Сирия без Асад: надежда, но и страх

След свалянето на Асад много сирийци се надяват на ред и справедливост. Но въпросът за властта няма да е лесен.

„Съпротивата срещу режима обхвана цялата страна и това е едно от обясненията за резкия му край“, казва пред АРД експертката по тероризма Бенте Шелер. Тя отбелязва и спада в международната подкрепа, оказвана на Асад от Русия и от Иран, както и – че наред с офанзивата на ислямистките бунтовници са се активизирали и кюрдите в Източна Сирия, и друзите в южната част на страната. „Те дадоха сигнал към Дамаск – цяла Сирия е против режима.“

Пред германската обществено-правна медия Шелер прогнозира развитието на нещата в Сирия оттук нататък, изтъквайки желанието на сирийците преходът да бъде извършен мирно – без актове на отмъщение и проливане на кръв. Но тя подчертава, че в свалянето на режима са участвали много групировки, които сега теоретично могат да имат властови претенции. „Шансове за постигането на единство има“, казва пред АРД експертката, като изтъква, че най-силни са позициите на лидера на групата „Хаят Тахрир аш Шам“ Абу Мухаммад ал Джолани, вече започнал да използва гражданското си име Ахмед ал Шараа. Ето какво още обяснява Бенте Шелер в интервю за германското издание.

След 54 години диктатура предстои много работа

В Сирия живеят различни народностни групи, етноси и религии. Съществува ли заплаха от следващи конфликти?

Б. Шелер: Естествено има конфликти – в контекста на дългата история на потискане и на фаворизиране на определени групи. Ясно е и, че някои са участвали в престъпленията на режима и сега ще се опитат да избегнат изправянето си пред съда. Предстои много работа – след 54 години много строга диктатура няма как нещата да се преобърнат изведнъж.

Пътят ще бъде стръмен, но проявеният кураж е важен. Сирийците имат големи надежди, но чувствата им са смесени – не познавам никого от Сирия, който да не изпитва и страх, същевременно обаче хората са изпълнени с изключително голяма надежда.

Населението преживя много страдания през последните години: гонения, репресии, мъчения и най-вече безследното изчезване на членове на семейството. Над 100 000 души в Сирия са изчезнали, без семействата им да знаят къде са и сега роднините се надяват да ги видят отново, надяват се те да се върнат.

Борбата срещу Асад се води от години. Много от опозиционерите са в изгнание. Дали сега те могат да бъдат привлечени за съставянето на ново правителство?

Б. Шелер: Те не са загубили контактите си в Сирия – само комуникацията ставаше все по-трудна, тъй като останалите в страната под режима на Асад бяха под наблюдение и съответно свободното общуване бе невъзможно.

Но и тези, които отдавна са извън страната, са запазили тесните си връзки със Сирия и сега ще бъдат включени и ангажирани с целия си опит, натрупан през годините, и с политическите си виждания, част от които са разработили съвместно.

Позициите на съседните държави

Каква реакция може да се очаква от съседните на Сирия страни – Ирак, Турция, Израел?

Б. Шелер: Израел реагира предпазливо и подсили частите си на Голанските възвишения, които представляват границата със Сирия. От Турция Ердоган вече изрази надежда, че максимален брой сирийски бежанци – а те са около три милиона в Турция – ще се завърнат в родината си. Ясно е и, че той гледа много скептично към евентуалното установяване на кюрдска автономия и на перспективите за федерална държава, каквито вероятно има.

Ирак първоначално обяви, че иска да продължи да подкрепя Асад – в този план отношенията ще имат нужда от ново начало. А трябва да се има предвид и Ливан – много ливанци напуснаха страната си по време на боевете и избягаха в Сирия. Сега завръщанията са и в двете посоки. Политически Ливан в момента е много слаб и е в дълбока криза. Но съдбата на двете държави винаги е била тясно свързана. Ако в Сирия се стигне до сблъсъци между различните религиозни групи, това ще бъде от значение най-вече за Ливан.