„Няма нужда всеки път на всяка цена да влизаме във властта“

Считате ли за лична победа издигането на Атанас Атанасов за председател на парламента? Ако с Даниел Лорер бяхте гласували „както трябва“ миналата седмица, нямаше да се стигне до него.

Явор Божанков: Вотът ми от миналата седмица е с много сериозни мотиви, казах ги от трибуната. Санитарният кордон около Пеевски не е индулгенция за гласуване с „Възраждане“ по ключов въпрос за държавата, какъвто е избор на председател на парламента и потенциален служебен премиер.

Не става въпрос за гордост, че съм спрял избора на Силви Кирилов. Да, неговата биография е притеснителна. Конфигурацията, която застава зад него – още по-притеснителна. Аз може би съм една идея по-краен и по-радикален от колегите си и казвам: Никакъв компромис, няма да гласувам. Най-правилното решение е като втора сила ние да предложим алтернатива на първата. ГЕРБ не успяват да съберат мнозинство, значи ние трябва да издигнем кандидат и да не търсим гаранция, подпис, пипане на талисмани или добра дума от партии като „Има такъв народ“ и БСП. Тази победа е на всички – да предложим кандидат, който автентично стои зад европейската ни ориентация и зад декларацията за санитарен кордон, защото той е един от авторите ѝ.

Въпреки че не е леко да поемеш този товар – това, което ми се случи на мен, смятам, че се върнахме към по-разумния диалог за наш кандидат и програма.

Защо не успяхте да убедите колегите си, че биографията на Силви Кирилов е проблематична?

Явор Божанков: Имаме концептуално различие – те смятат, че изборът на Силви Кирилов е технически. Но този човек може да е служебен премиер, това може да е за твърде дълго време. И означава, че цялата власт ще е в ръцете на човек, който е с меко казано съмнителна биография. Много пъти съм се питал защо живеем в постоянен преход. Една от причините е, че 34 години тази ченгеджийска схема успява да си намери нови метаморфози. Дали ще бъде романтичната история с Царя, който си идва, пък в крайна сметка се оказва, че пак работи със старата Държавна сигурност, или пък в случая „Има такъв народ“, които няколко пъти събориха парламенти. Аз съм убеден, че не можем да се съюзяваме с едни ченгета срещу други. Може ли с едното ДПС на Доган да влезем в съюз срещу другото ДПС на Делян? Силви Кирилов е бил в тези кръгове, включително в ръководството на партия „Лидер“ на Христо Ковачки. Знаем колко е бил близък Ковачки с ДПС. За мен отговорът е ясен: Не искам да влизам в съюз с едни ченгета срещу други. И моите деца да продължават да живеят в омагьосания кръг на този преход.

Това обаче създава много сериозен проблем – сформиране на квалифицирани мнозинства, например за попълване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Без това дългосрочен ефект от евентуалното спиране на процедурата по избирането на Сарафов няма да има.

Явор Божанков: Тези две трети квалифицирани мнозинства, въведени от представители на демократичната общност, имат много дълбок смисъл – да не може някакви временни мнозинства да правят промени в съдебната система. Какъв е изходът? Да влезем в един съюз с „Възраждане“ срещу ГЕРБ или с Пеевски срещу Доган е абсурд. Ние трябва да търсим изборна победа или достатъчно силен резултат. Как да победим на избори е големият въпрос. Ако ние си го зададем, се повдигат всички тези теми – как да реформираме коалицията, кои да са нейните послания, кои да са нейните лица, трябва ли да има някаква промяна в стратегията? Този разговор го изоставихме. Влиянието на Борисов и Пеевски е както неформално, така и формално. Голямата им сила идва от факта, че са първа политическа сила. В парламентарната република първата сила има водеща роля при избор на регулатори, ВСС и т.н. Изходът е в това да спечелим избори. Ако тръгнем към безпринципни съдружия, нашият резултат ще падне още.

