Светослав Иванов: Окрупняване

В политически план по всичко изглежда, че 2025 г. ще е сложна и доста интересна година.

В Съединените щати в длъжност ще встъпи нов президент, около когото има цяла плеяда технологични милиардери. Очакванията са, че и техните решения ще определят посоката на политическите събития в глобален мащаб, което ще е нещо ново за човешката цивилизация.

Били сме управлявани от юристи, икономисти, актьори, комици, дори от химици, каквато е Маргарет Тачър, сега е ред на технологичните милиардери.

Това коментира в „120 минути“ Светослав Иванов.

Като цяло световната икономика върви към окрупняване по логиката – „Няма място за малки играчи“. Точно както в гражданската авиация – от десетилетия има два глобални прозводителя на пътнически самолети – „Боинг“ и „Еърбъс“.

Същото се случва в сферата на генеративния изкуствен интелект – не повече от три компании ще задават тенденциите, които ще дават осмислят съществуването на хиляди по-малки компании. Колко компании ще произвеждат чиповете, които ще захранват тези нужди? Не повече от три, с глобалната доминация само на една. Колко социални мрежи използваме всеки час? Не повече от четири.

Замислете се, това се усеща във всеки аспект на живота ни. От колко вериги магазини пазаруваме най-често в България? Не повече от пет. Колко компании произвеждат най-често използваните лекарства, когато настинем? Не повече от шест. Колко фирми, предлагат маратонките, с които все се каним да бягаме, за да свалим някой килограм? Не повече от седем.

Това окрупняване идва да ни каже, че живеем във времето на мастодонтите, които определят посоките на вкусовете и потребителските ни навици. Именно това е причината САЩ толкова много да се страхуват от Китай в момента – след като години наред там се произвеждаха повечето стоки на глобалните компании, дойде време, в което Пекин да създаде собствени, които да нахлуят във вече установения ред и разпределение на пазарния дял. Това ще е болезнен процес и ще означава глобална търговска война, която през 2025-та ще избухне с пълна сила пред очите ни.

Знаете, че в днешния свят всеки се бори за частичка от нашето внимание. Това правя и аз в момента – от телевизора или екрана на устройството ви. Искам да отделите няколко минути от времето си, като колкото повече отделяте, толкова по-висок е рейтингът. През изминалата година възрастните в Западния свят са прекарали 62 минути на ден в стрийминг платформите, 59 минути в ТикТок, 49 минути в YouTube. Всеки ден.

В Европа младото поколение прекарва средно 80 минути дневно в ТикТок. В социалните мрежи прекарваме средно между 2 часа и половина и 3 часа, което е една четвърт от активната част на деня. Усещате ли окрупняването и тук? Не повече от четири глобални платформи вземат лъвския пай в битката за нашето внимание. Всеки ден! Другите се борят за останалото – майка ти, баща ти, жена ти, детето ти, приятелите. А нали и трябва да работим? Да се забавляваме? Да живеем?

Едно от големите и важни събития, които ще се развият през 2025-та ще стигне до кулминацията си след няколко дни. На 19 януари Върховният съд на САЩ ще вземе решение дали да забрани използването на ТикТок в цялата страна, освен ако китайския собственик на платформата не реши да я продаде на „не китайска“ компания.

Причината обаче не е свързана с негативното въздействие върху децата или кампаниите за влияние, обобщени с думата на 2024-та – „Мозъчно гниене“, а с въпроса – кой контролира данните, къде се съхраняват и къде отиват. Ако е американска компания – Вашингтон няма нищо против, само да не е китайска. Нещо като продажбата на „Лукойл“ у нас, която според Вашингтон трябвало да се продаде на всяка компания, стига да не била руска.

Това са само два аспекта на глобалното море от събития, в които вече плуваме и през 2025-та. На този фон, у нас все още преговаряме – ще има ли правителство, или няма да има.

Абсолютно съзнателно не отделям много внимание на този въпрос, защото все още няма какво да се коментира. Има два варианта – или от преговорите да произтече нещо градивно, или някой просто да имитира преговори, за да печели време във връзка с течащи процедура по избор на главен прокурор.

След като те преминат – вероятно ще видим развръзката. Реален опит за кабинет или нови избори. Нищо неочаквано и нищо особено иновативно от страна на политиците ни. Но и при тях се наблюдава окрупняване, колкото и разпарчетосани да изглеждат партиите в парламента. Решенията се взимат от не повече от няколко души, които са окупирали системата от години.

Всички живеем в условията на това окрупняване. Те не са особено честни, често изглеждат несправедливи, но кой те пита? Отиваш, купуваш, пускаш, гледаш, псуваш, пишеш статус и си лягаш. До следващия ден. И следващата битка, която изглежда все по-предрешена.