Москва отчаяно се опитва да представи провала си в Украйна като победа, но дали ще успее

Датата на встъпване в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп наближава, а с това все по-актуален става въпросът за условията и гаранциите, необходими за прекратяване на огъня между двете страни, всяка със своите искания и визия за постигането му.

На 24 февруари тази година ще се навършат три години от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Въпреки усилията на Москва да представи изхода от безумието си като победа, т.нар. „специална военна операция“ се оказа далеч по-сериозна от разходка в парка за руските войски.

Според най-консервативните оценки на западните разузнавателни агенции, включително последните изявления на Доналд Тръмп, загубите на руския личен състав възлизат на най-малко 600 000 души. Стотици и дори хиляди единици военна техника са превърнати в скрап и руският военно-промишлен комплекс трудно може да се справи с този дефицит.

Говорейки за икономическия аспект, равносметката не едностранна. През първите месеци на „специалната военна операция“ до един милион квалифицирани и образовани граждани напуснаха Русия, а продължаващият приток на централноазиатци показва сериозен недостиг на персонал в страната, причинен преди всичко от огромните загуби на фронта.

Разпределянето на една трета от годишния бюджет за военни нужди доведе до дупки в други сектори на икономиката и социалните услуги. Всеки месец в Русия има най-малко 6000 комунални аварии, инфлацията към края на 2024 г. е почти 10%, а режийните за жилищни и комунални услуги ще се увеличат с 12% тази година.

И външната търговия, и външната политика на Русия също преживяват криза. Под натиска на санкциите Русия загуби първокласните си пазари на газ и петрол, отстъпвайки ги на страните от ОПЕК и САЩ. Около 300 млрд. USD валутни резерви остават замразени в западни банки с перспективата да бъдат използвани като репарации за Украйна.

Това принуди Моссква да продава енергийни ресурси на Индия и Китай на безпрецедентно ниски цени. А в случая с последния той дори одобри обезлесяването в Сибир и Далечния изток, прехвърляйки повече от милион хектара руска земя на китайски компании под дългосрочен наем, за разлика от малко над 67 хиляди квадратни метра украински земя, конфискувана от 2014 г.

Също така си струва да припомним, че претекстът на Путин за „специалната военна операция“ беше да попречи на НАТО да се разшири на изток, но дори и тук нещата се объркаха. Напротив, границата на НАТО с Русия се удвои за почти 3 години с добавянето на Финландия през 2023 г. и по-късно Швеция през 2024 г.

От гледна точка на репутацията Владимир Путин продължава да оглавява списъка на губещите сред световните лидери. Неговата политическа недалновидност накара други, някога съюзнически държави, по-специално от ОДКБ, дълбоко да се замислят за перспективите за сближаване с Москва. А провалът на руската кампания в Сирия напълно подкопа доверието в руския лидер.

Справедливо е да се отбележи, че прословутите „червени линии“ на Кремъл, както се оказва, също са склонни да се разширяват безкрайно, както показаха последните месеци на война. Доставката на F-16 на украинските сили, както и разрешението на Белия дом да изстреля ракети с голям обсег ATACMS дълбоко в руска територия, не са довели до ескалация.

Така президентът Путин, който беше преизбран миналата година, и неговите лоялни пропагандни рупори, очевидно са изправени пред дилема кой ъгъл и в каква перспектива да представят резултатите от „специаната военна операция“ на руския народ като победа. Но без пълна окупация на Донбас подобна възможност ще бъде напълно недостижима.

Но дори и тук предстои много работа. Въпреки очевидния успех от изминалата година, напредването през всеки метър от земята на Донбас и окупирането на всяко ново село там струва на Русия огромни ресурси, тъй като те се изправят срещу украинските сили, които се защитават силно и ефективно.

Не можем да не споменем и контранастъплението на въоръжените сили на Украйна в Курска област, с превземането на над 100 населени места вече на територията на самия агресор. Русия и до днес не успя да изгони украинците оттам и дори беше принудена да се обърне за помощ към КНДР, но, както се оказа, дори такава отчаяна мярка не дава очаквания резултат.

Обобщавайки всички факти и аргументи, можем да направим едно много просто заключение. Въпреки че и двете страни във военния конфликт се опитват да излязат победители от ситуацията, нито една от тях няма да успее напълно. В крайна сметка и Русия, и Украйна са на ръба на военно-икономическия си капацитет.

Подписването на документа за прекратяване на огъня до голяма степен ще зависи от решението на новоизбрания президент Доналд Тръмп и позицията на китайските колеги по този въпрос. За щастие и двете страни разбират незабавната необходимост да се сложи край на продължителното кръвопролитие в Източна Европа. Украйна се нуждае от гаранции за неприкосновеността на границите си от Русия в бъдеще, а Русия се нуждае от поне някои аргументи за своите граждани, че „специалната военна операция“ не е напразна.

Каквито и точки и компромиси да виждаме в този документ по време на подписването му, много вероятно е Русия да се изправи пред труден период на преструктуриране и турбуленция. Да продадеш на хората парче украинска земя, разрушена до основи, като победа, след всички жертви и усилия, не е лесна задача.

Освен това САЩ не са заинтересовани от безусловна победа на Русия. В крайна сметка в такъв случай това би вдъхновило други авторитарни държави и радикални групи да променят насилствено държавните граници, което би означавало нови войни и още кръвопролития.

Украйна – напротив, устоя на натиска на руските войски, които преобладаваха по сила и ресурси, и не загуби своята независимост и суверенитет, макар и не без помощта на западните си съюзници. Следователно в глобален контекст тя спечели не в планирания мащаб, но все пак спечели.

Владимир Ростоки
руски политолог