Учени предлагат затлъстяването да не се определя само от индекса телесна маса

Световни експерти предлагат нов метод за диагностика и дефиниране на затлъстяването, който намалява ролята на широко критикувания индекс на телесна маса (ИТМ). Целта е да се откроят по-точно пациентите, за които затлъстяването действително представлява сериозен здравословен проблем и които се нуждаят от навременни мерки и терапии.

Според публикуваните във вторник препоръки, оценката на затлъстяването вече няма да се базира само върху изчисленията на ИТМ (където ръстът и теглото се отнасят в определено съотношение). Вместо това специалистите ще комбинират данните от ИТМ с други показатели – например обиколка на талията, както и реални доказателства за свързани със затлъстяването заболявания или рискове. Така авторите на документа се надяват да отговорят на критиките към остарелия подход, който често води до погрешно категоризиране на пациентите.

По данни на Световната здравна организация (СЗО), затлъстяването засяга над 1 милиард души по света. В САЩ, например, от това заболяване страдат приблизително 40% от населението, сочи статистиката на местния Център за контрол и профилактика на заболяванията (CDC). Именно тази тревожна тенденция вдъхновява новите научни усилия, чиято цел е да бъде подобрена точността при поставянето на диагноза и в последствие – при избора на най-подходящото лечение.

„С този доклад искаме да въведем по-точна дефиниция, за да можем да стигнем до хората, които действително се нуждаят от помощ“, подчертава д-р Дейвид Къмингс, експерт по затлъстяването от Вашингтонския университет и един от 58-те автори на статията, публикувана в списание The Lancet Diabetes & Endocrinology.

В документа са предложени две нови диагностични категории – „клинично затлъстяване“ и „предклинично затлъстяване“.

При клиничното затлъстяване пациентите не само отговарят на познатите досега критерии по ИТМ и други маркери, но имат и данни за органни или тъканни увреждания, настъпили в резултат на излишни телесни мазнини. Това може да означава наличие на сърдечносъдови заболявания, високо кръвно налягане, чернодробни или бъбречни проблеми, както и хронични болки в ставите. Тази група хора обичайно се нуждае от комплексно лечение – включително промени в храненето и двигателния режим, както и медикаментозна терапия.
При предклиничното затлъстяване пациентите също са в риск от развитието на гореописаните заболявания, но засега не показват хронични увреждания, свързани с наднорменото тегло.

Индексът на телесна маса отдавна е приеман за неточен показател, тъй като може да доведе както до надценяване, така и до подценяване на затлъстяването. Той класифицира като „затлъстяване“ хора с ИТМ над 30, но не винаги отчита добре телесния състав – например високата мускулна маса при спортисти и футболисти често се „прекласифицира“ погрешно като затлъстяване.

Предварителните анализи сочат, че при новата система около 20% от хората, досега считани за затлъстели, вече няма да попаднат в тази категория. Същевременно други 20% от пациентите, които имат сериозни здравни проблеми, но досега са били с по-нисък ИТМ, ще се определят като клинично затлъстели. Според д-р Къмингс това би довело до по-прецизно идентифициране и лечение на хората, при които затлъстяването има реално клинично значение.

Препоръките вече са подкрепени от повече от 75 медицински организации по света, но не е ясно колко бързо ще навлязат в рутинната практика. В доклада се подчертава, че въвеждането на новите дефиниции и изследвания крие значителни разходи и предизвикателства за медицинските екипи.

Един от практически проблеми, посочен от д-р Катрин Сондърс – експерт по затлъстяването от Weill Cornell Medicine и съосновател на компанията FlyteHealth, е например как точно да се измерва обиколката на талията. Оказва се, че протоколите за това се различават, медицинският персонал невинаги е обучен коректно, а обикновените шивашки метри често не са подходящи за пациенти със силно изразено затлъстяване. Освен това разграничаването между клинично и предклинично затлъстяване би изисквало по-задълбочени прегледи и лабораторни анализи, допълва тя.

„За да успее тази нова класификация да стане широко приета, е необходимо да бъде максимално бърза, евтина и надеждна“, обобщава д-р Сондърс. Според експертите именно постигането на този баланс ще е ключът към подобряването на грижата за пациентите със затлъстяване в световен мащаб.