Губещи са Иран и Русия: Накъде тръгва Сирия след Асад?

Сирийският диктатор Башар Асад падна от власт, но бъдещето на страната остава твърде неясно и зависи от многобройни фактори и разнопосочни интереси. Кои са те и какви развития могат да се очакват? Анализ на Керстен Книп.

Башар Асад се намира в Москва, стана ясно от съобщения на руските информационни агенции. На семейството му е дадено убежище „по хуманитарни съображения“, съобщиха в събота ТАСС и РИА Новости.

Бившият премиер Мохамед Джалали, който ще управлява страната, докато не бъде предадена властта, заяви, че вече няма контакт с избягалия диктатор. Сирийски източници потвърдиха, че Асад е напуснал страната с частен самолет в събота. Видеа и снимки в социалните мрежи показват как сирийски граждани нахлуват в резиденцията на Асад и празнуват смяната на властта.

„Свободна Сирия ви очаква“

На дневен ред е въпросът за бъдещето на Сирия. В неделя ислямистката групировка „Хаят Тахрир аш Шам“ даде първо официално изявление с призив: „Всички прогонени по света, свободна Сирия ви очаква“. Кадри, публикувани в мрежата, показват как много от затворите на режима отварят врати – включително зловещият Саидная, разположен на север от Дамаск, където хиляди противници на режима бяха изтезавани и убивани.

Но колко свободна ще е Сирия в действителност? Всички погледи са насочени към Абу Мохамед ал Джолани, лидер на „Хаят Тахрир аш Шам“, който сега до голяма степен контролира страната. Как си представя групировката бъдещето на Сирия?

Промени ли се „Хаят Тахрир аш Шам“?

„Хаят Тахрир аш Шам“ извървя дълъг път, казва пред ДВ Андре Банк от Германския институт за глобални и локални изследвания. Още преди години Ал Джолани се дистанцира от Ал Кайда. Той се смята и за противник на джихадистката „Ислямска държава“. С други думи: Мисията му не е насочена срещу Запада, а по-скоро се концентрира върху самата Сирия. Възможно е той да се опита да наложи салафистки режим с по-консервативно тълкуване на Корана и исляма като цяло. Самият Джолани в момента се представя като умерен лидер – по време на офанзивата в Алепо например той призова християните и малцинствата да бъдат защитени.

В интервю за Си Ен Ен лидерът на групировката заяви, че иска да изгради държавни институции, които да включват представители на всички социални групи в обществото. Фактът, че досега не е имало насилие срещу малцинствата, е „обнадеждаващ“, казва пред ДВ Джеймс Дорси от Вашингтонския институт за близкоизточни политики. Бившият германски посланик в Сирия Андреас Райнике обаче е далеч по-скептичен – според него „Хаят Тахрир аш Шам“ все още е обвързана идеологически с Ал Кайда, затова и бъдещето на християнските и кюрдски малцинства в Сирия е застрашено.

Какво ще е бъдещето на кюрдите и други опозиционни групировки?

Има и други организации и военни групировки, които разполагат с влияние в Сирия. На страната на „Хаят Тахрир аш Шам“ се бие и Сирийската национална армия, която произлезе от средите на Свободната сирийска армия. Освен като противник на Асад, тя е известна и с близостта си до Турция.

Сирийската национална армия многократно бе обвинявана в престъпления срещу човечеството заради нападения срещу кюрдите. От друга страна в самата организация в момента действат механизми, които да предотвратяват подобни престъпления, казва Омер Озкизилчик, експерт на Атлантическия съвет. От решаващо значение е коя група вътре в Сирийската национална армия ще се наложи и в какви отношения ще е тя с „Хаят Тахрир аш Шам“, които се възприемат като конкуренция.

Антиправителствените милиции в Южна Сирия също играят известна роля. Повечето от тези движения обаче са секуларни и си приличат с групировката на Джолани само по това, че бяха опозиция на режима на Асад. Кюрдите пък, които контролират Североизточна Сирия, се противопоставят на Сирийската национална армия и Турция. Конфликтът там също носи сериозен риск от насилие.

Турция печели, Иран и Русия губят

Отношението на международните играчи към Сирия ще е от решаващо значение за бъдещето на страната. Събитията от последните дни помогнаха сериозно на Турция да увеличи влиянието си, казва Джеймс Дорси. Анкара може да подкрепи едно ислямистко правителство, но цената за тази подкрепа ще е потенциален конфликт с кюрдите и децентрализиране вътре в „Хаят Тахрир аш Шам“. Големият губещ е Иран, който от години подкрепя режима на Башар Асад в борбата срещу бунтовниците.

Маркус Шнайдер, който ръководи проекта за мир и сигурност в Близкия изток на фондация „Фридрих Еберт“, коментира, че падането на режима на Асад ще се отрази тежко на т.нар. иранска „Ос на съпротивата“. „За Техеран поражението в Сирия може да бъде сравнявано с поражението на Съветския съюз в Афганистан. То би могло да предизвести края на ислямисткия режим в Техеран.“

Русия, която подкрепяше режима на Асад от 2015 г. насам, също претърпя загуба. От режима на Асад Кремъл получи военноморската база край Тартус и военновъздушната база Хмеймим край Латакия на средиземноморското крайбрежие. И вероятно планира да ги защитава на всяка цена, което може да доведе до сериозни сблъсъци.