Барон Мюнхаузен, но не на кон, а в електричка Tesla

Дори и да не го попитате, той ще ви каже: „Алтернатива за Германия“ е „последната искра на надеждата“ за европейската държава, отстъпването на Кримския полуостров от Съветска Русия на Украйна е било „грешка на Хрушчов“, а Тайван е „неразделна част от Китай“. В профила си в социалната мрежа X споделя популярни сред руските пропагандни среди материали, обясняващи как САЩ и НАТО са виновни за агресията на Русия спрямо Украйна, и унизителни подхвърляния спрямо властите в Киев. А през 2022-ра година, когато Кремъл нахлу в съседката си, именно той даде възможност на Украйна да използва интернет от неговите сателити Starlink. Благодарност за което изрази отново Володимир Зеленски и във вчерашното си тричасово интервю за американския подкастър Лекс Фридман.

Всъщност профилът му в X е нещо като стената на срама и инструмент за публичен рекет: ако се вписваш в неговия дневен ред, лобира за теб (например, когато се опита да лансира своя кандидатура за Секретар на хазната на САЩ, за сметка на предпочитаната такава от Доналд Тръмп); ако не му се нравиш, те „качва“ на социалната въртележка на бича (без значение дали си германския президент или британския министър-председател). Докато си съгласен с него, сте приятели и се снима с теб; когато му кажеш, че не е прав, се обръща срещу теб (пресният случай с председателя на британската партия Reform UK). Всеки, който е наопаки на света му, влиза в ролята на Церсей Ланистър от екранизацията на едноименната книжна поредица „Игра на Тронове“, която трябваше да мине гола през пътеката на унижението, докато сектата на „врабците“ я замерва с развален зеленчук и организирано скандира „Shame, Shame“ („срам, срам“). Въпреки че синият дрозд на въпросната социална мрежа бе заменен като лого с X, пилците около профила му продължават да разкъсват угоднически подадените им цели.

Когато в края на миналата година The Wall Street Journal излязоха с материал, според който въпросният човек е осъществявал периодични контакти с тежко санкционираните от американците руски власти, включително и с президента Владимир Путин, поради което сенатори от Демократическата партия поискаха федерално разследване по въпроса, той отново използва профила си в Х, за да каже, че „ще намеря кой отправя тези обвинения и ще гo унищожа“.

Помните ли какво се случи с Кевин Спейси? Кариерата на един уникален актьор бе организирано сринатa вследствие на същата тази истерична култура на канселиране на всичко, което не може да влезе в производствения калъп на woke-либерализма. Сам борец срещу woke-културата на късия разказ, човекът под въпрос тук борави със същия бич на срама спрямо всеки, които не импонира на светогледа му. Явно социалното остракиране и публичното ритане не са проблем, а само цветът на кубинките, с които са обвити шутовете. Когато Джордж Сорос финансира университети, медии и НПО-та в различни страни, за да могат те да отразяват пропагандата на криворазбрания либерализъм, включително и подкопаването на суверенитета на отделните държави, и всичко това бе лошо, то като какъв може да бъде определен призивът за намеса от външна сила за освобождаване на британския народ от неговото демократично избрано правителство?

Носителят на това инфантилно разбиране за социална комуникация и тези резки емоционални амплитуди, по принцип характерни за дами в дискусионните им месечни периоди или просто за юноши, чието социално съзряване е все още перспектива на хоризонта, е най-богатият човек на света, собственик на SpaceX, Tesla и Х, Илон Мъск. И ако неговото влияние в света на бизнеса и технологиите – напълно заслужено, предвид уменията и предприемчивостта му – е ясно, политическото му такова произтича от това, че той е в най-близкия кръг на Доналд Тръмп. Последният назначи бизнесмена като ръководител на Департамента по управленска ефективност (всъщност това е по-скоро Агенция, чиято цел ще бъде, освен заявената ефективност на бюрокрацията, и оптимизирането на нейните разходи). Разбира се, влиянието на Мъск върху Тръмп не произтича от подобни кухи структури с неясна институционална рамка, а от сходните светогледи на двамата и на доверието помежду им. Поради последното именно Мъск, а не някой от хората с ресорен експертен опит в екипа на новоизбрания президент, бе натоварен и с дипломатическа задача да се срещне с посланика на Иран в ООН отново в края на миналата година.

Илон Мъск е заслужено мегабогат и влиятелен човек, който дори няма нуждата от признанието на хората, доколкото успехите му в сфери като автомобилните и космическите технологии, както и тези, свързани с изкуствения интелект, говорят сами по себе си. Разбира се, той има право на мнение по всякакви въпроси, включително и касаещи двустранните отношения между САЩ и Иран. Така както и професорите по международни отношения в Университета в Оксфорд имат право на мнение спрямо това как космическите ракети да бъдат преобразени в многократно използваеми космически носители, с които да се колониализира Марс.

Но заради общото благоденствие на света е по-добре специалистите по международни отношения да не представят мнението си по космическите технологии като обективно познание и Илон Мъск да не чертае в социалната си мрежа Х мирния план между Украйна и Русия като окончателен наглед на истината. Причината е идентична: Мъск няма представа от международни отношения (от историята, културата, религията, дипломацията и политиката, които извайват тяхната тъкан) и професорите по международни отношения нямат идея от ракетни двигатели, задвижвани от криогенен течен метан и кислород. Благословията на демокрацията е, че всеки има право на мнение. Проклятието ѝ – че далеч не зад всяко мнение стои познание.

Всеки човек, пише Артур Шопенхауер, приема границите на собственото си зрително поле за граници на света. Това е грешка на интелекта, толкова неизбежна, колкото и грешката на окото, която ни позволява да си въобразяваме, че на хоризонта небето и земята се срещат, завършва германският философ. И тук истинската интелигентност, която не трябва да се бърка с ерудицията, е да осъзнаваш границите на собственото си познание. С други думи, да правиш разликата между мнение и знание (крещящите „разпни Го, разпни!“ в преторията на Пилат Понтийски също са имали много мнение и малко познание).

Разминаването между мнението и познанието се онагледи ясно и в публикуваната от Илон Мъск статия за неделното германско издание „Велт“, в която той заявява, че „Алтернатива за Германия“ е решението на проблемите за страната. По повод текста на американския бизнесмен, народният представител от Християндемократическата партия Йенс Шпан написа, цитирано по английската редакция на DW: „Илон Мъск казва: „Погледнете отвъд етикетите на AfD“. Сега, нека да го направим тогава: AfD иска да напусне НАТО, да възобнови „Северен поток 2″ и е антиамериканска, пропутинска и проруска партия. Това ли искат САЩ?“.

Барон Мюнхаузен е останал в литературното наследство като герой, който е яздил кон, защитавал е каузата на Руската империя и е говорил пълни нелепици. За разлика от него, Илон Мъск се придвижва със своя електромобил Tesla Model S.