15 години без Крикор Азарян

Днес се навършват 15 години от смъртта на българския режисьор проф. Крикор Азарян (1934-2009).

„Най-важното и най-трудното в днешно време е да си останем човеци. За това рецепти няма“, казваше той.

„Не излизай на сцената, ако няма какво да кажеш,“ казва той. Според него да си на сцената не трябва да е задължение, нито възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.

„За да правя една пиеса, аз трябва да повярвам, че героите не говорят лъжи“.

Отбелязва, че спорът дали театърът е самостоятелно изкуство, или е придатък към литературата, е като този за яйцето и кокошката. „Театърът сигурно може и без Есхил, и без Шекспир, може и без слово да има театър, но защо да се отказва от тях, след като така става по-богат“, казва Азарян.

По думите му поначало изкуството е опит да видиш невидимото. То се занимава с това, което е отвъд очевидното, защото е много по-различно от това, което се вижда в реалността.

„Проф. Азарян учеше чрез въпроси, питаше: за какво става въпрос в тази сцена, каква е движещата сила на действието, какво се случва… Гледаше те в очите и очакваше да отговориш. Най-много държеше на това актьорът да мисли – да мисли от името на персонажа“, казва Камен Донев за преподавателя си от НАТФИЗ.

Педагогическата си дейност Крикор Азарян започва през 1970 г. като асистент на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1976 г. води клас по актьорско майсторство и режисура, а от 1988 г. е професор. Негови асистенти в НАТФИЗ са били Тодор Колев, Иван Добчев, Елена Баева и Атанас Атанасов.

За студентите си Крикор Азарян е Професора. Негови ученици са Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Иван Урумов, Койна Русева, Стефка Янорова, Анастасия Ингилизова, Димитър Маринов и др.

Лош спомен бе изгонването му от НАТФИЗ, което реално организираха колегите му – преподаватели. Големият театрал е принуден да вземе решение да напусне Академията след 8 успешни класа и след като внезапно останал без клас по актьорско майсторство. Тогава при тайно гласуване на събрание на Катедрения съвет режисьорът не е получил необходимите гласове и трябвало да се състезава на втори тур с проф. Илия Добрев и доц. Андрей Баташов, след като и те нямали нужните гласове (50%). Само проф. Пламен Марков е бил избран още на първо гласуване. Тогава класът на Крикор Азарян излиза с отворено писмо и обявява стачка.

Искате да знаете повече?

Крикор Азарян е роден на 14 март 1934 година в Пловдив. Завършва арменското училище в Пловдив, а след това актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. Продължава образованието си в Москва и Ленинград.

Насочва се към драматичния театър в родния си град. Дебютът му е с „Да се провреш през дъгата“ на Георги Марков. Между 1966 и 1969 г. е на щат в Държавен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив. От 1969 до 1978 г. е в Театъра на народната армия, след което от 1978 до 1983 г. е в Народния театър „Иван Вазов“. От 1984 до 1987 г. работи в Сатиричния театър, до 1990 г. е в театър „София“, а от след това – отново в Театъра на Българската армия.

Като гостуващ режисьор поставя в Пазарджишкия драматичен театър (1965-1975) и в много други български театри. Поставял е в Полша, Югославия, Македония и Русия.

Радичков е един от любимите автори на режисьора, като един от първите му големи успехи е поставянето на „Януари“ в Пазарджишкия театър.

На театралната сцена той е поставял „Чайка“, „Три сестри“, „Вишнева градина“. Режисирал е още пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Николай Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и други.

Проф. Крикор Азарян е получавал всички български театрални награди. Удостоен е с почетен „Аскеер“(2004). Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Режисура“, за спектакъла „Чайка“ на театър „Българска армия“. Почетен професор е на Нов български университет от 2006 г. , а година по-рано получава орден „Стара планина“.

Проф. Азарян умира на 14 декември 2009 г. Неговото име носи театър „Крикор Азарян“ в НДК.

Източник: offnews.bg