Ползите за България от влизането в Шенген

Очаква се в началото на 2025 България да стане пълноправен член на Шенген. Покрай премахването на граничните проверки БВП на страната ще нарасне с до 1%. А цените на много продукти ще паднат. Има и други ползи.

В продължение на две години Австрия блокираше отпадането на граничния контрол в ЕС по границите с Румъния и България. Виена обосноваваше отказа си за прием на двете страни в сухопътния Шенген с въпроса за сигурността и миграционния натиск, припомня германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) по повод очакваното отпадане на ограниченията от началото на 2025 година.

Ползите: по-висок БВП, по-ниски цени

Така цели 18 години след приемането си в ЕС и 9 месеца след отпадането на граничния контрол на летищата и морските гари, България и Румъния ще могат в пълен обем да усетят всички предимствата от членството си в Шенген, посочва още изданието. От Виенския институт за международни икономически сравнения (WIIW) са изчислили как ще се отрази на двете страни това: БВП на Румъния се очаква да нарасне с 0,7 процента, а този на България с до 1 процент – само от това, че вече няма да има гранични проверки по границите. Това представлява около половината от очаквания от ЕС растеж през тази година в двете страни – 1,4 на сто в Румъния и 2,4 на сто в България, уточнява ФАЦ. Към това трябва да прибавим и ефекта от по-голямата сигурност при планирането на доставките – нещо, което ще доведе до разширяване на производството и до повече инвестиции, е цитиран да казва директорът на Виенския институт Рихард Гривесон.

Икономисти от Академията на науките в София оценяват щетите, претърпени от България от забавеното присъединяване към Шенген, на 870 милиона евро през 2023 година. Спирането на трафика по границите за проверки, най-вече на тировете, означава допълнителни над 46 хиляди тона въглероден двуокис вредни емисии, твърдят те. Румънските загуби пък възлизат на 2,3 милиарда евро, научаваме още от публикацията на ФАЦ.

„Премахването на граничния контрол ще подпомогне търговията, ще направи веригите за доставки по-стабилни, ще осигури по-ниски цени за европейските потребители поради по-голямата конкуренция и ще направи страните по-привлекателни за туристите“, казва през германското издание шефът на румънската Външнотърговска камара Себастиан Мец. Не на последно място, всичко това допринася за „създаването на стабилна и изпълнена с доверие среда“, подчертава още той.

Какво става в България и Румъния?

Точно това липсваше напоследък, коментира в тази връзка ФАЦ. В Румъния се наблюдава нарастващ скептицизъм към ЕС и по-силни проруски настроения в обществото. Същата картина виждаме и в България, където се появяват и проруски партии, докато прозападните не могат да се споразумеят за правителство. Върви се към осмите поред избори за последните четири години.

Безсилието на политиците се отразява на реалната икономика. По данни на БНБ чуждестранните инвестиции спадат, а субсидиите от ЕС остават неоползотворени – или защото няма представителни проекти, или защото Брюксел спира парите заради липсата на правни норми. В началото на декември Европейската комисия блокира финансиране на обща стойност 653 млн. евро, тъй като България не е изпълнила задълженията си за либерализиране на енергийния пазар, борба с корупцията и реформиране на обществените поръчки.

Липсващите средства вероятно ще доведат до увеличаване на дефицита. Това от своя страна може да застраши членството на страната в еврозоната, към което тя се стреми от години и което това лято отново беше отложено – вероятно за 2026 година. Рейтинговата агенция Fitch, която всъщност има положително отношение към страната поради силния ѝ външен и държавен баланс, вече бие тревога, че липсата на стабилно правителство може да забави приемането на страната в еврозоната.

Рихард Гривесон от Виенския институт за международни икономически сравнения съжалява за това, тъй като вярва в икономическите ползи от членството в еврозоната и Шенгенското пространство. Това се доказва от примера на Хърватия, която прие еврото през 2023 и влезе също и в Шенген: „Хърватия е една от най-добре представящите се страни в момента, което отчасти се дължи и на това, че тя въведе еврото, а ЕС отвори границите си за Хърватия“, подчертава икономистът пред ФАЦ.