Филмите, сериалите и книгите, които споменават България

От пепелта детективите подкастъри изравят метална става, на която с големи букви пише Bulgaria. Това е сцена от четвъртия сезон на популярния нюйоркски сериал „Убийства в сградата“ (Only murders in the building). Подкастърите разследват убийството на една каскадьорка, която редовно пътувала до България, за да си сменя изпочупените кокали – едно неочаквано и леко шантаво споменаване на страната, която американските кинаджии явно познават покрай многобройните филмови продукции в Бояна.

Следва и още едно споменаване на страната – един от персонажите (в ролята: Стив Мартин) разбира какво още пише върху ставата, защото е научил български, докато озвучавал сериал за пазара в… Македония.

На фона и на скандала около пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, поставена от Джон Малкович в Народния театър в София, нека предприемем една любопитна разходка из световната литература и киното, търсейки именно споменавания на България и българите. Без никакви претенции за изчерпателност или научност, разбира се – по темата положително има и задълбочени изследвания. Потегляме по страниците и лентите в телеграфен стил:

Волтер, Дюма, Толстой

В своето прочуто произведение „Кандид“ Волтер използва „българите“ като литературен инструмент за сатиричната си критика срещу войната и насилието в Европа. Българите в контекста на Османската империя споменава накратко и Александър Дюма в „Граф Монте Кристо“. Подобни споменавания откриваме и при руски писатели като Лев Толстой („Война и мир“) и Фьодор Достоевски („Братя Карамазови“), както и в „Мостът на Дрина“ от нобеловия лауреат Иво Андрич. За България мимоходом става дума в култовия роман „Дракула“ на Брам Стокър, както и в редица други произведения на Викторианската литература в Англия, като в общия случай страната и обитателите ѝ се асоциират с нещо странно, леко диво, но и екзотично. Все пак, по-добре от нищо, нали?

В съвременната литература за България и българите подробно пишат най-вече автори, които имат някаква връзка със страната: Елизабет Костова, Дубравка Угрешич, Илия Троянов, Сибиле Левичаров. Един мини списък на темите с някаква „българска връзка“ в международната литература би изглеждал така: исторически и политически конфликти, културно наследство и фолклор, споделената балканска идентичност, имигрантски истории. И разбира се, Студената война, шпионажът и „българският чадър“, който е любима българска референция в многобройни книги, филми и сериали.

Истории за мафия и спомени за НРБ

В шпионския трилър „Дама, поп, асо, шпионин“ за България става дума именно в контекста на сблъсъка между тайните служби от двете страни на Желязната завеса. И в един от многобройните филми за Джеймс Бонд малка част от действието се развива в България. Тук дори не споменавам десетките второразредни кинопродукции, където българските тайни служби от времето на НРБ са представени кога комично (с лампази), кога в мрачна, а често пъти гротескна светлина. Да, те бяха зловещи, но и убийствено некадърни, така че напълно си заслужават второразредното кино.

След края на Студената война западните кинаджии сякаш особено харесват България като територия, където се подвизават мрачни мафиоти, безскрупулни наркотрафиканти и търговци на оръжие, сръчни далавераджии и руски агенти. В американския сериал „Госпожо държавен секретар“ например България на два пъти е „домакин“ на отделни епизоди: веднъж по повод кибер-атака, организирана от руското посолство в София (препратка към така наречения „Синдром от Хавана“), а втори път във връзка с опита на Русия с военна сила и „зелени човечета“ да окупира Черноморието. Във френския политическо-финансов сериал „За кръв и за пари“ пък главната финансова къща, която движи най-големия обир на данъци от френската държава (през търговията с СО2-сертификати), се спотайва в София, под ръководството на директор, наречен Борислав Иванов.

Разбира се, тук няма как да подминем един екшън със спорно реноме, който се снима в България: „Непобедимите“. И да си припомним радостта на Бойко Борисов от прегръдките и общите снимки с холивудски звезди като Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун.

За България и българите пътьом става дума и в редица други известни международни сериали като „Черната далия“ и „Черният списък“ – в случая черните краски не са непременно свързани със страната. Същото важи и за споменаването в култовия сериал „В обувките на дявола“ (Breaking Bad), в който подробно се припомня историята с убийството на Георги Марков.

Когато Том Ханкс използва наученото от тъста си

Но след като се натрупаха толкова негативни, вампирски, шпионски, „черни“ и „дяволски“ асоциации, нека се разведрим с няколко по-забавни и весели „български“ находки в киноизкуството. Например в легендарни сериали като „Семейство Симсън“, където членовете на една фиктивна рок група се хвалят, че са много популярни в България, „Алф“ или „Приятели“. Е, и там пак е мимоходом, но някак си с добро чувство – все е нещо.

През български поглед така изглежда и още един прочут филм – „Терминалът“ с Том Ханкс. Героят, попаднал без паспорт в ничията земя на едно летище, произхожда по сценарий от измислена държава, но всъщност Том Ханкс в ролята на Виктор Наворски говори тъкмо български. Или на нещо, доста подобно. Но все пак, да не забравяме, че съпругата на Ханкс – Рита Уилсън – има български корени и е родена с името Маргарита Ибрахимов.

От „Казабланка“ до „Хари Потър“

България се споменава и в класическите холивудски филми като „Казабланка“ с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман, където една отчаяна българска двойка се опитва да спечели пари на рулетка.

И за десерт, разбира се: Виктор Крум в „Хари Потър и Огненият бокал“. И в едноименната книга, и във филма този герой, когото Хари Потър посещава в България, се слави като отличен играч в измислен спорт на име куидич. Според редица отзиви в медиите сюжетът е вдъхновен от успехите на българския национален отбор по футбол на Световното първенство в САЩ през 1994 година. Не ни остава нищо друго, освен да благодарим на Димитър Пенев и Христо Стоичков за това престижно място в слънчевата история на киното.

А дали металната става „Bulgaria“ на изгорената каскадьорка в „Само убийства в сградата“ ще вдигне рейтинга на страната като високотехнологична дестинация или поне като изгодна цел за медицински туризъм? Това тепърва ще разберем. Дотогава – приятно четене и приятно гледане!

Автор: Александър Андреев