Какво ще стане с военните бази на Русия в Сирия?

Краят на режима на Башар Асад и бягството му в Русия постави въпроса за оцеляването на двете руски военни бази в Сирия. Особено ценна е морската база в Тартус. Има ли с какво да я замени Русия?

Ще се лиши ли Русия от двете си военни бази в Сирия след победата на бунтовниците ислямисти и бягството на президента Башар Асад? Въпросът е открит, а бързо решение не се очертава, смятат експерти. В понеделник прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков каза, че е твърде рано да се говори за това. Руските медии пишат, че от радикалната сунитска групировка „Хаят Тахрир аш Шам“ са гарантирали на Москва сигурността на военните бази – морската в Тартус и авиобазата в Хмеймим.

Пред ДВ експертът по сигурността Густав Гресел заявява, че макар да се забелязва известно раздвижване около базата в Хмеймим, едва ли става дума за пълноценна евакуация. „А руските кораби излязоха на „маневри“ в Средиземно море, но те остават близо до базата в Тартус. Мисля, че зад кулисите Русия ще води преговори за запазване на базите. Ако бяха решили да се отказват от тях, щеше да има евакуация“, добавя той.

Морската база в Тартус е с по-голямо стратегическо значение

Русия е наследила от СССР базата на морския флот в Тартус, наричана формално пункт за материално-техническо осигуряване. А авиобазата в Хмеймим се появи, след като през 2015 година Русия се намеси във войната в Сирия на страната на правителствените войски на Асад. Австрийският военен историк полковник Маркус Райзнер смята, че военно-морската база е с по-голямо стратегическо значение от военновъздушната, защото дава на Русия възможност да „демонстрира мощ в Средиземно море“.

Британският историк Марк Галеоти казва, че и двете бази са „много важни за руската активност в Средиземно море и в Африка“. Интересно е да се наблюдава колко бързо Русия направи опит да се договори с „Хаят Тахрир аш Шам“, отбелязва Галеоти. „Съвсем доскоро руският външен министър Лавров наричаше групировката „терористи“, а по уикенда вече започнаха да ги наричат „бунтовници“. Историкът казва, че още преди падането на режима на Асад тонът на Москва спрямо бунтовници ислямисти е станал „много по-любезен“.

Какво може да предложи Москва на бунтовниците в Сирия?

„Русия вероятно се надява на сделка с „Хаят Тахрир аш Шам“, смята Галеоти. Но какво може да им предложи Москва? Историкът посочва, че бунтовниците се ползват с подкрепата на Турция, но „те не искат да бъдат турски проксита – ще им трябват съюзници и някакви външни отношения“. „Руснаците са достатъчно цинични и прагматични и това може да даде шанс на „Хаят Тахрир аш Шам“ да диверсифицира зависимостта си от Анкара“, предполага Галеоти. В тази връзка той припомня, че Москва има не само военно присъствие, но и тесни икономически контакти със Сирия.

Бурчу Озчелик, която е експертка по Близкия изток в британския аналитичен център RUSI, не мисли, че бунтовниците ще се разбързат да се сближават с Москва. „Не е много вероятно „Хаят Тахрир аш Шам“ бързо да възприемат Владимир Путин като съюзник или да дадат „зелена светлина“ на дългосрочното военно присъствие на Русия на сирийското средиземноморско крайбрежие. Особено на фона на даденото от Русия убежище на Асад“, казва Озчелик. Тя прогнозира дълги преговори, в рамките на които регионалните играчи, Русия и Иран, ще се опитат да коригират външната си политика спрямо Сирия.

Руснаците нямат добри алтернативни варианти

Ако обаче на руските военни им се наложи да напуснат Сирия, накъде ще се насочат? „Те нямат добри варианти“, смята Марк Галеоти. По неговите думи, при Асад Сирия е била много силно зависима от Москва. Друга такава страна в региона няма.

Сред възможните варианти най-често се споменава Либия, където Русия поддържа контакти с генерал Халифа Хафтар. На негова страна воюваха бойците от групата „Вагнер“. В западната преса излязоха съобщения за намеренията на Русия да създаде военно-морска база в Либия, вероятно става дума за Тобрук, отбелязва Маркус Райзнер.

Според Марк Галеоти този вариант не може да се реализира бързо, там няма готова инфраструктура – по същия начин стоят нещата и с идеята за пристанище в Судан, на брега на Червено море. Преговорите за това се водят не от вчера.

Що се отнася до авиобазата, тя – по думите на Галеоти – ще изисква териториален контрол. „Където и да отидат – в Либия, Мали, Судан – ситуацията няма да е същата, както в Сирия.“

САЩ също имат военно присъствие в Сирия

Други държави също поддържат военни обекти в Сирия, пише вестник „Вашингтон Пост“. Основната база на САЩ е в Танф, на сирийската граница с Йордания, а Турция има бази в Идлиб и на други места в северната част на страната. Но руските бази са много по-големи по мащаб, стратегическо значение и уязвимост.

Съединените щати създадоха своята база в Танф, след като „Ислямска държава“ завзе района около границата през 2015 година. Гарнизонът се използва за обучение на бунтовнически групи в Сирия, подкрепяни от САЩ. Съединените щати също така са изпратили войски в райони в североизточната част на страната, контролирани от водените от кюрдите Сирийски демократични сили. В Сирия има 900 американски военнослужещи, заявиха от Пентагона миналата седмица, повечето от тях са в този североизточен регион.