16 декември, 1965 г.: Умира Съмърсет Моъм

Уилям Съмърсет Моъм е има своето запазено място в златната съкровищница на литературата. Той е сред най-известните английски писатели и драматурзи на своето време. Роден е на 25 януари 1874 година в Париж, пише ilindenpres.bg. В книгите си разказва истории, обвити с чар, пътешествие, с дъх на много и различни култури, с привкус на приключения. Навсякъде се усеща типичният английски дух, който никога не е на предела, а е леко резервиран и в живота, и в любовта. Това важи и за романите му, и за късите му разкази, и за пиесите. Моъм остава сирак на десетгодишна възраст, след като майка му умира от туберколоза, а две години по-късно баща му умира от рак.

Отива да живее в Англия при чичо си, който е свещеник в малък град. Учи в Кралското училище в Кентърбъри. На 16-годишна възраст Моъм отказва да продължи обучението си в Кралското училище, защото иска да учи литература и чичо му го изпраща в Хайделберг, Германия. Там следва литература, философия и немски език. Започва да пише тайно разкази. На 18-годишна възраст се завръща в Англия по настояване на чичо си, за да учи медицина, дипломира се, но не работи като лекар, а се отдава изцяло на своята страст – писането.

Отначало публикува кратки разкази и още 23-годишен публикува първия си роман „Лайза от Ламбет”. През следващите години пише предимно пиеси, като четири от тях се играят в Лондон с голям успех. През 1915 година публикува автобиографичния роман „Души в окови”. В него се разказва историята на Филип Кери, който открива любовта и разбира, че любовта може да унищожи човека. Или да го въздигне. По време на Първата световна война е английски шпионин в Швейцария.

Любовният живот на Моъм преминава под знака на бисексуалността. Голямата любов на писателя е Джералд Хакстън. Заживяват заедно на Ривиерата, като Джералд го съпровожда по време на пътешествията и играе ролята на секретар и компаньон. След смъртта му Моъм има нов компаньон – Алън Сърл. През 1962 г. дъщеря му Елизабет иска да го обяви за невменяем. Моъм се отрича от нея официално и осиновява Сърл, но съдът в Ница обезсилва осиновяването и Елизабет получава правата на наследница. На днешната дата през 1965 г. 91-годишният Моъм си отива от този свят. Но ни оставя своето забележително творчество.

Ето мисли за живота на английския писател:

„Не е вярно, че страданието облагородява човек – понякога това се отдава на щастието. Страданието в повечето случаи прави човек дребнав и отмъстителен“.

„Нищо не остава без последствия. Хвърлете един камък във водата – и вече сте променили вселената“.

„Лицемерието е най-трудният и изморителен порок от всички, на които човек се поддава. Той изисква постоянна бдителност и рядка целеустременост“.

„Винаги ме е удивлявало защо хората се стремят толкова към запознанство със знаменити личности. Престижът, който завоювате, след като съобщите на своите приятели, че познавате някои известни личности, доказва единствено това, че самият вие сте твърде маловажен“.

„Почти всички хора обичат да говорят за себе си и им пречи само обстоятелството, че другите не искат да ги слушат“.

„Единственото разумно нещо е да приемеш доброто у хората и да си търпелив към недостатъците им“.

„Следвай наклонностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои полицай“.

„Животът е твърде кратък, за да правиш за себе си това, което другите могат да направят за теб за пари, и сега аз мога да си позволя лукса да правя само това, което никой не може да направи за мен“.

„Смелите думи, които изглеждат толкова нови на този, който ги произнася, са били изговаряни вече стотици пъти, и то с почти същата интонация“.

„Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго освен най-доброто, много често го получаваш“.

„Опасно е да пускаш публиката зад кулисите. Тя лесно губи своите илюзии и после ти се сърди, защото е имала нужда точно от илюзии“.

„Неприятни са ми хората, които презират парите. Това са или лицемери, или глупаци. Парите са шесто чувство – без него не можете да използвате останалите пет. Ако нямате прилични доходи, вие сте лишени от половината от това, което предоставя животът“.

„Две неща оправдават човешкото съществуване – любовта и изкуството“.

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това“.

„Жената привлича един мъж, разчитайки на чара си, и го задържа до себе си, разчитайки на неговите пороци“.

„Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава“.

„В любовта винаги единият обича, а другият позволява да бъде обичан“.

„Любовта умира. Най-великата трагедия на живота не е в това, че загиват хора, а в това, че те спират да обичат“.