Национал-капитализмът – новото авторитарно отроче на Тръмп

Преизбирането на Доналд Тръмп бележи повратна точка за Съединените щати. Неговите първи мерки и предизборни обещания вече са в основата на промяна в страната към дълбоко авторитарен и националистически модел, който трябва да насърчи развитието на нов вид капитализъм с тесни връзки с политическата власт. Упражняване на власт, чиито варианти се срещат в Пекин или Будапеща и която може да бъде концептуализирана под термина авторитарен национал- капитализъм (NaCA). Това твърди в статия за електронното издание The Conversation Пиер-Ив Енен, почетен професор по икономика в университета Париж-I Пантеон-Сорбона.

Новият мандат на Доналд Тръмп е нещо повече от промяна в политиката. Той ангажира Съединените щати със системна промяна. Съединените щати се впускат в консервативна революция с идеологическо, политическо и икономическо измерение. С Ахмет Инсел описахме като авторитарен национал-капитализъм или NaCA този модел на организация, който придружава движението за автократизация, което се провежда от средата на 2000-те години в много страни по света и за което Китай е най-забележителният пример. Проектът на Тръмп ясно се основава на трите стълба на национал-капитализма: основан на идентичността национализъм като идеология на оправданието; доказан авторитаризъм; и накрая, капитализъм, който е обърнал гръб на либералния капитализъм от миналото, който беше подчинен, поне по принцип, на обективните правила на върховенството на закона и конкуренцията.

Национализъм, основан на идентичност

Американският национализъм традиционно има двойнствено лице, нещо средно между гражданския национализъм и национализма на етническата идентичност, но речта на Тръмп и неговия антураж премахва всякаква двусмисленост. Това е част от националния консерватизъм, насърчаван от новата американска десница, ако използваме формулата на политолога Мая Кандел, че „ако тръмпизмът има същност, тази същност е национализма“ – консервативен, основан на идентичността, ксенофобски, дори понякога расистки, който интегрира културно измерение, като е част от продължаващите културни войни отвъд Атлантика. Чрез мобилизирането на религиозната традиция, отхвърлянето на либералната култура е насочено по-специално към движението woke, към което се асимилира съвременната либерална култура. Културната политика на администрацията на Тръмп ще използва средствата на политическата, правната и финансовата власт, за да наложи своите възгледи. Откриваме в тази програма всички характеристики на национализма, мобилизиран за легитимирането на режимите на национал-капитализма (NaCa).

Доказан авторитаризъм

В работата си върху „Как умират демокрациите“ американските политолози Стивън Левицки и Даниел Зиблат показаха, че дори в страни, които зачитат изборния процес, климатът на политическия живот е фундаментален за оцеляването на тази политическа система. Движението на Републиканската партия в тази посока датира от 80-те години на миналия век, когато Нют Гингрич прокарва визия за американската политика като антагонистична борба между доброто и злото. Упадъкът на демокрацията се случва преди всичко чрез поставянето под съмнение на контрасилите.

Действията на Тръмп по време на първия му мандат бяха осуетени от съпротивата на някои от тези контрасили: от страна на администрацията и Конгреса той трябваше да се справи с редица републиканци, традиционни консерватори, които не желаеха да следват всичките му инициативи. В допълнение, печатната преса остана основно противопоставена на президента, а съдебната система успя да демонстрира своята независимост. С три назначения обаче Тръмп успя да си осигури радикалната подкрепа на Върховния съд за своята национално-консервативна идеология и за своята личност. Оттогава Проект 2025, набор от десни консервативни политически предложения, представени от Heritage Foundation, се стреми да „институционализира тръмпизма“ чрез детайлизиране на програма за укрепване на президентската власт. Съдебната власт традиционно играе съществена роля като контрасила в Съединените щати. Назначаването на Пам Бонди на поста главен прокурор (еквивалент на министър на правосъдието) илюстрира желанието на новоизбрания президент, признат за виновен през май 2024 г. по аферата Сторми Даниелс, да възложи всички правни функции, засягащи неговата компетентност, на адвокатите, които са го подкрепяли в правните му приключения. Сериозно предизвикателство пред обществените свободи се крие в намаляването на защитата на федералните държавни служители чрез разширяване на клауза, дерогираща тази защита, когато те упражняват по същество политическа функция. Разширяването на обхвата на тази клауза, чрез увеличаване на политизирането на федералната администрация, ще лиши от защита много държавни служители, които могат да бъдат уволнени като част от мисията на DOGE – Министерството на правителствената ефективност – комисия, създадена от Тръмп за премахване на правителствена бюрокрация и поверена на грижите на Илон Мъск и бившия ултралиберален кандидат в първичните избори на Републиканската партия Вивек Рамасвами. Тази реформа също ще гарантира послушанието на администрацията. Персонализирането на властта е класически фактор за демократична регресия в страните от NаCа. През 2017 г. беше отбелязано, че очарованието на Тръмп и неговото обкръжение от великите авторитарни лидери е значително в това отношение. Толерирането на техните практики за дезинформация, също често срещани (модифицирани) по време на американската кампания, не предвещава нищо добро за прозрачността на мерките, които новата администрация ще предприеме. Назначаването на Тулси Габард, която разпространяваше руската пропаганда в Украйна, за координатор на разузнаването поражда опасения за възможен руски тропизъм от страна на тази администрация. Външната политика на Тръмп, с неговата безусловна подкрепа за радикалните проекти на израелската десница и неговата враждебност към много агенции на ООН, също обещава по-нататъшно отслабване на международното право и институции.

