Как руски дезертьори намират убежище във Франция

„Дезертьорите не са предатели и дезертьорството не е престъпление, защото в тази ситуация няма друг изход“, казва Александър в интервю за ДВ. Ако един добре образован човек реши да не участва в агресивна война, това е едно разумно решение, убеден е той.

Александър е един от шестимата руски дезертьори, които са пристигнали в Париж през последните месеци. Те са избягали от Русия през 2022 и 2023 – първо в Казахстан, а след това във Франция, където сега се надяват да получат политическо убежище.

Германската асоциация Pro Asyl изчислява, че от началото на войната на Русия срещу Украйна през февруари 2022 до септември 2023 най-малко 250 000 наборни войници са напуснали Русия и са потърсили закрила в други държави. Сред тях са основно Казахстан, Грузия, Армения, Турция, Сърбия и Израел. От Казахстан и Армения се съобщава за депортации обратно в Русия. Според Pro Asyl само малка част от руските военнослужещи бягат в страни от Шенгенското пространство, което е свързано с по-сложните пътища за бягство и с много строгите визови изисквания на страните от ЕС.

Прецедент в рамките на ЕС

Франция стана първата страна от ЕС, която разреши на цяла група руски военни, които са противници на войната в Украйна, да влизат в страната без паспорт. За да бъдат изключени всякакви изненади, преди това мъжете са били проверени в Казахстан. „Разбирам опасенията на западните държави защо не дават масово документи за пътуване на дезертьори, тъй като сред тях може да има агенти на руската тайна служба ФСБ или военнопрестъпници“, казва Александър. Ето защо бягството на такива мъже се проследява внимателно.

„Проверихме историите на всичките шестима дезертьори“, казва пред ДВ Алексей Алшански от руската аналитична група Conflict Intelligence Team (CIT). Самата група е трябвало да напусне Русия през 2022 година. Алшански, бивш служител на руската армия, също е помогнал на дезертьорите да стигнат до Франция. „Свързахме се с правозащитници в ЕС и тогава започна застъпническата работа, която продължи една година. През цялото време дезертьорите бяха в Казахстан“, казва Алшански.

Бягство от руската армия

От шестимата мъже само младият офицер Александър е пряко замесен в руската инвазия в Украйна. През зимата на 2022 той е бил в анексирания от Русия Крим. Отначало всичко изглеждаше така, сякаш е военно учение, обяснява той. Но на 24 февруари 2022 им било наредено да потеглят към Украйна. „Нямаше заповед за нападение срещу Украйна, нямаше инструкции, просто пресякохме украинската граница и едва тогава разбрахме какво се случва. Бях шокиран и не знаех защо сме в Украйна“, казва Александър.

Той подчертава, че не е искал да участва във всичко това. Но е осъзнавал, че не може да му се противопостави и да се върне обратно. „Или собствените ми хора щяха да ме застрелят, или щяха да ме арестуват на границата. Трябваше ми легален начин да се върна в Русия“, казва дезертьорът. Когато най-накрая получава отпуск, веднага след пристигането си в Русия подава молба за освобождаване от армията. Но през септември 2022 е издадена заповед за мобилизация. „Знаех, че или ще бъда изпратен в затвора, или обратно на фронта, или ще избягам от Русия“, казва Александър.

Казахстан като междинна спирка

Казахстан е една от малкото страни, в които руснаците могат да влизат без паспорт. Ето защо много мъже, включително Александър, са потърсили убежище там. След като пристигнал там, чрез приятели той се свързал с активисти правозащитници и подал молба за убежище. „Знаех, че ще е трудно да намеря закрила в Казахстан, тъй като тази страна все още е зависима от Русия до известна степен“, казва дезертьорът. „Не ми беше предоставен статут на бежанец, но поне законният ми престой беше удължен“, добавя той.

После започнал да чука на вратите на западните посолства, молейки за помощ. „Знаех, че не мога да подам молба за убежище там и че това е възможно само на територията на съответната страна“, казва Александър. След две години той най-накрая успял да замине за Франция. „Получихме разрешение да влезем в страната, защото активно се противопоставяхме на войната, а не защото бяхме дезертьори“, подчертава той.

Няма доказателства за военни престъпления

„Участието му в инвазията е просто съдба“, казва Алексей Алшански от CIT за Александър. Той обаче допълва, че все пак не може да бъде абсолютно сигурен, че историята е вярна. От друга страна няма доказателства, че Александър би могъл да извърши военни престъпления в Украйна. „Следователно той трябва да се ползва от хуманитарна закрила и е голям късмет, че я е получил“, казва експертът от CIT.

Той осъзнава, че това се посреща с неразбиране сред украинците. За хората там „може би е трудно да видят ситуацията от другата страна и да осъзнаят, че не всички руски войници искат да се бият в Украйна“, казва той. Много войници се опитват сами да оцелеят по време на инвазията. Според международното право, ако участваш във война, това не те превръща автоматично във военнопрестъпник. „При въоръжен конфликт хуманитарното право гарантира защита на всички лица, които не участват във военни престъпления“, казва Алшански.

Критики към руското гражданско общество

Според CIT броят на руските дезертьори нараства от началото на войната. Това е голяма част от населението, която не получава подкрепа от обществото, въпреки че дезертьорството, както казва Алшански, е „наистина смела стъпка“. „Ако някой отиде на антивоенна демонстрация с плакат „Не на войната“ и заради това прекара няколко дни зад решетките, в чужбина го възприемат като герой. Такива хора могат да получат виза, за тях има международни програми“, обяснява той. „Но ако някой избяга от Русия, след като е прекарал седмици в яма, гладувал е и е бил пребиван, защото е отказал да участва във войната на Путин, тогава той е сам“, допълва Алшански.

„Сбогом, оръжия“

На такива мъже обикновено помагат само чуждестранни правозащитни организации. „Руското гражданско общество не е склонно да помага на дезертьори. То се парализира, когато научи, че някой е избягал от руската армия. Това отношение е меко казано несправедливо“, казва Алшански.

Шестимата руснаци вече работят във Франция и подкрепят руските дезертьори оттам. Те са се организирали в асоциация, наречена „Сбогом, оръжия!“, и протестират срещу войната в Украйна по свой начин.

Автори: Сергей Дик, Кирил Шестаков, Анна Соколова