Когато всичко е възможно: коалиция ГЕРБ-БСП-ИТН-АПС?

Изтече информация, че кабинетът „Желязков“ вече е готов и че ПП-ДБ са „аут“. Засега не е ясно дали това е реален план, а не просто постановка. Но нека за миг да изключим втората опция и да видим какво може да се очаква.

Коментар от Даниел Смилов:

Победата на Доналд Тръмп в САЩ отекна по особен начин в България: със засилено усещане в някои среди, че вече всичко е възможно. Това усещане само се засилва, докато Тръмп всеки ден изненадва света с нещо: я Панама ще бъде завзета от САЩ, я Гренландия купена, но без да се изключва употреба на военна сила в „сделката“. Дори Канада не е в безопасност, а премиерът ѝ бе понижен до „губернатор“ от екипа на Тръмп.

Този абсурден глобален фон разпали и българското политическо въображение. Едни подкрепиха амбициите на новоизбрания американски президент и му харизаха и Панама, и Гренландия. Но само ако като компенсация за този световен разгул България получи най-малкото Македония, а защо не и още нещо.

По-скромните или по-малко налудничавите пък в суматохата започнаха да сглобяват коалиция от ГЕРБ, БСП и ИТН с подкрепа от АПС. Изтече информация в близки до ГЕРБ и „Ново начало“ медии, че новото правителство „Желязков“ е вече готово и че ПП-ДБ са окончателно „аут“ от него.

Ако този план за управление е реален

Не е ясно доколко това е реален план за управление, а не поредно действие от театрална постановка, водеща до предсрочни избори. Но нека за момент изключим втората опция:

1. Този план за управление на малцинството (ГЕРБ-БСП-ИТН) с подкрепа от АПС, но без официална поддръжка от Пеевски или „Възраждане“, не е ирационален, особено на глобалния гореописан фон. В крайна сметка нито Панама, нито Гренландия ще пострадат от него, а и Македония и Бесарабия няма от какво да се притесняват. Реномето на участниците в тази коалиция също няма да се урони, защото бездруго няма накъде. Това, че са казвали, че няма да участват в общо управление едни с други, не е някакъв проблем в демокрацията – преди избори така се казва, а след изборите партиите трябва да се съобразяват и с волята на избирателя. Коалицията ще е балансирана и като репутационни щети: много трудно е да се каже дали съвместните им действия ще накърнят репутацията на ИТН повече, отколкото тази на ГЕРБ или обратното. Същото е вярно по отношение и на БСП, и на АПС;

2. ГЕРБ ще въздъхнат с облекчение, че не трябва да подписват нищо, което да изисква изолацията на „Ново начало“ при гласуване на регулатори и други назначения, както и при други важни парламентарни решения. Пеевски няма да е нужен при вот на недоверие, но участието му в другите решения ще бъде гарантирано, най-малкото през квотата на ГЕРБ, която ще е доста по-голяма в това правителство, отколкото в една четворна коалиция с ПП-ДБ. Тоест, реализира се идеалният за Борисов вариант, при който хем Пеевски е официално извън управлението, хем всичко ще се решава от познатия тандем съвместно;

3. АПС – партията на Доган – може да се съгласи да изпълнява функциите на смокинов лист, но цената за това ще е висока. В крайна сметка, за да проработи една такава сглобка, Пеевски и Доган ще трябва да се сдобрят в някакъв момент. Това сега може да изглежда невъзможно, но не бива да се забравя, че след Тръмп всичко е позволено – или поне мнозина у нас мислят така. А и Борисов ще е щастлив да помири клановете като капо на някои капи;

4. ПП-ДБ няма да са недоволни от такова развитие. То ще свали натиска върху тях да влязат в коалиция, в която са нежелани и която ще прави всичко възможно да бойкотира техните идеи. Стана ясно, че Борисов по-скоро ще се сдружи открито с Доган и БСП, отколкото сериозно да обмисля да се раздели с Пеевски. Всъщност това, което ПП-ДБ искаха от него, е писмена декларация, че ще прави опити да се раздели с Пеевски – но явно и това се оказа твърде много. Сглобката на ГЕРБ с ИТН и БСП освобождава всички от напрежението и ги връща в нормалните им роли;

5. ПП-ДБ и особено ПП ще са много уязвими в тази ситуация, защото всички бухалки на правовата ни, божем, държава ще бъдат мобилизирани срещу тях – а те вече са задействани с един куп безумни обвинения към лидерите на ПП. В най-скоро време с бухалките ще се прекали (то вече се прекалява) и българското общество ще се изправи пред дилемата дали да защити политическата нормалност или да се примири с насилието. „Ново начало“ ще заложи на второто, а ГЕРБ ще си мълчи и „няма да се намесва“ в „независимата“ съдебна власт;

6. За да е първоначално приемлива новата сглобка, на нейния олтар може да бъде жертван Сарафов по модела „Гешев“;

7. „Възраждане“ ще са в добра позиция, защото хем ще са в „опозиция“ на управлението (така, както Жириновски беше опозиция на Путин), хем тезите им ще звучат доста силно от устата на управляващите – и то не само от ИТН и БСП;

8. Президентът Радев ще получи отсрочка, за да доизкара мандата си. От негова гледна точка новата сглобка ще е слаба и уязвима и тя ще падне като зряла круша, когато той към края на мандата си реши да се впусне в парламентарната политика;

9. Новата сглобка ще генерира първоначално някакво доверие, основно заради това, че на хората им омръзнаха нови и нови избори (седем парламентарни вота за четири години са си вече някаква форма на политическо малоумие, което не е нужно да се потвърждава от осми вот);

10. Новото управление ще може да консумира и позитивите от членство в еврозоната, което е много вероятно, както и от общото икономическо здраве на страната. Всички приказки за тежки фискални проблеми са всъщност просто целенасочено подвеждащо дърдорене. Истината е, че управляващите ще са в много луксозна ситуация – разполагайки с много средства, да решат за какво да ги изразходват. А средствата са много дори и при разумно харчене, за което просто ще трябва да се орежат неоправдано раздутите разходни части на бюджета, внесен от служебното правителство.

Една сериозна опасност

На пръв поглед изглежда, че падането на световните задръжки с повторното пришествие на Тръмп не се е отразило много драматично на българското политическо въображение. Като изключим очакваната налудност да се иска Македония, остана старото въжделение за полуприкрито управление Борисов-Пеевски. Хайде да е хаирлия, както се казва.

Има и една по-сериозна опасност обаче. В България полека да се наложи една партизанска вакханалия, в която тези на власт колят и бесят и бъркат демокрацията с най-низките въжделения на мнозинството. Вакханалия, в която хомофобията и ксенофобията се бъркат с патриотизъм, а лакомията – с рационалност. Не сме стигнали дотам, но дано новата сглобка не ни поведе в тази посока.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.