Когато Западът си подели Африка

В онези месеци няколко колониални държави си поделят Африка – с помощта на една карта, линийка и пергел. Това се случва в Берлин, в рамките на т.нар. Конференция за Конго, започнала на днешната дата през 1884 година.

Карта на света, висока цели пет метра, украсява стената на канцлерския дворец в Берлин. Африканският континент е очертан със съвършена точност, във вътрешността му се виждат реки, езера, имената на няколко селища – и много бели петна. Германският канцлер Ото фон Бисмарк е поканил в Берлин представители на 13 европейски държави, плюс САЩ и Османската империя. Целта е да се договорят за „свободна търговия“ по поречието на реките Конго и Нигер. В действителност обаче става дума за присвояването и поделянето на Африка с помощта на международното право.

В края на конференцията, продължила месеци, участниците вече са положили основите на бъдещата подялба. Хората, които живеят в Африка, нямат думата – на конференцията в Берлин не са поканени никакви африканци. Заключителният документ на т.нар. Конференция за Конго се превръща във фундамент на колонизирането.

„Непоправими вреди“

През следващите години новите господари на Африка прекрояват континента както им е угодно. Веднъж за граници се използват планини или реки, друг път – паралели и меридиани. Или пък просто ги чертаят с линийка. Историците смятат, че тъкмо Берлинската конференция залага динамита на много бъдещи конфликти в Африка. „Континентът е бил поделен, без да се вземат предвид съществуващите политически, социални и икономически структури“, казва Олайеми Акинвуми, професор по история от Нигерия.

Новите граници раздробили поселищата на много от етническите групи. Прекъснати били търговски пътища, защото според договорките търговия можело да се върти само вътре в границите на една отделна колония. Многобройни изследвания показват, че онези региони, които са били най-силно засегнати от изкуствено прокараните граници, и до днес са по-бедни и там по-често се водят граждански войни, отколкото другаде в Африка. „Конференцията за Конго е нанесла непоправими вреди на няколко страни, които и до днес страдат от това“, казва Акинвуми.

В много случаи, например в Камерун, европейците изцяло игнорирали местните традиции и потребности, допълва Михаел Пезек от университета в Ерфурт. Според него обаче изследователите вече не твърдят, че изкуствените граници са главната причина за конфликтите в постколониална Африка. С годините хората там свикнали да живеят с тези граници, които често пъти важат само на хартия. Според Пезек границите са важни за геополитическия пейзаж в Африка, но за местните хора нямат никакво значение. Често пъти африканците по места дори печелят от изкуствените граници, защото те създават предпоставки за доходна контрабанда.

„Кутията на Пандора“

През 60-те години на миналия век, когато някогашните колонии постепенно придобиха независимост, новите африкански политици получиха възможност да коригират тези граници – но не го сториха. „Повечето от тях се тревожеха, навярно с основание, че така може би ще отворят кутията на Пандора“, пояснява Пезек. „Защото през последните десетилетия в Африка имаше редица междудържавни конфликти, но почти нито един от тях не беше за граници.“

С други думи, за днешните конфликти не е толкова важно как навремето белгийци, французи, британци или германци са си поделили Африка, смята Пезек. Но това ни най-малко не оправдава участниците в Берлинската конференция. Защото основната причина за конфликтите в Африка всъщност е тогавашното решение на колонизаторите да разделят населението в определени етнически групи. „Много от етническите идентичности в Африка, които днес са факт, през 19 век са били доста по-размити“, обяснява Пезек. Така например групите хуту и тутси в Руанда били не етноси, а социални прослойки. Напълно възможно било от хуту да станеш тутси и обратното. Колониалната политика обаче ги превърнала в етнически групи, а това в крайна сметка довело до ужасяващия геноцид през 1994 година, когато бяха избити около 1 милион души.

Този текст е писан през 2015 година. Днес го публикуваме отново по повод годишнината от началото на т.нар. Конференция за Конго.