Бланкетен капитализъм

Тежестта на капитализма и милиардерите в американската политика очевидно не е нова. Възможностите за финансиране на политиката от страна на бизнеса бяха засилени няколко пъти с подкрепата на Върховния съд. Статутът на PAC – комитети за политическо действие – първоначално възниква от двупартийна инициатива за регулиране на частните дарения. Въпреки това, Върховният съд до голяма степен промени духа на закона, като разшири предимствата му към компании и финансови тръстове, а „Super Pac“ увенчава системата, като позволява неограничени вноски. Пропастта между обществения сектор и бизнеса винаги е била по-голяма в Съединените щати, отколкото в Европа. Новото при тръмпизма е създаването на мрежа от поддръжници около кандидата, сега президент. Фрапиращ факт е обединението около Тръмп, основно през първата половина на 2024 г., на милиардери, които преди това са отричали действията му, по-специално участието му в щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. Можем да идентифицираме три категории милиардери, които се придържат към мрежата за подкрепа на тръмпизма. Първо, идеологически обвързаните, които смятат израза „капиталистическа демокрация“ за „оксиморон“, както се изрази ултралибералният милиардер и основател на Paypal Питър Тийл. Според този милиардер, „за разлика от света на политиката, индивидуалният избор все още може да бъде от първостепенно значение в света на технологиите. Съдбата на нашия свят може да зависи от усилията на един човек, който създава или насърчава свободата – свобода, която прави света безопасен за капитализма.“ Трудно е да се изрази по-добре идеологическата основа на предаността на тези верни съюзници към един провиденциален президент.

Второ, има милиардери, които приветстват по-нататъшни намаления на данъците. И накрая, третата група се състои от капиталисти, които се страхуват от ответните мерки, които Тръмп рискува да предприеме срещу тях. Такъв е случаят например с основателя на Facebook Марк Зукърбърг, който първоначално на няколко пъти се обяви срещу Тръмп, в резултат на което последният го заплаши със затвор. В крайна сметка Зукърбърг сам отиде в резиденцията на Тръмп в Мар-а-Лаго във Флорида през ноември, за да се срещне с него. В центъра на тази мрежа Илон Мъск изглежда е моделът на олигарсите, които олицетворяват връзката между парите и властта в американския национал-капитализъм: плодородна почва за установяването на кланов капитализъм, тоест отворен кланов капитализъм за развитие на корупция, в която Републиканската партия вече е обвинена. Страхът на Тръмп от отмъщение предполага, че тази мрежа е част от предбендалистката логика, в която предимството, предоставено от властта, може да бъде отнето по всяко време от олигарси, които не са достатъчно послушни към нея.

Зелена светлина за смяна на режима?

Сега Тръмп държи мнозинство и в двете камари на Конгреса след неочаквания си изборен успех. По този начин той има широка свобода на действие да приложи своята програма за смяна на режима или дори смяна на системата. Радикалният характер на назначенията, които направи, показва, че той смята да се възползва пълноценно от тях. Бъдещето ще покаже до каква степен устойчивостта на американските институции и политически живот ще ограничи тази програма. В противен случай, ако тръмписткият проект не бъде обърнат на следващите избори, Съединените щати завинаги ще се присъединят към клана на авторитарните сили на политическо ниво, което ще установи нова марка авторитарен национал-капитализъм заедно с китайско-руските модели и европейския популизъм.