„Пеевски има четири партии в НС и три в правителството“

Велислав Величков е адвокат и председател на независимата гражданска общност „Правосъдие за всеки“. С него разговаря Александър Детев.

Вече е сигурно, че Борислав Сарафов няма да бъде избран за главен прокурор – поне не сега и не от този състав на Висшия съдебен съвет. Защо обаче депутати – ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, БСП и ИТН – оставиха определени вратички по отношение на временно управляващите прокуратурата, ВАС и ВКС?

Велислав Величков: Очевидно сделката за правителство мина през главата на Борислав Сарафов. Той никога няма да стане главен прокурор – това беше неговият шанс. Може би в желанието да бъде прекалено удобен, лоялен и да обслужва своите покровители се провали. Фактите и обстоятелствата, които се събраха срещу него, заедно с преговорите за правителство, направиха избора му невъзможен. Сарафов не може да остане и и.ф. главен прокурор. Именно затова експресно бе назначена заместник-главната прокурорка Ваня Стефанова. Вероятно това е бъдещата прокурорска звезда – дали за изпълняваща функциите, или за титулярка. Предстои да видим и кога ще се избере нов състав на Висшия съдебен съвет, защото с промените в закона този състав не може да прави повече избор нито на главен прокурор, нито на председател на Върховния административен съд (ВАС). Има един голям губещ от тези промени – Борислав Сарафов – и един голям печеливш – председателят на ВАС Георги Чолаков. С едно от гласуванията се прие, че бившите ръководители на ВКС, ВАС и прокуратурата няма проблем да бъдат изпълняващи функциите. Можем да го наречем текста „Чолаков“.

Очевидно това е договорката в новото правителство – статуквото да не се променя. Видя се стройно гласуване на партиите от бъдещето правителство – ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН – с подкрепата за някои текстове на ДПС на Доган. За други текстове, ограничаващи правомощията на и.ф. главен прокурор, ДПС-ДПС гласува с ПП-ДБ, „Възраждане“ и МЕЧ. Мнозинствата бяха мнозинства на въздържалите се, това беше тактиката – за почти всички отхвърлени текстове имаше мнозинство на въздържалите се от ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН, докато трайно против гласуваха само депутатите на Пеевски. Този смокинов лист е лесно забележим.

Защо Чолаков е толкова ценен кадър?

Велислав Величков: Защото пред ВАС се обжалват актовете на властта – на Министерския съвет, на министерства, областни управители, обществени поръчки. Там е оспорването на избори. Това всъщност е съдът, който трябва да брани гражданите от властта – но по времето на последните си двама председатели се превърна в съда, който брани властта от гражданите и техните права.

Самият господин Чолаков обича да влиза в заседания, обича да е дежурен съдия и някак все се пада на най-знаковите дела и се произнася по начин, който оставя съмнения за обслужване на силните на деня. Както беше с лабораториите на „Капитан Андреево“ например. Той има много силно влияние и във ВСС, а и извън него. Вероятно продължават да му търсят място и на него – защото според промените след четири месеца и половина той също ще трябва да освободи поста. А дотогава ще трябва да е избран друг дялан камък за председател на ВАС, а това се оказва доста трудно.

За целта обаче трябва да бъде попълнена и политическата квота във ВСС. Виждате ли капацитет и потенциал да бъде постигната качествена промяна в нея?

Велислав Величков: Не мисля, че някой търси качествена промяна. Ще има разпределение по квотен принцип между партиите от мнозинството, ще се даде нещо и на опозицията, но изпитвам много силни притеснения, че и следващата парламентарна квота ще бъде избрана непрозрачно. Няма да бъде отчетено мнението на правната общност – професионалните гилдии и неправителствения сектор, а ще бъдат излъчени хора, които ще са под контрола на определени партии и личности. През поне 2-3 парламентарни групи Делян Пеевски ще успее да вкара свои хора в парламентарната квота, а професионалните квоти ще бъдат излъчени дирижирано от административните ръководители. Тук ролята на господин Чолаков е много силна и се е проявявала вече. Може би това е причината той да остане на поста.

Откакто стана разделението в ДПС, видяхме как и институциите, и правосъдната система често работят в полза на крилото на Пеевски и в ущърб на това на Ахмед Доган. Сега, когато партията на Доган косвено подкрепя правителството, това ще се промени ли?

Велислав Величков: „Косвено подкрепя“ е добре казано, защото партията не участва в правителството. Не знам дали ще получи властови позиции дори на втория ешелон на властта. Важните министерства ще бъдат изцяло под контрола на ГЕРБ, а антикорупционната комисия е изцяло под контрола на „ДПС – Ново начало“. Ако прокуратурата и ВСС също останат под този контрол, а не виждам какво ще ги извади оттам, може да се окаже, че подкрепящите са в губеща позиция, тъй като могат да бъдат натискани по най-различни линии. Ако случайно решат да се оттеглят, винаги другото ДПС ще е готово да помогне. Мисля, че депутатите на Джевдет Чакъров и Ахмед Доган ще влязат между чука и наковалнята и може би трябваше да бъдат по-смели в подкрепата за предложенията по Закона за съдебната власт на прореформаторските сили, за да ограничават изключителното влияние на прокуратурата и на господин Чолаков. Това би им било от полза. Моята прогноза е, че те ще са най-големият губещ.

