Прекаляват ли германците с болничните?

Работещите в Германия са отсъствали от работа по болест средно 15 дни в годината. След оповестяването на тези данни за 2023-а, реакциите не закъсняха. Германия е „световен шампион по отпуски по болест“, заяви главният изпълнителен директор на застрахователната група „Алианц“ Оливер Бете. Както е добре известно, платените болнични увеличават разходите на здравната система.

Но дали германците са симуланти? Маркус Байер, председател на Германския съюз на общопрактикуващите лекари, категорично не е съгласен. Пред ДВ той казва: „Не, не сме нация от симуланти. Това, което виждам всеки ден в кабинета си, съответства на анализите на здравноосигурителните дружества през последните месеци: все повече хора идват с остри инфекции. Това отчасти е последица от пандемията“. На същото мнение е и Клаус Райнхард, председател на Германския лекарски съюз.

И възрастта на служителите, и заболяванията растат

Когато наскоро Германският икономически институт оповести информацията, че през 2023-а година работодателите е трябвало да отделят рекордните 76,7 милиарда евро за болнични, лидерът на Свободната демократическа партия Кристиан Линднер постави под въпрос практиката вземането на болничен да става и с обаждане по телефона. От декември 2023-а пациентите в Германия могат да си вземат болничен лист от личния лекар за максимум пет дни и по телефона. Въпросът е дали платените болнични не са се увеличили толкова много и защото се получават толкова лесно?

Маркус Байер отрича и това: „Няма абсолютно никакви доказателства, които да сочат, че високият процент болнични е свързан с възможността за вземане на болничен по телефона. Това се отнася само за хората, които са пациенти на съответния кабинет и чиято медицинска история е известна. Не сме се сблъсквали със значителни злоупотреби“.

Председателят на Съюза на германските общопрактикуващи лекари по-скоро е склонен да вярва, че една от причините за високия процент на заболеваемост в Германия може да е въвеждането на електронни болнични листове. Тъй като преди не всички пациенти са изпращали болничните си листове до здравноосигурителните дружества, не всички болнични листове са били регистрирани. От първи януари 2023 г. този показател вече е 100 процента.

Има и друго: „Средната възраст на населението и на служителите се увеличава. Това увеличава и броя на хроничните заболявания и дните на боледуване“.

Последиците за германската икономика

Колкото и достоверни да са причините за високите показатели на отпуските по болест, те оказват огромно влияние върху Германия като място за бизнес.

Преди една година Асоциацията на фармацевтичните изследователски компании заключи в свое проучване, че това е и една от причините Германия да изпадне в рецесия. Затова ръководителят на изследването Клаус Михелсен не е изненадан от подновения дебат за болните германци. За ДВ той казва: „Ние все още сме страна с относително висок процент заболеваемост. Германия е, така да се каже, по-болна от другите европейски страни. Това се усеща в икономически план и оказва влияние върху конюнктурата. За 2023-а година изчислихме, че производството би било с почти 0,8 процента по-високо, ако нивото на заболеваемост беше нормално“.

Отпадане на платения отпуск по болест в първия ден?

Според шефа на „Алианц“ Оливер Бете, ако платеният болничен в първия ден от заболяването отпадне, това може да спести 40 милиарда евро годишно. Идеята обаче беше посрещната на нож: Германската конфедерация на профсъюзите предупреди за риска от повишени разходи и от повече инфекции и злополуки, ако се допусне болни хора да ходят на работа. А Съюзът на металурзите определи като нагло обвинението към служителите, че симулират.

Клаус Михелсен от своя страна препоръчва да се обърне внимание на практиката в някои скандинавски страни. „В Швеция например успешно е въведен моделът на частичен отпуск по болест, който дава възможност да се работи от вкъщи в случай на леки заболявания.“

Германия е една от първите страни в света, приели универсалната схема за изплащане на болнични. Регламентът, въведен още през 1884-а година, гарантира 100 процента от доходите за период до шест седмици – още от първия ден на заболяването.

Вместо да се променя това правило, Клаус Михелсен препоръчва да се предприемат превантивни мерки за намаляване на заболеваемостта.

Автор: Оливер Пипер