124 години от смъртта на Оскар Уайлд – да си припомним някои дръзки мисли на твореца

Ирландският драматург, писател и поет Оскар Уайлд умира на 46 години в изгнание във Франция на 30 ноември 1900 г. от остър менингит, предизвикан от възпаление на ушите. Починал е в евтин хотел. Последните му думи са били „Или аз, или тези гадни тапети на цветенца“, пише woman.bg. В памет на великия творец да си припомним някои от най-смелите, скандални и изпреварили времето си мисли на твореца, споделени в романа „Портретът на Дориан Грей“ – творбата, с която Уайлд си спечелва славата на модерен писател.

Именно тук авторът си позволява за първи път да огласи някои свои доста дръзки идеи, които са потресли неговите съвременници. Подбрахме за вас най-парадоксалните цитати на този философ, естет и писател за най-важните ценности на хората.

„Няма нравствени и безнравствени книги. Има добре написани и зле написани книги. Това е“, пише Оскар Уайлд в предисловието към романа си. „Портретът на Дориан Грей“ си е спечелил скандална слава, остра оценка от критиците и противоречиви отзиви на читателите от онова време – но това не попречило на романа да стане класика в английската (и световната) художествена литература.

За красотата и естетиката

„…Изпитвам съчувствие към всичко, освен към човешката мъка. На нея не мога да съчувствам. Тя е твърде грозна, твърде ужасна и ни потиска. Във всеобщото съчувствие към страданието има нещо изключително нездраво. Трябва да съпреживяваме красотата, ярките цветове и радости на живота. И колкото може по-малко да говорим за тъмните му страни.“

„…От всичките художници, които съм познавал, само бездарните бяха очарователни хора. Талантливите живеят чрез творбите си и затова сами по себе си са безинтересни. Великият поет – наистина великият – винаги се оказва съвсем прозаичен човек. А второстепенните са крайно чаровни. Колкото по-слаби са стиховете им, толкова по-ефектна външност и маниери имат. Ако човек е издал сборник с посредствени сонети, мога веднага да кажа, че на живо е абсолютно неотразим. Той влага в живота си онази поезия, която не е способен да вложи в стиховете си. А поетите от другия вид изливат на хартия поезията, която нямат смелостта да претворят в живота си.“

„…Онези, които намират в красивото лошо, са покварени хора, и то поквареността им не ги прави привлекателни. Това е голям грях.“

„…Зад красивото винаги се крие някаква трагедия. За да разцъфти дори и най-скромното цвете, световете трябва да изпитат родилни мъки.“

За младостта и старостта

„…Трагедията на старостта не се корени в това, че човек става по-стар, а в това, че по душа си остава млад.“

„…Отслабва пулсът на радостта, който бие толкова силно на 20 години, тялото одъртява, угасват усещанията. Превръщаме се в отвратителни марионетки с неразривни спомени за страстите, от които сме се страхували твърде много – и за съблазните, на които не сме посмели да се поддадем.“

„…За да върнеш младостта, трябва само да повториш всичките ѝ безумия.“

„…Така че възползвайте се от младостта си, докато тя не си е отишла. Не хабете напразно златните си дни, слушайки досадни проповедници, не се опитвайте да поправите непоправимото, не посвещавайте живота си на невежи, пошли и нищожни хора, следвайки измамните идеи и нездравите стремежи на нашата епоха. Живейте! Живейте онзи прекрасен живот, който е скрит във вас. Не изпускайте нищо, вечно търсете нови усещания! Не се страхувайте от нищо!“

За любовта и верността

„…Влюбването започва с това, че човек лъже себе си, а приключва с това, че лъже друг. Това е прието да се нарича любовна връзка.“

„…Мъжете се женят от умора, жените се омъжват от любопитство. И на едните, и на другите бракът им носи разочарование.“

„…Винаги!.. Каква ужасна дума! Тръпки ме побиват, когато я чувам. Особено много я обичат жените. Те развалят всяка една любов, стремейки се да я направят вечна.“

„…За повърхностни хора смятам онези, които обичат само по веднъж в живота си. Техните тъй наречени вярност и постоянство са просто летаргия на навика или липса на въображение. Верността в любовта, както и последователността и неизменността на мислите са просто доказателство за безсилие…“

За съвестта и нравствеността

„…Прието е да се говори за „тайни“ пороци. Но тайни пороци няма. Те се проявяват в линията на устата, в натежалите клепачи, дори във формата на ръцете.“

„…В самобичуването има своеобразна наслада. Когато виним сами себе си, ние усещаме, че никой друг няма право да ни обвинява. Опрощението на греховете ни го дава не свещеникът, а самата изповед.“

„…Да бъдеш добър означава да живееш в съгласие със самия себе си.“

„…Опитът няма никакво морално значение; хората наричат грешките си опит.“

„…Съвестта и страхливостта в основата си са едно и също. „Съвест“ е официалното наименование на страхливостта, това е.“

„…Всеки живее така, както иска, и сам си плаща за това.“