След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?

Изненадващото падане на режима в Сирия беше посрещнато с предпазлив оптимизъм от мнозина в Иран, които се надяват на промяна на режима в Ислямската република. Те виждат паралели между своите проблеми и тези на хората в Сирия. За Иран падането на Асад е от изключително значение, защото Сирия е важна част от регионалната стратегия на Техеран. Много иранци се надяват на промяна на техния режим, особено след бруталното потъпкване на протестите за правата на жените под надслова „Жена, живот, свобода“.

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей направи изявление за събитията в Дамаск. Той предупреди, че анализите на ситуацията в Сирия не бива да обезсърчават хората и всеки, който си позволява изказвания в тази посока, извършва престъпление. Очевидно е, че режимът в Техеран се притеснява от домино ефект в региона след свалянето на сирийския режим. Още повече, че падането на Асад за пореден път демонстрира проблемите на авторитарния режим.

Ръководството на Иран вероятно се опасява, че подобни дестабилизиращи фактори, както и широко разпространените икономически трудности и отслабващите регионални съюзи, могат да намерят отзвук в страната и да застрашат собствената ѝ стабилност.

Поддръжниците на режима са в шок

Хосеин Разах, политически активист и бивш затворник, който многократно е задържан по време на протестите от 2009 г., смята, че най-лоялните поддръжници на режима в Техеран са притеснени от падането на Асад. За свързаните с властите и армията е от огромно значение режимът да оцелее. „Падането на Асад шокира хардлайнерите в Иран“, казва Разах. „Тази ситуация разклати пропагандната машина на Ислямската република. Много от крайните поддръжници на режима сега се съмняват дали и Иран не е изправен пред катастрофа.“

Според него загубата на доверие сред най-лоялните на режима е безпрецедентна, дори сравнена с други кризи като протестите през 2009 г., тези през 2019 г. и свалянето на украинския самолет над Иран през 2020 г. „Психологическото състояние на обществото е такова, че всяка искра, била тя смъртта на Хаменей или друг голям проблем, ще сложи началото на края за режима“, смята активистът.

Домино ефектът не е прецедент за Близкия изток

Хасан Асади Зейдабади, друг ирански политически активист, подчертава, че в страната недоволството от неефективността и корупцията на режима расте. „Онова, което доведе до падането на Асад, беше криза на легитимността и некомпетентността“, казва той. „Същото важи и за иранското правителство, което все по-рядко успява да задоволи дори най-базисните нужди на гражданите си.“

Зейдабади посочва проблеми като недостига на гориво, прекъсванията на електрозахранването, ограниченията на интернета и огромното замърсяване. Тези продължаващи кризи подклаждат общественото недоволство и гняв и засилват напрежението между граждани и правителство. Активистът прави паралели и с други исторически събития. „Национализацията на петрола в Иран предизвика сходни движения и в Египет, докато протестите от 2009 г. изиграха роля за началото на Арабската пролет. По същия начин Арабската пролет доведе до арестите на лидерите на иранското протестно движение.“

Въпреки това той отбелязва, че не е задължително Иран да последва пътя на Сирия. „Докато геополитическата и историческата динамика в Близкия изток често преплита съдбите на различните държави, това не значи автоматично, че Иран ще стане жертва на домино ефекта.“

„Колапсът на Асад демонстрира колко малко влияние има Техеран“

Политическият активист Мехди Махмудиан обяснява срива на доверието в Ислямската република с множеството неуспехи в решаването на ключови вътрешни проблеми и загубата на влияние както сред гражданите, така и сред международната общност.

Махмудиан подчертава неспособността на режима да изпълни обещанията си за икономически облекчения или да поддържа стабилността. „Режимът изгуби легитимността си и способността да функционира“, казва той. „Колапсът на Асад демонстрира колко малко влияние има Техеран в преговорите със Запада.“

Активистът призова западните правителства да възприемат по-стратегически подход в подкрепа на промяната на режима в Иран. „Западът се е фокусирал върху икономическите интереси за сметка на правата на човека в Иран“. Махмудиан се застъпва за по-строги международни санкции, насочени срещу ръководството на режима, като същевременно се облекчат ограниченията, които вредят на обикновените граждани. „Вместо пряка намеса западните държави трябва да се съсредоточат върху укрепването на гражданското общество в Иран“, добави той. Свалянето на Асад засили усещане, че промяна на режима в Иран е възможна и все повече иранци се чудят дали краят на Ислямската република наближава.

Автор: Амир Солтаназде