Кой се плаши от Илон Мъск?

През 1970 година, най-големият американски дипломат Хенри Кисинджер попита с насмешка – Кой е телефона на Европа? Вместо да се замислят върху неговата забележка, управляващите на Стария континент продължиха да увеличават административния кошер, който смуче огромни финансови средства, без ясна стратегия, ефективност и международно влияние.

Появата на Илон Мъск с неговите публикации ги завари неподготвени и уплашени. Многобройните високопоставени чиновници започнаха ровят в измисленият наскоро DSA – Digital Service Akt, който следи съдържанието на всички платформи, включително и американските. Според неговият регламент, наказуеми са: разпалването на омраза, на расизъм и всички форми на дискриминация. С други думи в Брюксел има стражи, които са платени да ни пазят от дезинформация. Конкретно казано от лъжлива информация. Факта, че всички отговорни постове са превзети от левицата не пречи ни най-малко на защитниците на плурализма в областта на социалните мрежи. След като Илон Мъск е защитник на дясна идеология, той не отговаря на европейските правила.

Първа евродепутатката Орор Лалюк – председателка на икономическата комисия и дългогодишен член на социалистическата партия на Франция, подаде жалба срещу Мъск и неговата платформа „Х“. Собственикът на Тесла, не спазвал „алгоритъма“ на регламента. На опростен език, в „Х“ имало само едно мнение, вместо различни мнения. На никому известната евродепутатка, чиято работа няма нищо общо с дигиталната информация, явно търси начин да стане известна. Бойко Борисов преди време се беше подиграл на някакъв опонент, като му отговори, че и той може да предизвика М’Бапе на спринт, който със сигурност ще загуби, но поне ще стане известен. Госпожа Лалюк и голяма част от чиновническият елит на Европа се организираха в „Глуха защита“ под стрелите на Илон Мъск.

От Париж Еманюел Макрон го определи за представител на „Реакционерния интернационал“ и призова за създаване на „Демократичен щит“. Що се отнася до обвинението за спазване или на неспазване на „алгоритъма“, за публикуване на едно или различни мнения, европейците не могат да наложат на човек, който праща ракети в космоса, да лети сам или с други пътници. И те нямаше да изглеждат така безпомощни, ако наистина Илон Мъск бе нарушил реално етническите правила на информацията. Не е достатъчно да измислиш някакъв регламент или забрана за мнение, което не съвпада с твоето. Именно това се опитват да направят политиците, които са на власт в момента в Европа. Тяхното слабо място е пропастта между тях и общественото мнение. Затова навсякъде се оспорва формата, но не и съдържанието на публикациите, които платформата публикува.

Имало вмешателство в европейската политика?

Първата „намеса“ на Илон Мъск не е в Европа, а в САЩ! Той беше човекът, който обвини Twitter и FBI в лъжа и прикриване на компрометиращи записи в аферата „Хънтър Байдън“. Ако собственика на Тесла не казваше истината, президентът Джо Байдън щеше със сигурност да го даде под съд, вместо да помилва сина си, дни преди да напусне президентството.

Илон Мъск подкрепил немската крайна десница и с намесата си щял да промени резултата на изборите в Германия?! Когато Барак Обама се намеси в изборите във Франция и допринесе за победата на Макрон срещу Марин льо Пен, никой нищо не каза. Мъск разби внушението, че монопола на „демокрацията“ е само на ляво и всички десни са антидемократи и реакционери. Тези които го твърдят, може би не знаят, че Хитлер идва на власт като социалнационалист благодарение на немската работническа класа.

Относно „вмешателството“- Европа не се ли меси в руската политика повече от 20 години? Защо никой нищо не казва за дейността на „Отворено общество“?

Парите на Жорж Сорос са проникнали всички етажи на Европарламента и съответната комисия. Спонсорираните от него НПО-та, работят активно в полза на идеологията за премахване на държавните, семейните и етническите граници. Срещу националните специфичности и традиции. Всички „Цветни революции“ – Украйна, Грузия и Армения се ръководят от негови възпитаници. Идеологията която подтиква малцинствата към разправа с „Белите колонизатори“ е изцяло негова.

Ужас – Илон Мъск поиска оставката на Кийр Стармър! Кое е по-ужасно, двадесет и пет годишно потулване на сексуалните извращения в една самодоволна стара „демокрация“ или светлината, която хвърли платформата „Х“ върху престъплението? Мълчанието на политиците и преследването на журналистите в името на етническия мир? Всички са знаели за „пакистанската мафия“ и хилядите изнасилени белокожи деца. След като няма съдебно разследване – няма виновни! Сър Кийр Стармър е адвокат по образование, работил като съветник на Кралицата, със специалност – правата на човека.

Попитайте родителите на жертвите, дали са благодарни на водача на лейбъриската партия за неговата дискретност или на дързостта на Илон Мъск.

С избора на Доналд Тръмп настъпи обрат в начина работене, но и на мислене. Той е безвъзвратен! Чашата на търпението преля. Хората не искат децата им да си сменят пола, както препоръчват учебниците на покварния милиардер Сорос. Тръмп забрани в армията да има генерали с поли. Равноправието между мъже и жени трябва да бъде защитено, но пожарите в Лос Анжелес показаха, че жени – пожарникарки не може да има. Колкото и да е неприятно за някои идеолози, всяко дете ще има една майка и един баща. За еднополови бракове ще настъпи политическо и медийно затъмнение.

Атаката на френската евродепутатка Орор Лалюк, срещу Илон Мъск и неговата платформа „Х“, се следи внимателно от Комисията в Брюксел. Комисарката отговаряща за борба с дезинформацията – финландката Хенна Вирккунен изчаква с подчертана предпазливост. Тя със сигурност знае че, Мъск разполага с армия от адвокати и 200 милиона абонати. В случай, че Комисията се опита да го санкционира, нейното решение ще бъде контрапродуктивно. Времето на цензурата в демократичния свят отдавна е зад нас.