Трябва ли да се смени името на „Александър Невски“?

Коментар на Александър Андреев:

Православен храм на име „Александър Невски“ – това звучи като блестящ оксиморон.

Красивият храм в София, който тържествено бива наричан „патриаршеска катедрала“, а според патриарх Даниил е „най-великолепният на Балканите“, носи името на един средновековен пълководец, пролял доста кръв.

Православният княз Александър Ярославич Невски става васал на „Златната орда“ и с нейна помощ през 1252 година сваля брат си, православния Андрей, от трона във Владимир. По онова време татаро-монголската империя започва постепенно да приема исляма. Независимо от това и независимо от факта, че тъкмо Александър Невски активно съдейства за столетната доминация на „Златната орда“ по онези земи, руското православие изрично приветства неговия колаборационизъм с хан Бату и по-късно дори обявява Невски за светец. Което звучи още по-абсурдно, ако цитираме хипотезата на редица историци, че самият Александър е приел исляма и че дори няколко пъти е сменял религията си.

След тази кратка историческа разходка, нека маркираме няколко стартови извода:

Невски постила пътя към „татарското иго“

Първо, Александър Ярославич е пролял доста кръв, избивайки включително и хиляди православни, така че цялото хрисимо и миролюбиво християнство и дори не толкова миролюбивото московско православие би трябвало с погнуса да му обърнат гръб. Но вместо това, не щеш ли, те му слагат нимба на светец и започват да кръщават черкви на негово име.

Второ, Александър Ярославич използва татарска войска, за да свали брат си от трона и подсигурява столетното господство на Златната орда по руските земи. По думите на Солженицин, той обрича родината си на робство, което и до днес наричат „татарско иго“. Такъв деец да бъде руски светец и патрон на катедрали? И ако това не е пълен абсурд!

Наистина звучи нелепо и гротескно, но днешният български патриарх Даниил продължава да се прекланя със страхопочитание пред този „светец“. Даниил наскоро дори посрещна скъпи гости от Москва за годишнината от освещаването на катедралата. В духа на миролюбивата традиция на православна Москва, в София дойде „външният министър“ на Руската православна църква, който – заедно с цялата институция и нейния патриарх – горещо подкрепя кървавата руска война срещу Украйна. Ами то от времената на Александър Невски май си е все така…

Но дори с това абсурдите не свършват. В едно интервю по БНР Даниил разгорещено спори с онези, които поставят под съмнение катедралното име, и дори ги нарича „безродници“. Тук човек направо се парализира от когнитивен дисонанс. Българският патриарх нарича „безродници“ онези българи, които искат да махнат от главната черква на страната си името на един чуждестранен пълководец, за когото се твърди, че е приел исляма и е избил хиляди православни? И то в момента, когато същата тази Русия е обявила България за „вражеска държава“?

Да не говорим, че самият Даниил би трябвало да има някои дребни проблеми с гръмки думи като „безродници“. Колкото и да е набожен и благочестив християнин, той няма как да избяга от светските дела и от близкото минало в държавата НРБ, където баща му е бил полковник от милицията и служител на Държавна сигурност. Да, разбира се, Даниил не носи отговорност за делата на баща си – това е така дори според християнските канони. От друга страна в Библията пише, че той дължи на баща си почитание и респект, любов и послушание, а бащата трябва да е негов духовен водач и пример за подражание. Дали новоизбраният патриарх следва библейските указания в това отношение? Няма да му се бъркаме, това си е негова работа. Да припомним само, че ДС не само преследваше БПЦ с всичките си идеологически камшици, но се беше и инфилтрирала дълбоко в недрата ѝ – все факти, които би трябвало да са известни на Даниил. Та какво е положението с „отродителството“, Ваше светейшество?

Името на храма вече е било променяно

Тук мимоходом се налага да припомним друг тревожен аспект от мирогледа на бившия Видински митрополит, който като такъв разпалено се възпротиви срещу изгонването на трима предполагаеми руски шпиони, а като патриарх според редица наблюдатели недвусмислено застава на страната на Русия в завоевателната ѝ война срещу Украйна. Всъщност във всичко това има ясна логика, която, за съжаление, няма нищо общо с традиционните християнски ценности и с българския патриотизъм.

В споменатото интервю патриархът надълго и нашироко обяснява защо не може и не бива да се сменя името на главната българска черква. Ако оставим настрана каноничните аргументи и се опитаме добронамерено да вникнем в логиката на Даниил, можем отчасти да се съгласим, че волята на дарителите за построяването на черквата има сериозно значение.

В тази връзка едва ли има какво да се добави към коментара на икономиста и анализатор Евгений Кънев. „Тези аргументи могат да тежат, ако в нашата история нямаше злощастно присъствие на Русия след самото Освобождение, което чрез нейните заслепени и платени агенти и до днес я прави лесна плячка на нейните вечни имперски интереси. Затова въпросът за дарителите може като контрафакт да бъде зададен така – щяха ли да дарят за храм с това име, ако знаеха, че Русия ще води два пъти война срещу България и ще я държи подчинена на своите интереси?“, пита той.

Кънев поставя под съмнение и доколко българите по това време са познавали фигурата на Александър Невски и спорните моменти от биографията му. „Всъщност, идеята за храма е на Петко Каравелов – три пъти премиер, който въобще не е искал това име. То се налага от княз Батенберг, понеже Александър Невски е покровител на руския цар Александър II, който пък е кръстник на Батенберг. Първоначалната идея е била храмът да носи името на Княз Борис I – Кръстител“, уточнява Евгений Кънев.

Кънев и редица други наблюдатели посочват, че името на катедралата веднъж вече е било сменяно. През 1915 година, след като Русия бомбардира Варна, както от морето, така и от въздуха – бомбардировки, при които са убити цивилни, българските власти единодушно решават да прекръстят храма на „Св. Св. Кирил и Методий“, а правителството на Васил Радославов привежда решението в действие. През 1920-1921 година предишното име е възстановено по конюнктурно-политически причини.

Надали името ще бъде сменено

Така стигаме до още един сериозен въпрос, на който не може и не бива да се отговаря прибързано: Редно ли е политиката да взима решения в областта на топонимията? Нека само да припомним, че в България това се е случвало многократно. Например, когато Варна беше прекръстена на Сталин и после обратно, или когато софийският булевард „Толбухин“ престана да носи съветското си маршалско име. И до днес в цялата страна, и особено в столицата се водят дискусии около имена на улици, кръстени на фигури с доста спорна или съмнителна историческа роля – като граф Игнатиев например.

На поставения въпрос няма ясен и еднозначен отговор, но повечето историци и филолози, с които съм разговарял, смятат, че такива решения са допустими, възможни и дори желателни, когато е налице достатъчно силен обществен натиск и широк политически консенсус. С други думи, припомняйки си и историята около грозния ПСА в София, за смяната на катедралното име е необходима поредица от решения на общинско и национално равнище. Но името „Александър Невски“ едва ли ще бъде сменено, като имаме предвид колко силна е руската пропаганда в страната, какво влияние упражняват проруските политически формации и колко неинформирани за историята на българо-руските отношения (а и за самия Александър Ярославич) са хората в България.

Така българските православни и занапред навярно ще се кланят на „светеца“, спомогнал за „татарското иго“, а красивите златни кубета ще излъчват кървав оттенък.