от 2017 г., когато управляваше второто коалиционно правителство на ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов получи четирима представители, трима за БСП и по двама за “Обединените патриоти” и за ДПС. Сега коалицията, която ще разпределя квоти и влияние, включва отново ГЕРБ и БСП, също и ДПС, макар и в редуциран състав, и “Има такъв народ”. За да бъдат избрани 11-те във ВСС, ще са им нужни 160 гласа, тъй като разполагат със 126. Проблемът с тези недостигащи гласове също ще предизвика колизия сред управляващите. Която и политическа сила да бъде поканена, споразумението изисква да получи одобрение и от четирите в управленския съюз.

ПП-ДБ имат 37 депутати, съдебната реформа осмисли политическите им битки, но те останаха извън властта. ДПС Ново начало на олигарха Пеевски разполага с 30 депутати, но и непоканен, санкционираният за корупция по закона “Магнитски” може да прокара влияние през други партии, както е правено не един път.

Разпределението на местата между политическите сили в бъдещия ВСС ще предопредели и избора на “тримата големи” – главен прокурор и председателите на върховните съдилища. ПП-ДБ намекна за готовност да участва. Съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Николай Денков заяви в парламента, че са готови да участват в преговори за органите с мандати – “при ясни правила и ясна отговорност на политическите сили”. “Ако за регулаторите те търсят участие от наша страна, ние ще влезем в процеса, ако може да бъде смислен”, каза Денков. Ако не влязат в процеса, в следващите пет-шест-седем години властта в регулаторите и съдебната система ще остане в (почти) същите ръце.

България я очаква дълга поредица от компромиси, от които зависи бъдещето на ключови национални политики като еврозоната, ПВУ и съдебна реформа.

Подпалвачите оставят само пепел.