Прокуратурата плаща 60 000 лв. на близки по делото „Алабин“

Години наред прокуратурата е демонстрирала нежелание да събира доказателства и да разкрие виновните за случая с рухналата сграда на столичната ул. „Алабин“, при който загинаха две момичета. До този извод стигна Софийският апелативен съд (САС) и осъди прокуратурата да плати обезщетение от 60 000 лева на майката на загиналата при инцидента Деница Ченишева – Александрина.

Почернената майка заведе иск срещу прокуратурата за 300 000 лева от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Трагичният инцидент се случи на 19 септември 2006 г., а делото стигна до съд чак след 10 години.

След това процесът продължи още пет години, а накрая всички подсъдими бяха оправдани. На първа инстанция Софийският градски съд осъди прокуратурата да плати 15 000 лева на Александрина Ченишева, тъй като прие, че основната част от вредите, които е претърпяла жената са следствие на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не заради забавянето на делото.

Софийският апелативен съд (САС) обаче придава много по-голяма тежест на вредите от бавното разследване, като за целта е назначена и съдебно-психологическа експертиза, а според заключението на вещото лице майката е щяла да бъде травмирана дори и при осъдителна присъда, но забавянето на процеса удължава агонията на всеки родител, загубил детето си.

„Липсата на осъждане на виновните също е травма, но независимо как би приключил, ако наказателният процес приключи по-бързо ефектът за пострадалата не би бил така тежък, тъй като забавянето на процеса удължава агонията“, заключва вещото лице, пише правният портал Lex.bg.

Относно поведението на разследващите, съдебният състав с председател и докладчик Елизабет Петрова пише, че то може да се характеризира с нежелание да изпълнят своите правомощия по закон – да събират доказателства, да разследват, да упражняват държавна принуда така, че да се достигне до обективната истина и виновните лица да получат предвидените по закон наказания.

„Дали това нежелание за разследване се дължи на невъзможност, некомпетентност, или на друга причина, е без значение по делото“, пише САС.

В решението съдът уточнява, че в първите месеци след трагедията разследването е било активно, а забавянето започва през 2007 г. и приключва през 2016 г., когато делото е внесено в съда. През този период съдът отбелязва, че има години, в които не е извършвано нищо от разследващите или за цяла година са разпитани няколко свидетели, или са съставени няколко протокола, а в най-добрия случай е била назначена експертиза. В същото време обаче са правени на два пъти опити за прекратяване на делото, които са били отменяни от съда, а даваните указания не са били изпълнявани.

„Това бездействие, в нарушение на разпоредбите на НПК, съдебният състав приема като доказателство за нежеланието на прокуратурата да изпълни своите задължения по закон, да действа и да събере доказателства във връзка с настъпилата смърт на дъщерята на ищцата и с повдигнатите обвинения“, заявява САС.

Според съда това обосновава и извода, че продължителността на делото от близо 15 години не е резултат от фактическата и правна сложност на разследването, а от неритмичната работа по разследването, ръководено от прокуратурата.

За да определи по-висок размер на обезщетението САС посочва особения интерес, който представлява делото за майката на загиналото момиче. Показания по делото е дела и близка на жената, която е разказала за нейните страдания, а надеждите ѝ за правосъдие и справедливост, но накрая била тотално отчаяна, чувствала се безсилна и споделяла, че има усещането, че удря главата си в желязна врата. В тази връзка съдът отбелязва, че Александрина Ченишева била толкова обезверена, а желаела разкриване на истината, че започнала сама да прави опити да събира доказателства.

„Опитът гражданин със свои лични усилия да замести държавната структура за разследване говори не просто за липса на доверие в правосъдието, а за безнадеждност…Бездействието на ответника, в продължение на години, коментирано в средствата за масова информация още по време на висящност на производството, бездействието въпреки указанията на съдилищата, е убило у ищцата вярата за възмездие чрез върховенството на закона, за смъртта на собственото ѝ дете“, пише съдът, за да мотивира решението си да увеличи обезщетението до 60 000 лева. То обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

Трагедията се случи на 19 септември 2006 г., а делото започна на първа инстанция 10 години по-късно. Подсъдими за причинената смърт на двете момичета бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“ и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу който делото беше гледано задочно, защото е в чужбина.

Сградата на ул. „Алабин“ рухна около 18 ч., когато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета са починали на място.

Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка беше внесен обвинителен акт в съда, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването. Накрая каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка, подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд сложи край на съдебната сага.