Тъжни истории от българската граница

В края на 2024 година Гая прекарва около два месеца в Харманли като доброволец на No Name Kitchen – гражданско движение, което се ангажира да защитава човешките права на търсещите убежище, оказвайки им хуманитарна и правна помощ. Младата италианка избира именно България, защото смята, че ситуацията на българо-турската граница не е известна на мнозина и заради това няма достатъчно хора на терен.

„Когато се извършва операция по търсене и спасяване (SAR) в горски район, човек би си помислил, че основното препятствие е самата гора. Но както се оказа, основният възпиращ фактор е граничната полиция“, споделя пред ДВ Гая. Според нея възпрепятстването на спасителни екипи да оказват хуманитарна помощ на бедстващи хора, търсещи убежище, е системен проблем не само в България, а в цяла Европа.

Българо-турската граница: гранична полиция срещу активисти

Прибирайки се от акция по раздаване на дрехи, Гая и нейни колеги се натъкват на две коли на гранична полиция, блокиращи главния път. „Трудно е да се докаже, че го правят нарочно, но би било наистина странно съвпадение, ако две коли на гранична полиция се повредят в един и същи ден и двете са паркирани точно по средата на пътя, така че други коли да не могат да преминат“, казва младата италианка. След друга спасителна операция гумите на колата на активистите били срязани.

От историите на други доброволци в България Гая разбира, че те са били обект на по-репресивни действия от страна на гранична полиция – изискване на достъп до мобилни устройства, снемане на пръстови отпечатъци, дори арести. „Има много сплашвания, които често се основават на факти, които са юридически неточни или напълно неверни“, добавя Гая.

„Криминализиране на солидарността“

За прояви на грубо отношение и агресия спрямо доброволци от страна на гранична полиция сведения има и Диана Димова от „Мисия Криле“. Фондацията е в контакт с No Name Kitchen и още една международна организация, която извършва спасителни операции в България.

„Обвиняват ги в това, че помагат на хората да преминават границата. И реално са изложени на много голям риск, защото има едно криминализиране на солидарността с мигрантите“, казва пред ДВ Димова. Тя подчертава, че спасителните екипи не се занимават с незаконна дейност и не окуражават хора да прекосяват границата. „Първата помощ не е престъпна дейност. Това е хуманитарна работа.“

Диана Димова разказва, че срещу „Мисия Криле“ и други български организации, предоставящи подкрепа на бежанци и мигранти, са постъпвали сигнали за това, че се занимават с каналджийство на непридружени деца. Досега всички проверки са приключили в полза на организациите.

„За съжаление, сме под ударите на един репресивен апарат, който се опитва буквално да ни унищожи и смачка заради това, че казахме някои неща, които не са удобни на много хора“, споделя Димова. За пример дава обвиненията, които „Мисия Криле“ отправи в края на миналата година към гранична полиция, която според тях е възпрепятствала действията на спасителен екип да окаже помощ на три бедстващи деца от Египет, чиито тела по-късно бяха намерени в Странджа планина. От своя страна от МВР излязоха с позиция, че гражданските активисти подават неверни сигнали до телефон 112 и целенасочено пречат на властите да вършат работата си.

„Организациите, работещи на първа линия и предоставящи хуманитарна помощ, продължават да са не само под натиск, но и тормоз, без някой да отчита факта, че има други хора, които са буквално мафия и криминални престъпници“, възмущава се Диана Димова, визирайки многобройните каналджии, които извършват незаконни действия с цел лично облагодетелстване.

Доброволно връщане или нелегално отблъскване?

Адвокат Диана Радославова от „Център за правна помощ – Глас в България“ казва за ДВ, че през март миналата година от МВР за пръв път са въвели в миграционната статистика категорията „самостоятелно завърнали се във вътрешността на съседни държави“.

„Това всъщност е един завоалиран начин да се представи бройката на официално отблъснатите лица. Знаем, че те доброволно не се завръщат – те се изблъскват от границата“, допълва адв. Радославова. Справка в миграционната статистика показва, че в категорията „самостоятелно завърнали се във вътрешността на съседни държави“ за периода януари-ноември 2024 година попадат над 51 000 души. Същевременно в графата „общ миграционен натиск на държавната граница“ влизат малко над 53 500 души.

Според годишния доклад за наблюдение на границите в България на Български хелзинкски комитет (БХК) през 2023 година е имало близо 9900 случаи на предполагаеми отблъсквания (pushbacks), засегнали общо 174 500 души. Всяко отблъскване е в нарушение с чл. 14 от Всеобщата декларация за правата на човека, а именно правото да се търси убежище. Според МВР за периода януари – ноември 2023 общият миграционен натиск на границата е бил 178 140 души.

Гая е убедена, че отблъснатите хора в цяла Европа са в пъти повече от тези, които са успели да кандидатстват за убежище. „България засили политиките си за граничен контрол и допълнително милитаризира зоната – както чрез увеличаване на полицейските сили, разположени на границата, така и чрез подобряване на технологичните системи. Очевидно е, че България нямаше да може да се присъедини към Шенген, без да намали броя на хората, преминаващи транзитно през страната, и на тези, които подават молби за убежище“, допълва Гая.

Диана Димова от фондация „Мисия Криле“ споделя, че с някои от сигналите за бедстващи мигранти, които те подават към 112, се злоупотребява. „Те просто изчезват. След няколко дни някой от тях се обажда и разказва история, която е потресаваща – били са бити, взети са им ценните вещи и са върнати обратно. Има и смъртни случаи“, пояснява Димова.

Какво става с човешките права?

Докато хиляди хора, търсещи убежище с надеждата за по-добър живот, продължават да бъдат брутално отблъсквани на различни европейски граници, а други дори губят живота си, правозащитници призовават за спазване на човешките права.

„Независимо от възрастта, пола, произхода, образованието или здравословното състояние, всеки има право да подаде молба за убежище. А дали някой има право да получи статут на бежанец, е решение, което може да бъде взето от съдия само след изслушване, събиране на доказателства и съдебен процес“, казва Гая с надеждата повече хора в цяла Европа да се вълнуват от съдбата на търсещите закрила.

Автор: Маргарита Николова