Това означава ли опозиция докрай и избори докрай?

Явор Божанков: Това означава, че няма нужда на всяка цена и всеки път да влизаме във властта. Един път опитахме и видяхме как свърши това. Днешната ситуация е в резултат на много решения, взети преди. Аз съм бил против много от тези решения, включително съставяне на кабинет с политическо участие в това, което по-късно стана известно като „сглобката“ с Бойко Борисов и в един момент много близко до него – и с Делян Пеевски.

Неудобно ли Ви е пред Вашите избиратели, когато стане дума за допускането на хора като Калин Стоянов в изпълнителната власт?

Явор Божанков: Хората са хора. Някои ги хващат с компромати, други се продават, трети се изкушават. Затова не съм хвърлял тежки обвинения. Моят извод е, че нито един от лидерите не е поемал отговорност за тези решения – изключвам Христо Иванов, който си подаде оставката. И сега като кажат: Най-голямото зло в държавата е… аз имам рефлекса, че трябва да кажем как стигнахме до тази ситуация и да признаем грешки. Включително аз, защото участвах в мнозинства, въпреки че имах резерви. Главчев е на този пост, защото беше избран за шеф на Сметната палата. Ние го избрахме за такъв. Ако си признаем тази грешка и поднесем извинение, ще сме поставили диагноза и можем да търсим лечение. Търсенето на тези палеативни решения – мнозинства с МЕЧ, Доган и „Възраждане“ – няма да доведе до устойчив резултат, а осигурява пътя на Румен Радев към властта в България.

Т.е. лидерите на „Продължаваме промяната“ не могат да поемат отговорност за грешките си?

Явор Божанков: Не са поемали за нито една грешка. Това е азбучна истина.

Има ли настроения сред представители на вашата коалиция за нарушаване на табуто и търсене на партньорство с „Възраждане“?

Явор Божанков: Някои от колегите смятат, че това е само едно гласуване. Аз имам различна теза: В политиката има правила, които са със сила на физични закони. Зад председателя застава мнозинство. Когато бе избран Вежди Рашидов, същите, които го избраха, отмениха след това машинния вот и върнаха хартиената бюлетина. С изключение на един глас – моя. Днес въпросът е: Ако мнозинството е дори само тематично, зад какво ще застане? Бюджет с 3% дефицит, Еврозона, промени в изборния кодекс. Прибавяме въпроса със служебния кабинет и уравнението съвсем сочи към мнозинство. Защото партии като „Възраждане“ гласуват за Силви Кирилов, той става служебен премиер и после какво – Силви сам ще си определи състава на този служебен кабинет? Това е несериозно. Ако някой беше проучил какъв е Силви Кирилов – дали например е убеден русофил, което е ключово – щеше да си даде отговор на въпроса на кого гласува цялата власт и в каква конфигурация.

Ако ние си изгубим автентичността, защото ние сме единствената автентична проевропейска коалиция в България, дългосрочните щети ще са огромни. Не можем да държим сметка нито на Борисов, нито на Радев, с кого се обединяват, ако ние сами сме направили това.

Питах Ви дали има хора във Вашата коалиция, които търсят активно партньорство с „Възраждане“?

Явор Божанков: Има хора, които смятат, че Пеевски е такава цел, че тя си заслужава колаборацията с „Възраждане“.

Активно ли се обсъжда тази тема?

Явор Божанков: Това е същността на дебата около избирането на председател – може ли да имаш общи ходове с „Възраждане“ или не. Моят отговор е, че не може. Нашата група прочете декларация, че по европейски модел около „Възраждане“ трябва да има санитарен кордон. Той не може да е пропусклив. Трябва да стоим на тази позиция, в противен случай рискуваме да бъдем обезобразени.

Костадинов говори постоянно за мнозинство и търсене на такова. Проруската партия „Възраждане“ има нужда да излезе от изолация и да бъде легитимирана като възможен партньор веднъж завинаги. Това е стратегически риск.

