Проф. Гарабед Минасян пред ФАКТИ: Мисля, че ще се стигне да удължаване на настоящия бюджет

Минимална работна заплата от 1077 лв., ръст на заплатите от поне 10 % във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР. Това са част от предложенията в бюджет 2025-а. Това, разбира се, предизвика много коментари. Какъв бюджет да очакваме… Пред ФАКТИ говори макроикономистът проф. Гарабед Минасян.

– Проф. Минасян, бюджетът за следващата година не предвижда увеличение на осигурителните вноски, премахване на ковид добавките към пенсиите и увеличение на данъци като корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица. Това трябва ли да ни успокоява?
– Състоянието „успокоява“ не пасва към описаната ситуация. В съответствие с достъпната към момента информация нещата изглеждат така, както ги описвате, което означава, че няма да има преструктуриране на данъчното облагане, т.е. данъчната тежест ще продължава да се поема преимуществено от нискодоходната част от населението. Това не е добра новина. Успокояващ би бил ангажимент на правителството да намали чувствително подоходното разделение на обществото, което у нас е най-голямо в ЕС. Такъв ангажимент това правителство не поема, което е лоша новина.

– Изобщо как гледате на голямата рамка на бюджета. На хартия май добре звучи написано, но реално какво ще случи…
– „Голямата рамка на бюджета“ продължава да бъде виртуална и загадъчна. Всичко около българския бюджет 2025 все още витае във въздуха, при подхвърлени откъслечни намеци. Не е редно да е така. Видимо правителството си мисли, че по такъв начин ще съумее на пробута някак си, между капките, набързо и под натиска на времето недоузрели идеи, следвайки инерцията и без поемане на решителни отговорности. Това вече се оформи трайно като стил на нашите правителства независимо от начина на тяхното формиране. Всички ние, целият съвкупен български народ, трябва да сме на ясно, че всяко едно правителство на република България е пълноценно правителство и трябва да носи всички видове отговорности независимо от това как формално е етикирано.

– В бюджета се залагат около 9 млрд. лева повече, от които около 3,9 млрд. лева биха могли да дойдат от специална еднократна мярка за доброволно внасяне на задължения към хазната. Как ще се стимулират хората да внасят данъци…
– Отказвам да възприемам формулировката „доброволно внасяне на задължения към хазната“. Аз внасям своите задължения към хазната не доброволно, а защото съм длъжен да го направя под угрозата на значимо административно наказание. И защото знам, че ако не го направя, данъчните служители ще открият моето неизпълнение и ще го санкционират. Ако мога да спестя стотинка от подобен вид задължение без да понеса съответстващо наказание, аз ще го направя.

Присъствието на подобен вид формулировка означава, че правителството декларира официално неспособността си да изпълнява съвестно и според изискванията на закона своите задължения.

В такъв случай правителството следва да бъде санкционирано и да бъде заменено с такова, което е способно да изпълнява изискуемите от него задължения.

– Говорим за повече пари през 2025-а, а 2,829 млрд. лв. е бюджетният дефицит към края на септември. Как става това?
– Бюджетен „дефицит“ не е мръсна дума. Проблемът е за какво се използват превъзхождащите разходи. Ако те допринасят за ускоряване на икономическата динамика и до трайно повишаване на общото благосъстояние на населението, тогава дефицитът е добър. Майсторлъкът е в използването на чужди пари в свой собствен интерес. Всички крупни производствени и инфраструктурни проекти (вкл. и у нас) се извършват при ползване на заеми и мобилизиране на свободни капитали. Ако обаче свръхразходи се използват за проекти тип АЕЦ „Белене“ при изобилие на корупционни практики, тогава нещата са зле. Лоша е идеята да се елиминират бюджетните дефицити за намаляване на корупцията. Всички крупни обири се извършват при използване на мощни автомобили, но не се е родил такъв умник, който да предложи спиране на производството на мощни автомобили с оглед намаляване на крупните обири.

– Свикнахме ли да харчим повече…
– Привикването към по-големи харчове става бързо и неусетно се превръща в обичайна практика. Толкова повече, когато преките междустранови сравнения в рамките на ЕС въздействат върху манталитета. Така и трябва да бъде. Това, което всеки един от нас трябва и е редно да знае как се формират възможностите за безболезнени по-високи харчове. Тези възможности са в самите нас, но и в начина на управление на обществото като цяло. Решенията за функционирането на обществото се приемат от политиците, а хората определят кои да са политиците. Това е причината, поради която не можеш високомерно да страниш от политиката – гониш я през вратата, а тя влиза през прозореца, просмуква се през процепите. Добрата макроикономическа политика създава условия за ефективно използване на индивидуалните възможности, стимулира ги, докато лошата политика „изяжда“ печеливши шансове.

– Темата за увеличаване на данъците се повдигна с пълна сила, а вече виждаме да се бие отбой по различни пера. Но май вдигане на данъци от служебен кабинет е най-безболезненото от гледна точка на политиците. Никой политик не иска да каже ще вдигам данъци…
– Към настоящия момент трябва да се дискутира проблемът за преструктуриране на данъчното бреме, а не за неговото нарастване. Управленската общност злоупотребява с термина „увеличаване“ на данъчното бреме – то трябва да е такова, но не за всички, а за тези от горната подоходна скàла. Това е тази част от населението, която дължи най-много на качествените публични услуги и е редно да плаща повече – както абсолютно, така и относително.

– Минималната заплата се вдига на 1077 лева от януари 2025-а, а пенсиите за следващата година ще продължат да се изплащат с ковид добавката… Изкарваме ли ги тези 1077 лева реално…
– Минималната работна заплата у нас е най-ниската в ЕС – едва 477 EUR (2024 г., Eurostat). Следващата отзад напред е Румъния с 743 EUR. България изостава и от почти всички Балкански държави – единствено в Албания тя е по-малка – 392 EUR. Това, което едно българско правителство е длъжно да заяви пред целия български народ и да поеме съответната отговорност, е: До кога България ще изостава драстично по този показател не само в ЕС, но и на Балканския полуостров? Обречени ли сме да бъдем вечни опашкари? Погледът на нашите правителства не достига (все още) до там, но българският народ трябва да ги принуди да прогледнат и до там.

– Говори се за евентуалното налагане на данък върху свръхпечалбата на търговските банки. Какво ще ни донесе това?
– Нетната печалба на търговските банки у нас през 2020 г. е 815 млн. лева, а три години по-късно (2023 г.) вече е 3, 417 млрд. лева. За последните три години нетната печалба на търговските банки у нас нараства 4,2 пъти! Същевременно данъкът, който търговските банки внасят в хазната, е 10%! Както се пее в една популярна естрадна песен: „Никак не е зле“. Въпросът обаче не е само за печалбата на търговските банки и преструктурирането на данъчната тежест следва да засегне не само банковата система.

– Очаквате ли да имаме нов бюджет, или е по-вероятно да се стигне до удължаване на действията на настоящия бюджет през следващата 2025 година?
– Мисля, че ще се стигне да удължаване на настоящия бюджет. Много по-тъжното е, че най-вероятно дискусиите в Народното събрание няма да са по същество, с оглед следване и придържане към съвременна философия за формиране и използване на държавния бюджет, а ще бъдат сведени до дърпане на чергата до пълното ѝ опърпване.