България: нова „сглобка“ или нови избори?

Борисов отправи покана за среща към ПП-ДБ и те я приеха. Но задачата за съставяне на редовно управление остава много трудна, а осми парламентарни избори едва ли ще я опростят, пише Даниел Смилов.

Борисов покани на среща ПП-ДБ в понеделник с официална цел разблокиране работата на НС и избор на председател. По изтекла в медиите информация, но непотвърдена от ПП-ДБ, ГЕРБ са предложили да се откажат от идеята за собствен председател на парламента и да приемат кандидат на ПП-ДБ – вероятно Атанас Атанасов. За сметка на това те настояват премиерът да е от ГЕРБ и най-вероятно – да е самият Бойко Борисов. Ако тази информация се потвърди, тогава вариантите за бъдещ развой на събитията са следните:

Вариант 1: Управление ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в коалиция с други партии без ДПС-Ново начало и „Възраждане“

Ако Борисов е сериозен в намерението да управлява, това би означавало, че е готов да се раздели с Делян Пеевски и ДПС-Ново начало. Тази раздяла няма да е мигновенна и декларативна, но би трябвало да включва поне опит да се спре назначаването на Борислав Сарафов за главен прокурор и избирането на нов председател на ВАС от настоящия ВСС. Също така ДПС-Ново начало, особено на фона на информациите за сериозните манипулации на вота, които непрестанно се умножават, би трябвало да бъдат лишени от места в ръководството на парламента.

Оттам нататък програма за управление би трябвало да бъде изработена с БСП, а може би и ИТН, макар че и само една от тези партии към момента би била достатъчна. Това е така, защото управляващото мнозинство би могло да разчита почти винаги на гласовете на Алианса за права и свободи, ако наистина това мнозинство се опитва да изолира Пеевски от управлението, както този вариант предполага.

Естествено, има риск Борисов и ГЕРБ да опитат да приобщят ДПС-Ново начало към определени политики, особено що се отнася до избор, изискващ 2/3 от гласовете в парламента. При такава конфигурация обаче тежестта на ДПС-Ново начало ще е малка и при натиск от останалите коалиционни партньори влиянието на Пеевски в съдебната власт и регулаторите поне теоретично би могло да бъде ограничено.

Рискът за ПП-ДБ от такъв вариант е да се обезличи в нова „сглобка“ с ГЕРБ. Но всяка коалиция предполага такава цена. Естествено, ПП-ДБ не биха допуснали премиер да е Борисов, но биха могли да се съгласят с премиер от ГЕРБ. Аргументът, че Борисов е необходим за членство в Шенген сам се опроверга тези дни и това членство най-вероятно ще се случи и без сформиране на редовно правителство. Аргументът, че Борисов – премиер е необходим за членство в еврозоната е също много слаб – за тази цел просто е необходимо редовно правителство. Бонус за България от премиер Борисов няма.

За страната обаче вариант с редовно правителство би бил най-добрият, ако изобщо е възможен. Осми парламентарни избори биха били белег за ясно изразена политическа деменция. В крайна сметка в този, както в предходните парламенти, имаше и има възможности за редовно правителство. С всеки следващ парламентарен вот тези възможности намаляват и стават по-малко атрактивни.

Вариант 2: Борисов и ГЕРБ искат избори, но не искат да са отговорни за тях

Този вариант е напълно реалистичен и повечето от действията на първата по големина сила говорят в негова полза. Борисов продължава да не иска да се дистанцира публично от ДПС-Ново начало и Пеевски, а те открито настояват за нови избори – в този смисъл може да се говори и за координация между ГЕРБ и ДПС (Пеевски), което не е някаква новина.

Ако това е планът, той ще бъде най-добре обслужен, ако ПП-ДБ на лидерската среща в понеделник отхвърлят окончателно идеята за управление с ГЕРБ. Тогава Борисов с пълно право ще каже, че е направил отстъпки, опитал е, но е било невъзможно да се продължи напред. Следват избори, за които е виновен не той, а ПП-ДБ.

Най-трудно за Борисов би било, ако ПП-ДБ се държат спрямо него така, все едно че не са разбрали театъра му, а го оставят да води съставянето на ново управляващо мнозинство. Ако наистина става дума за театър, той в някакъв момент сам и зрелищно ще се издъни – при разговорите с БСП и ИТН, при шикалкавене за Сарафов и ВАС, при опити за контрабандно вкарване на ДПС-Ново начало в коалицията и т.н. Една по-дълга процедура по съставяне на правителство би показала много ясно и на всички фалша в намеренията на мандатоносителя или несъстоятелността на идеите му, или и двете заедно.

При продължаване на опитите за съставяне на мнозинство ПП-ДБ също биха рискували, но по-малко. В крайна сметка те биха получили мястото на председател на парламента и биха запазили контрол върху крайния резултат – ако се окаже, че ГЕРБ нямат сериозни намерения за съвместна работа, ръчната спирачка ще е у тях.

Има и още въпросителни

Много зависи от третите партии при съставяне на редовно управление. Всяка от тях – било БСП или ИТН – също има своите изисквания, които усложняват картината. Вариант с Борисов премиер е неприемлив за ИТН, а и едва ли е желан от БСП. И двете формации са близки до президента Радев, което автоматично ще го направи фактор в управлението – не решаващ, но имащ глас.

Не бива да се забравя и очакваното решение на КС по касацията на изборите, което би могло да доведе до деветпартиен парламент. В него тройна коалиция би била невъзможна, т.е. всяко управляващо мнозинство трябва да калкулира и тази вероятност.

Всичко това прави задачата за съставяне на редовно управление много трудна. Проблемът е, че осми парламентарни избори едва ли ще я опростят – може по-скоро малко да я отложат във времето. Надеждите на някои, че изборът на Доналд Тръмп в САЩ ще направи едва ли не всичко възможно в България, най-вероятно са преувеличени. Най-малкото, защото не сме в американския югоизток, някъде до Флорида, а сме на Балканите и сме член на ЕС. А и санкциите, наложени на наши политици, не са само по глобалния закон „Магнитски“ на САЩ, а и от Обединеното кралство, което няма да смени позицията си заради избора на Тръмп.

Накратко, политическата задача на България да има редовно правителство няма да се улесни нито с нови избори, нито заради международното положение, нито просто с минаването на няколко месеца.

Затова нашият колективен политически барон Мюнхаузен ще трябва сам да се издърпа за косата от блатото, в което сам се е насадил.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.