Какво ще стане в Грузия?

Ако човек се опита да опише ситуацията в Грузия с една дума, то безнадеждност или криза ще са сред първите асоциации, казва независимият политолог Гела Васадзе. Това в момента е усещането в страната. „Наблюдаваме политическа, социална, икономическа и морална криза, причинена от правителството“, казва експертът.

От седмици десетки хиляди грузинци протестират в цялата страна – първо срещу резултатите от парламентарните избори в края на октомври, когато управляващата „Грузинска мечта“ спечели мнозинство в парламента. Опозицията твърди, че вотът е бил подправен. От миналия уикенд протестите са насочени и срещу избора на нов президент, който за пръв път беше избран не директно от хората, а от парламентарна комисия, където отново „Грузинска мечта“ има мнозинство. Опозицията смята и този избор за нелегитимен.

Начело на протестите е настоящата президентка Саломе Зурабишвили. Мандатът ѝ приключва на 29 декември, но тя отказва да напусне поста си, защото смята, че наследникът ѝ Михаил Кавелашвили е нелегитимно избран.

Липсва институционална подкрепа за протестите

Въпреки голямата подкрепа и упоритостта на протестиращите, политическата ситуация засега остава непроменена, а „Грузинска мечта“ консолидира силите си. Политологът Васадзе смята, че за това има две причини. На първо място властите се изправят срещу протестите с много твърда ръка. От друга страна демонстрациите нямат никаква институционална подкрепа. „Виждаме реакция от обществото, но никакъв политически процес“, казва Васадзе. „В момента не опозицията се бори срещу статуквото, а активната част на обществото.“

Но само желанието на хората няма как да промени статуквото. „Опозиционните политици са наясно с това“, казва експертът. „Но не знаят какво да направят. Искат нови избори, но не знаят как да постигнат тази цел. Никой не вижда реален механизъм за промяна на баланса на силите.“

Корнели Какахия от грузинския Институт за външна политика също се оплаква от общото усещане за несигурност. „Ситуацията е много нестабилна“, предупреждава той. В момента никой не може да предвиди какво ще стане на 29 декември, когато новият държавен глава трябва да встъпи в длъжност, а в същото време настоящата президентка няма доброволно да отстъпи поста си.

Три сценария за Грузия

Какахия посочва три възможни сценария за бъдещето на страната. Първият от тях: „Ако нищо не се промени, Грузия ще заприлича на Сърбия“. Той има предвид курса на правителството в Белград, което официално има за цел да се присъедини към Европейския съюз, но в същото време поддържа проруски политики.

Вторият, „по-лош“ сценарий, Какахия нарича „беларусизацията на Грузия“. Експертът има предвид потенциалното създаване на правителство, което по потиска протестите все по-брутално и задържа демонстрантите – както стана в Беларус след президентските избори през 2020 година. Последствията от този сценарий ще бъдат също като за Минск – „все по-голяма изолация и по-силен авторитаризъм“.

Третият възможен сценарий представлява нещо като втора „Революция на розата“. През 2003 година млади грузински политици реформатори организираха мирни протести под надслов „рози вместо куршуми за врага“. Кръв не се проля, а кулминацията на революцията беше смяната на правителството. За да се стигне дотам обаче, е необходимо правителството да се поддаде на натиска по улиците. Случаят сега не е такъв, казва Какахия. В същото време този сценарий крие и рискове. Развалянето на отношенията с Русия ще е опасно. Какахия смята, че Москва ще направи всичко възможно, за да навреди на Грузия – от икономическо ембарго до пряка намеса в работата на потенциална нова власт.

Последен шанс на 29 декември?

Рената Скардзюте-Кереселидзе от грузинския Институт по външна политика смята, че все още има шанс за проевропейските сили в Грузия. Според нея те се готвят за „кулминацията на протестите“ на 29 декември. „Видяхме, че протестите стават все по-разнообразни и се провеждат не само в столицата Тбилиси, но и на други места в страната“. Сега всичко зависи и от подкрепата на ЕС и САЩ. В момента тече нещо като състезание за привличане на „вниманието на света“. Същевременно за опозицията е много по-трудно да продължи да води диалог, тъй като – за разлика от началото на протестите – сега тя действа по-нелегално.

Протестите стават и все по-малобройни. Много грузинци, които са гласували за „Грузинска мечта“, се опасяват, че ситуацията може да се развие като тази в Украйна през 2014 година. Тогава украинците протестираха месеци наред срещу проруския президент Виктор Янукович. В крайна сметка той беше свален, но се проля и кръв. От друга страна поддръжниците на управляващата партия вярват, че само „Грузинска мечта“ може да предотврати война с Русия. Това беше и основното предизборно обещание на партията на милиардера Бидзина Иванишвили – мир с Русия.

Автор: Юрий Решето