Илия Луков представи книгата си “България е моята песен“

„Искам да изкажа безкрайната си благодарност към проф. Александрова и целия екип на Националната библиотека, че имах възможността да представя книгата си „България е моята песен“ в храма на българската духовност!“.

Това заяви пред ФАКТИ певецът Илия Луков.

„Благодаря на всички онези хора, които бяха до мен през цялото време на подбор, подготовка и среща-разговор за книгата – съставителите на книгата Владимир Калоянов, бесарабски поет и Галин Георгиев – председател на сдружение „Родолюбец“, Десислава Димчева – водеща на събитието и журналист от БНТ, моите колеги Величка и Вели Чаушеви, Стефан Рангелов – фотограф, Георги Гогов – тоноператор!

Благодаря и на всички мили хора, които отделиха от времето си, за да бъдем заедно и да съпреживеем емоционалните споделяния с представянето на книгата!“, допълни Луков.

Книгата “България е моята песен“ е посветена на 50-годишния юбилей на народния любимец – певецът Илия Луков и на 30-годишнината от началото на неговия творчески път.

Тя представлява сборник с материали, документи и фотографии, отразяващи разнообразните аспекти от дейността му като певец и като организатор на събори и фестивали, като инициатор за изграждането на църкви и параклиси, поставянето на камбани, за подпомагането на децата сираци, за организирането и провеждането на най-дългото хоро, за връзките ни със сънародниците ни зад граница.

В сборника са включени интервюта с негови роднини и близки, кореспонденции, отзиви и есета, както и много фотоматериали. Подредбата и представянето на тези документални свидетелства следва пулса на самото време, в което те са създадени.

Подбрани и цитирани един след друг, текстовете улавят гласа на Илия Луков, както и на хората от екипа му по конкретни поводи, в най-различни ситуации, случки, инициативи. Те обаче не са просто достоверно и пълно със свежи, автентични емоции слово. Те са своеобразна проекция на живия живот, в който песните му се раждат и се възприемат, в който музиката на Илия Луков функционира пълнокръвно – за да се превърне в история, в народна съдба. Създадени под набора на преките чувства, мислите и преживяванията на съответния момент, събитие или инициатива, тези авторови послания са използвани с огромна благодарност към техните създатели – журналисти, редактори, учени, писатели и поети, фотографи.