Кой развя мандата, кой му тури знака?

Защо ГЕРБ и Борисов искат избори? Няма никакво рационално обяснение за поетия от тях курс към осми парламентарни избори. Остават само конспиративните обяснения.

Коментар от Даниел Смилов:

Българската политика е близо до фолклора, като дистанцията между двата феномена непрекъснато се скъсява. Затова действията на политиците приличат все по-малко на следване на рационален план за съставяне на управляващо мнозинство – и все повече на героично развяване на партиен байрак.

Сценки от фолклорния театър

ГЕРБ, например, се готвят да изпратят Бойко Борисов да вземе мандата за съставяне на правителство, като същевременно гордо отказват на турския паша (под формата на омразното им ПП-ДБ) да подпишат каквито и да е политически декларации за политически ангажименти. Този жест е романтичен и ще отекне в електоралната им душа, но и той си има цена – ако бъде направен, първият мандат за съставяне на правителство ще бъде изгърмян сватбарски.

ПП-ДБ също имат своята героична сценка в ситуацията. Те постигнаха значителен успех, като убедиха всички официални потенциални партньори на ГЕРБ – БСП, ИТН, АПС – да подпишат „санитарния кордон“ около „Новото начало“ на Делян Пеевски. Редно е да се каже, че в подписването няма нищо нито срамно, нито нелогично – в крайна сметка „Новото начало“ натрупа предостатъчно основания с предизборни и изборни действия, за да бъде остракирано. Най-малкото заради използването на инструментите на държавата за партийни цели на базата на неформално влияние.

Дотук добре, но ПП – една част от коалицията ПП-ДБ – изглежда забравят, че „санитарният кордон“ е управленски инструмент. Той изолира дадена партия от управленското мнозинство. Настояването за подпис от страна на ГЕРБ под декларацията би било разбираемо, ако ПП дадат знак, че ще седнат сериозно на преговори за управленско мнозинство след това. Но доколкото сигналите, които изпращат, не са еднозначни, не е ясно защо ГЕРБ изобщо трябва да подписват „кордона“.

Всъщност, дори от гледна точка на фолклора в нашата политика напоследък няма много логика. Не е ясно, например, защо гордостта на ГЕРБ като първа партия страда най-много от това, че трябва да се откажат от избора на Сарафов и от квота на Пеевски в регулатори и други органи. Борисов си дават (както се пее в песента), но регулатор и прокурор не дават. А и Борисов ту го дават, ту не го дават. Всеки марсиански антрополог би се объркал и би стигнал до навярно погрешния извод, че за ГЕРБ най-скъпото са интересите на Делян Пеевски, стоящи по-високо дори от честта на собствения лидер.

Фолклорният театър може би е просто извинение към избирателя, че го водят отново като малоумен към избори. Седем пъти се произнесе горкият избирател за по-малко от четири години, но явно за партийците това не е достатъчно, за да разберат желанията му. Но играчката може да стане плачка и осмото произнасяне да сложи край на безпрецедентен период на свобода и икономически просперитет, каквито са последните десетилетия за България.

Защо ГЕРБ искат избори?

Най-интересният въпрос в тази ситуация е защо ГЕРБ предпочитат избори пред съставяне на правителство в този парламент на цената на „санитарен кордон“ срещу Делян Пеевски. В крайна сметка те са най-голямата група, пред тях има най-много възможности за мнозинство и ако се стигне до избори, то ще е най-вече заради техни решения. Тук оставяме настрана конспиративните обяснения, че Борисов е в силна зависимост от Пеевски, който вече е взел решение за нов вот:

1. Обезсилване и разцепване на ПП-ДБ: Планът може да е да се проведат още едни избори, в които втора партия да излезе „Възраждане“, а ПП-ДБ да се разпадне на малки групички. Тогава всички – БСП, ИТН, ПП, ДБ – ще трябва да застанат зад „евроспасителя“ Бойко Борисов дори на цената на включването на Делян Пеевски в конструкцията. Сблъсъкът ще е по линия евроатлантизъм-евразийство и шампионите на евроатлантизма ще са Борисов и Пеевски, който може да се окаже втора „евроатлантическа“ сила в парламента.

2. Отваряне на валенции на ГЕРБ към „Възраждане“: Изборът на Тръмп в САЩ се чете в България като възможност за по-голямо взаимодействие между ГЕРБ и националпопулисти, защо не и „Възраждане“. Ако се окаже, че Тръмп е по-близо до позициите на Путин за Украйна и ако в самите САЩ започне някаква „консервативна“ вакханалия, „Възраждане“ – надяват се мнозина – може да изглежда все по-прилично.

3. Отваряне на валенции на ГЕРБ към президента Радев: Не е изключено и в крайна сметка Борисов и Радев да се „споразумеят“ на „тръмпистки“ терен. „Америка първа“, а Борисов и Радев подир нея, единият около камината в Белия дом, а другият зад гърба на Тръмп в Нотр Дам. Докато егото на двамата „наши големи“ не може да се примири с родния си опонент, смирени зад хипер-егото на Тръмп, те биха могли да намерят взаимно разбирателство.

Рисковете

Този чуден нов свят, който се открива, е твърде привлекателен за Борисов – именно той е реалната причина за вероятните осми парламентарни избори, към които страната се е запътила. Но мечтите обикновено не се сбъдват – или ако се сбъднат, водят до изплакване на много сълзи, както добре е знаел Труман Капоти. Защото е много вероятно ситуацията след едни нови избори да е всъщност следната:

– ГЕРБ да са в по-трудна ситуация за съставяне на правителство;

– Отново да не могат да управляват с „Ново начало“ и Пеевски самостоятелно поради същите репутационни проблеми, които им тежат и сега и които нито изчезват, нито се „перат“, нито се забравят;

– Отново да искат да включват ПП-ДБ под някаква форма в управлението;

– Срещу което да е необходимо да правят компромиси с премиер, санитарни кордони и т.н. – и то с цел да получат математически по-ниска подкрепа от партньора;

– Да рискуват имплозия на партийната система по румънски вариант, при което в парламента влизат още националпопулистки играчи и правят всяко управление невъзможно;

– Да рискуват възможна популистка вълна около президента Радев, „Възраждане“ или комбинация между двете;

– Да рискуват кордонът срещу Пеевски, който вече е факт, да се превърне в кордон срещу Борисов-Пеевски и да доведе до антикорупционна вълна, съчетана с националпопулизъм, която да ги помете окончателно от политическата сцена.

Изброените рискове са рискове за ГЕРБ и Борисов. Към тях е редно да се добавят и рисковете за страната, които са съществени. От загуба на перспектива за еврозоната до отклоняване от пътя на свободните демокрации.

Накратко, няма никакво рационално обяснение от страна на ГЕРБ за курс към осми парламентарни избори. Остават конспирациите за зависимости по оста с „Ново начало“.

И романтичното фолклорно обяснение за гордото веене на партийния байрак, разбира се.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.