Това на Кирил Петков и Лена Бориславова ли го казвате?

Явор Божанков: Очевидно е по вота на ръководството на „Продължаваме промяната“, че те не виждат „Възраждане“ като такава стратегическа заплаха за България. Президентът Радев освен това ще е единственият печеливш от тази дългосрочна политическа криза.

Миналата седмица Наталия Киселова също можеше да бъде избрана за председател, след като ГЕРБ спонтанно я подкрепиха. Но Вашата коалиция не гласува за нея, защото БСП отказва да подпише декларацията за санитарен кордон около Пеевски. Защо не го правят?

Явор Божанков: ГЕРБ заслужават внимание, защото те са големият отсъстващ от този дебат. Като първа сила, те носят отговорност за сформиране на мнозинство и избиране на председател, но не могат, пак защото отказват да подпишат тази декларация. Моята теория е, че те са постигнали такава синергия с ДПС на Пеевски, че не могат току-така да се откажат от нея. За да се откажат или им трябва друга опция, или говорим за толкова тежка зависимост, че и да искат, няма как.

БСП отказаха да подпишат тази декларация, което потвърждава моята теза – по-добре да издигнем наш кандидат, който стои автентично зад тези идеи, вместо да умуваме защо БСП не го правят.

Но като бивш член на парламентарната група на БСП Вие трябва да сте най-наясно.

Явор Божанков: Мисля, че там има противоречие. БСП има избор на председател пред себе си. Имат национален съвет, тази партия взима колективни решения. Доколкото знам националният съвет е издигнал Наталия Киселова, но ръководството на БСП е искало друг кандидат в лицето на Петър Кънев. Там също няма едно мнение за кандидата и философията, която той да спазва. В БСП нещата не са нито стабилни, нито предвидими. Оттам според мен идват тези колебания дали да подпишат декларацията.

Изборите в Румъния шокираха голяма част от обществото там, а и в Европа. Едно от най-популярните обяснения, че традиционните румънски партии – социалдемократите и националлибералите – така и не спазиха обещанието си да се преборят с корупцията. И ние сме в подобна хипотеза, не възниква ли същият риск за радикализиране на политическия пейзаж?

Явор Божанков: Когато не можеш да свършиш една работа, за която си избран – най-основната е съставянето на правителство – идва друг да я свърши. Ако стигнем до подобна ситуация като румънската, няма на кого да се сърдим, всички ще носим отговорност за това. Преди два мандата ние и ГЕРБ имахме самостоятелно мнозинство. Тогава ГЕРБ казаха: Няма да правим ротация, отиваме на избори. В ситуация на политическа криза популизмът избуява. Така и стана – вместо да се укрепят системните проевропейски сили, на терена влязоха още популистки сили като МЕЧ и „Величие“. Ако сега си внушим, че още едни избори ще донесат решение, това не е вярно. На нови избори трябва да се ходи, ако има качествена промяна в обществото, която носи перспектива. Перспективата сега е още повече популизъм. На ръба сме на пропастта. Длъжни сме да си дадем сметка, че и в най-тежката ситуация, трябва да се опитаме да сформираме мнозинство и правителство. Икономическата ситуация в момента не е лоша, но ако и това се промени, няма да има ръст на популизма, а вълна. Не искам да чертая апокалиптични сценарии за тогава.

Това означава ли, че може да се направи компромис и да подкрепите премиер на ГЕРБ?

Явор Божанков: Мисля, че ГЕРБ саботират този процес. Те подкрепиха БСП без да поставят условия, на нас ни поставят условие Бойко Борисов да е премиер, което много добре знаят, че е неприемливо. Подозирам, че тяхното желание е още едни бързи избори. По какви мотиви не знам – или зависимости, или друго обяснение, което не е рационално.

Автор: Александър Детев