Ще си позволя един политически въпрос: „Прореформаторските сили“ в по-удобно позиция ли ще са като опозиция?

Велислав Величков: Не, защото те ще бъдат опозиция с тези, спрямо които слагат „санитарен кордон“ – ДПС на Пеевски и „Възраждане“. Битката кой е по-опозиционен ще се превърне в „кой е по-креслив“. Ще трябва да имат много гъвкава политика на поведение в пленарна зала със законопроектите, да влязат в ролята на конструктивна опозиция, която инициира добри идеи, но спира корупционни политики.

Могат ли да си намерят съюзници – от една страна са „Ново начало“ и „Възраждане“, които както казахте са под „санитарен кордон“, от друга – БСП и ИТН, които вчера демонстрираха поведение в синхрон с ГЕРБ?

Велислав Величков: ИТН гласуваха изцяло с ГЕРБ вчера. БСП все пак успя да наложи текста ВСС с изтекъл мандат да няма право да избира тримата големи и да ги номинира. ИТН оттеглиха свои предложения, защото явно така са били посъветвани, и внесоха почти всички предложения, с които се отменят текстовете на ПП-ДБ. Моето притеснение е, че в момента Пеевски разполага с четири парламентарни групи в Народното събрание, като три от тях ще формират правителство. Истинска опозиция ще са тези, които застанат открито срещу Пеевски и разкрият зависимостите на правителството и определени министри публично пред целия български народ, без да се притесняват от последствията. Ако не успеят – хоризонтът им може да свърши с края на този парламент.

Как оценявате фигурата на евентуалния бъдещ правосъден министър Георги Георгиев?

Велислав Величков: Нямам наблюдения. Виждал съм го на заседания в правна комисия, но не съм го чувал да се изказва. Той беше бивш председател на Столичния общински съвет от най-близкия кръг на хората, които имат влияние там. А те не са тези, които си мислим – Бойко Борисов не е най-влиятелният, а хора с определени прякори, които кръстосват политическия терен, но някои от тях очевидно работеха в полза на Пеевски на последните избори.

Кои са тези хора – може ли да ги споменете поименно?

Велислав Величков: Там винаги се е въртяло името на един човек – Орлин Алексиев.

Свързван и със Слави Трифонов.

Велислав Величков: На самата партия „Има такъв народ“ не знам защо ѝ казват „малкото ДПС“. Имам съмнение, че по-голямата част от хората на ГЕРБ, които отговарят за правни и конституционни въпроси, са по-близки до Делян Пеевски, отколкото до собствения си лидер. В правна комисия внимателно наблюдавам синхронното им гласуване и подхвърляне на определени реплики. Затова подозирам, че „момчето“ държи съществена част от четири парламентарни групи в Народното събрание.

Скоро ще се навърши една година от убийството на Мартин Божанов-Нотариуса. Това име вече не се споменава често. Имате ли надежда, че нещо ще се случи по отношение на разплитането на тези мрежи за влияние?

Велислав Величков: Не мисля, че някой иска да разплита тези мрежи. Тогава под огромния натиск на обществото и интереса на партньори на България се направи една комисия, от която нищо не произлезе. Според мен сега ще бъде направен опит тотално да се заглуши темата за „семействата“ в прокуратурата и съдебната власт – това, което се е случвало с „Осемте джуджета“, Петьо Еврото, убития Мартин Божанов, за да се запазят лейтенантите и полковниците, които са играли в тези схеми, и да могат да продължат да играят и при следващите си шефове. Това е огромното предизвикателство както пред опозицията, така и пред журналистите и гражданското общество да не оставят да бъдат затъмнени тези неща. Да искат реално разследване за тежките зависимости на съдебната власт и пресечните ѝ точки с олигархията и мафията.

Какво може да се направи в тази битка на фона на политическото представителство и отслабената гражданска енергия?

Велислав Величков: Хората не вярват, че някой може да промени нищо. За тях всичко е „сглобка“ и „сделка“ – тези думи се превърнаха в модерни. Истински свободните и интелигентни хора са много наясно какво се случва, но те чакат да видят дали има истинска алтернатива, която да застане на тяхна страна, за да я подкрепят. Чакат да видят смели политици с ефикасни ходове. За съжаление, не могат да ги видят. Напротив, виждат тайни договорки. Най-лошото, което правят реформаторските партии, е да влизат в тайни договорки с най-сенчестата част на политическия терен – с хората на Борисов. Това трябва да престане и те имат уникалния шанс сега да спрат тайните разговори и да извадят всичко на светло. Ако не се справят, вакуум в политиката няма и ще дойдат следващи. Според мен тайните коридори на съдебната власт ще бъдат осветени – ако не сега, то след няколко години, няма как. Всичко тайно в даден момент става явно.