Как София пише сценария за бъдещето на цяла България

Каквото става в София, след време се случва и в цяла България. Много са недъзите на столицата, но това не отменя факта, че тя не само задава посоката, но и пише сценария за бъдещето на страната. От Александър Андреев:

Защо никой не бяга от София, а всички бягат към София? Въпросът на пръв поглед звучи наивно, но сериозният му отговор е многозначителен: Защото все повече хора виждат за себе си едно по-добро бъдеще тъкмо в София. А това означава, че градът дърпа не само хора към себе си, но и цялата страна напред. И с каквито и извънстолични омрази да е натоварена София, каквато и завист да привлича, каквито и (обикновено напълно основателни) критики да имат към града неговите обитатели, тази 14-а по големина метрополия в ЕС наистина пише сценария за бъдещето на цяла България.

Удивителен напредък

Когато първата половина от живота ти е минала в София, а втората в други държави и градове, няма как да не придобиеш към българската столица една чудата вътрешно-външна перспектива. Едното стъкло на очилата фокусира миналото, а другото – настоящето. И ето какво се вижда през тези разногледи очила.

Там, където преди 40 години сивееха олющени фасади, захлупени отгоре от тлъстия нафтено-въглищен смог, днес се е открила красотата на старата столична архитектура в центъра. Да, дори в центъра все още пиянски се клати по някоя стара къща с изронена мазилка и заковани прозорци, но в тази си част градът определено блести и пулсира. Няма вече безотрадни опашки за месо или маратонки „Ромика“, няма ги мазетата, където през прозорчето се насипваха въглищата за зимата, няма ги продънените запорожци и парцаливите стенни възхвали на светлото бъдеще. За града, за по-заможната му част, това светло бъдеще вече е настъпило и без победата на комунизма.

„Клек шоповете“ – един софийски феномен

Разбира се, звучи арогантно да говориш за „заможния“ софийски център, без да споменаваш „Обеля“ или „Орландовци“; да се захласваш по напредничавите „жълти павета“ в сравнение с икономически изостаналите села и градчета в Северозападна България например. Но ако за момент се опитаме да оставим настрана тази открай време болезнена чувствителност, навярно можем все пак да поговорим за удивителния напредък на този забележителен град. Да, градът е задръстен от автомобили, новото строителство често пъти е хаотично и безпланово, а реставрацията на старите сгради може да върви много по-бързо с европейските пари, ако те не поемаха по други канали. Списъкът на столичните недъзи е почти безкраен, но в същото време градът изненадва с едно метро, което е сред най-добрите в Европа, с електронни системи за разплащане при паркиране или в градския транспорт, каквито не са масово разпространени дори в една Германия. Градът определено придобива европейско лустро, и то не само благодарение на вавилонското смешение на езици из центъра. Предлагането на услуги и цивилизованият подход към клиентите („Хубав ден!“) за западния турист може да не са непременно изненада, но за един софиянец, пристигнал с машина на времето от 1980-те години, те са направо сензация.

Разбира се, животът в София – както във всяка метрополия – е труден и скъп. Цените по заведенията, наемите и стойността на недвижимите имоти гонят средните равнища за ЕС. И въпреки това хора от цялата страна масово искат да живеят тъкмо в София. Сред онези предполагаеми над два милиона българи, които са емигрирали извън страната, броят на софиянците се усеща като нисък. Да, от София към Европа и САЩ също „бягат“ специалисти, които с професиите си разчитат на по-добри доходи навън, но в същото време градът привлича IT-специалисти, логистични структури и стартъпи, които забележимо „помпат“ стандарта на живот.

Доказана историческа истина

За да не се получават недоразумения: тук встрани от разказа за бума на София остават много свръхважни теми, които сами по себе си са отделни разкази. Например за корупцията и лихварството. Истолицали за целогодишния софийски политически цирк. Или за потурения патриотизъм, който се опитва да превземе един от най-старите градове в Европа. Или за непоносимата парвенющина на новобогаташите и техния антураж от комични псевдовипове. Разбира се, и за огромния извънстоличен потенциал, който тепърва бавно се пробужда. Всичко това несъмнено съществува, но то не отменя факта, че столицата видимо е люпилото на едно по-добро и по-богато бъдеще на България. Градът, в който живее една четвърт от българското население, несъмнено задава посоката, включително и политическата: доказана историческа истина е, че каквото става в София, след време се случва и в цяла България. Просто е. Въпрос на време.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.