Близкият изток: защо бягат християните

От десетилетия броят и значението на християните в Близкия изток постоянно спадат. „Днес те са само два процента – това е драматично развитие“, казва пред ARD експертът по исляма Матиас Фогт. Преди 50 години те са били много повече от десет процента, а по време на Първата световна война – над 20.

Между фронтовете

Фогт назовава три причини за този драстичен спад: „Едната е във войните, терора и насилието. Втората е икономическата ситуация и невъзможността на хората да се издържат. А третата е липсващата обществена подкрепа“. Християните се чувстват граждани второ качество и поради това търсят перспективи другаде, обяснява германското издание.

Сходно е и мнението на Камал Сидо, експерт по Близкия изток. „Когато държавните структури се разпадат, когато възниква хаос като в Сирия, Ирак, Либия или Йемен, християните попадат между фронтовете“, посочва той пред ARD и изтъква, че именно поради това положението в Сирия след падането на Асад и завземането на властта от ислямистите трябва да се наблюдава внимателно.

Сидо смята, че новите управляващи в Сирия ще се опитат да продължат да ислямизират страната. Ситуацията на християните и на другите малцинства по-скоро ще се влоши, отколкото да се подобри.

80 процента от християните в Сирия са си заминали

А броят на християните в Сирия и така е нищожно малък, посочва Матиас Фогт. Ако преди войната те са били около 1,5 милиона, сега са към 250 000. Тоест, над 80 процента са си заминали. Респективно ролята, която те все още биха могли да играят в сирийското общество, наистина е под въпрос. Особено много е намалял и броят на християните в Ливан, пише ARD. При основаването на държавата през 1943 година делът им е бил над 50 процента от населението, а днес са по-малко от 30 на сто. „Тяхното обществено влияние силно е спаднало. Несигурността в Ливан е много голяма“, казва по този повод Фогт.

Постоянен спад в Ирак

По сходен начин стоят нещата и в Ирак. Ако по време на управлението на бившия диктатор Саддам Хюсеин там все още е имало 1,5 милиона християни, сега те са по-малко от 300 000. Някои междувременно са се върнали в кюрдските северни части на страната, но въпреки това продължават да намаляват, казва Сидо. Естествените причини са от една страна напреженията между сунити и шиити, но също така и конфликтът между Израел и Иран. В Светите земи – в Израел и в Палестина – християните също са само една малка част от обществото. Така например в палестинските области делът им е по-малко от два процента. Така е и в Израел, що се отнася до местните, предимно говорещи арабски християни. Но към тях се добавят още два процента – благодарение на тамошните гастарбайтери, които са най-вече от Филипините, Индия и Шри Ланка.

В Саудитска Арабия църкви няма

Единствената държава, която има до голяма степен стабилно християнско представителство, е Египет. Тям делът на християните е между шест и осем процента. Но пък в Саудитска Арабия е особено зле, подчертава ARD. Там изповядването на християнската вяра публично е забранено.

И понеже няма църкви, хилядите християнски гастарбайтери от Филипините и Индия трябва да провеждат службите си „невидимо“ в своите посолства. Това поне се толерира от саудитските власти, казва Фогт, но не трябва много-много да се говори по въпроса.

Автор: Улрих Пик (ARD)