Самотата разболява и убива, контактите подобряват здравето

Редовните срещи и общуването с приятели и семейството не само подобряват настроението ни, но и намаляват вероятността от сърдечно-съдови заболявания, инсулт и диабет тип 2, сочат данните от мащабно международно проучване. Екип от учени във Великобритания и Китай стига до това заключение, след като анализира протеини в кръвни проби от над 42 000 възрастни, включени в базата данни на UK Biobank. Резултатите от проучването са публикувани в списание Nature Human Behaviour.

Защо социалните контакти са важни?

Отдавна е известно, че социалните взаимоотношения играят ключова роля за нашето благополучие. Все повече проучвания потвърждават връзката между социалната изолация, усещането за самота и влошеното здраве, включително по-ранна смъртност. Въпреки множеството доказателства за тази корелация, досега не бяха изяснени конкретните биологични механизми, които стоят зад нея.

Според новото изследване, погледът върху протеините, циркулиращи в кръвта – наричани протеоми, може да даде отговор на този въпрос. Протеините са ключови молекули, отговорни за правилното функциониране на нашите клетки и тъкани. Те могат да се използват като маркери за разработка на лекарства, тъй като помагат на учените да откриват нови терапевтични подходи за редица заболявания.

Учени от Университета в Кеймбридж (Великобритания) и Университета „Фудан“ (Китай) анализират протеомите в кръвните проби на над 42 000 души на възраст между 40 и 69 години. Целта е да се установи кои протеини се срещат в по-високи концентрации при хора със социална изолация или самота и как това може да е свързано с влошено здраве.

За всяко лице са изчислени две оценки:

Социална изолация – обективна мярка, отчитаща фактори като това дали човек живее сам, колко често се среща с други хора и дали участва в социални дейности.
Самота – субективна мярка, отразяваща личното усещане за самота и изолация.

След като изследователите отчитат фактори като възраст, пол и социално-икономически статус, резултатите сочат, че 175 протеина са свързани със социалната изолация и 26 – със самотата. Приблизително 85% от протеините, асоциирани със самотата, се припокриват с тези, свързани със социалната изолация. Много от въпросните протеини се произвеждат в отговор на възпаление или вирусни инфекции и участват в имунните реакции на организма, както и са асоциирани със сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, инсулт и по-висока смъртност.

Чрез метод, наречен Mendelian randomization, учените проследяват причинно-следствените връзки между социалната изолация, самотата и определени протеини. Анализът показва пет протеина, чиито високи нива в кръвта са пряко следствие от усещането за самота.

„Знаем, че социалната изолация и самотата са свързани с по-лоши здравни показатели, но досега не разбирахме защо. Нашето изследване откроява няколко протеина, които играят ключова роля в тази връзка. При някои от тях нивата се повишават именно в резултат на самотата“, отбелязва д-р Чун Шън от Катедрата по клинични неврологии на Университета в Кеймбридж и Института за наука и технологии за мозъчно-вдъхновен интелект към Университета „Фудан“.

Кои протеини се открояват?

Един от идентифицираните протеини – ADM – се произвежда в по-високи нива при хора, които се чувстват самотни. Според предишни проучвания, ADM отговаря за реакцията към стрес и регулира различни хормони (включително социални хормони като окситоцин), известен и като „хормона на любовта“, който понижава стреса и подобрява настроението.

По-високите нива на ADM се свързват с по-малък обем на инсуларния дял – мозъчна област, ангажирана в интероцепцията, тоест способността ни да усещаме какво се случва в собственото ни тяло. Същевременно завишеният ADM корелира с по-малък обем на лявото ядро каудате, което има отношение към емоционалните, възнаграждаващи и социални процеси. Освен това, по-високото ниво на този протеин е обвързано и с по-висок риск от ранна смърт.

Друг идентифициран протеин, ASGR1, се асоциира с по-високи нива на холестерол и повишен риск от сърдечносъдови заболявания. Сред останалите открояващи се протеини има такива, свързани с развитието на инсулинова резистентност, атеросклероза и дори прогресията на някои видове рак.

„Над 100 000 протеина и техни варианти присъстват в човешкото тяло. Благодарение на изкуствения интелект и високопроизводителния анализ на протеомите можем да открием ключови протеини, които да ни насочват в превенцията, диагностиката и лечението на редица заболявания. Откритията от това проучване хвърлят светлина върху биологичните основи, които обясняват защо социалните контакти са толкова важни за доброто ни здраве“, обяснява проф. Дзянфън Фън от Университета на Уоруик.

Защо е важна тази информация?

„Данните от изследването категорично подчертават значението на социалните контакти за нашето здраве. Все повече хора от различни възрастови групи споделят, че се чувстват самотни – затова и Световната здравна организация определя социалната изолация и самотата като глобален проблем за общественото здраве. Необходимо е да намерим ефективни начини да поддържаме хората в контакт, за да запазим добрата им физическа и психическа форма“, казва проф. Барбара Сахакян от Катедрата по психиатрия в Университета в Кеймбридж.

Новото проучване напомня, че макар биологията и психологията да изглеждат различни сфери, те са дълбоко свързани. Социалните връзки подкрепят не само емоционалното ни здраве, но и влияят пряко върху физиологични процеси, свързани с имунната ни система и способността ни да се справяме със стреса. Именно затова поддържането на близки взаимоотношения и активен социален живот може да се окаже ключов фактор за по-дълъг и здравословен живот.