Ще станем свидетели на пренасочване потока на парите в света

През последните 15 години икономиката на САЩ се характеризира със слабо търсене и ниски лихвени проценти. Това беше десетилетие и половина на „махмурлук“ от Голямата рецесия. Сега експертите посочват, че това е към своя край. Светът се промени и САЩ навлизат в ера на по-висок растеж, пълзяща инфлация и геополитическа нестабилност, които ще пренасочат потока на парите по света. Настъпи нова ера, но тя ще бъде неравна, пише в свои аналитичен материал Businessinsider.

Добрата новина е, че тази нова ера изглежда така, сякаш няма да бъде обременена от някои от проблемите, които поставиха таван на растежа през предходната ера. Най-забележителната характеристика на стария период според икономистите е рискът от дефлация — възможността липсата на търсене да доведе до спад на заплатите и цените, капан, от който е изключително трудно да се избяга. В опит да избегнат тази съдба, политиците във Вашингтон намалиха лихвените проценти до нула и насърчиха всички видове рисково поведение сред инвеститорите, бизнеса и обикновените потребители. Инвеститорите, които се опитваха да достигнат своите бенчмаркове, „трябваше да попаднат в спектъра на риска,“ казва Джош Хирт, старши икономист във Vanguard.

Силициевата долина постави интернет на нашите телефони, Китай издуха огромен балон на пазара на имоти и светът започна да инвестира във възобновяема енергия. Но ниските лихвени проценти не допринесоха много за стимулиране на търсенето и икономиката постоянно растеше по-бавно, отколкото преди срива, като никога не достигаше над 3% растеж на БВП. Едва след масивните правителствени стимули, подтикнати от пандемията, икономиката достигна скорост на бягство, повишавайки заплатите и започвайки да расте стабилно.

Сега, казват икономистите, навлизаме в суперцикъл, който ще се характеризира с три всеобхватни сили.

Първо – по-високите лихвени проценти ще възнаградят спестяващите, което ще направи поемането на рискове по-скъпо.

Второ – геополитическата и икономическа нестабилност ще генерират инфлационни ефекти, като отново ще станем свидетели на скок на цените.

Трето – промишленото планиране ще бъде все повече повлияно от опасенията за националната сигурност, променяйки веригите за доставки в различните индустрии. Начинът, по който ниските лихвени проценти ще се установят, ще създаде ново гравитационно привличане на световните пазари, пренастройвайки силите, които определят къде е най-вероятно икономиката да расте — и къде е най-вероятно да потекат инвестиции.

Новият суперцикъл „поставя икономиката на САЩ в напълно нова ера“ каза Сайлъс Майърс, главен изпълнителен директор на Mar Vista Investments, който контролира активи на стойност 4 млрд. USD. Той предупреждава, че цяло поколение инвеститори, кредитори и предприемачи не са успели да възприемат „дълбокото въздействие“, че новата икономическа ера ще се отрази на техния бизнес.

„Бяхме във време, което беше по-малко взискателно и по-прощаващо,“ Майерс казва. „Но това време свършва.“

Един от най-ясните признаци, че е настъпил нов икономически суперцикъл, е когато финансовите правила се обърнат наопаки, пише още Businessinsider. Предишният суперцикъл беше въведен, когато Федералният резерв, в отговор на разрухата, причинена от финансовата криза, намали референтния си лихвен процент до 0% – първият път, когато централната банка стигна до дъното.

Структурната промяна предизвика шок в целия свят. Доходността на държавните облигации спадна, което означава, че инвеститорите трябваше да започнат да поемат сериозни рискове, ако искаха да правят пари. Този нов авантюризъм тласна акциите нагоре все повече и повече. Капиталите нахлуха в Китай и други нововъзникващи пазари в рекордни количества — около 1 трлн. USD само през 2010 г. Рисковите капиталисти потопиха милиарди в компании като Juicero и WeWork, които нямаха жизнеспособен план за печалба. И с толкова ниски лихвени проценти, компаниите могат внезапно да се натоварят с дълг: от 2007 г. до 2017 г. глобалният нефинансов корпоративен дълг се удвои до 66 трлн. USD. До удара на пандемията инфлацията и растежът на заплатите останаха под 3,9%. Светът се беше променил.

Сега, с настъпването на нов суперцикъл, мениджърите на пари отново са принудени да се адаптират към променящия се набор от икономически реалности. Обикновено, когато Фед повишава лихвените проценти бързо, фондовият пазар се свива. Но това вече не е вярно. От 2022 г. до 2024 г., когато референтната лихва по федералните фондове скочи до 5,5% от 0,5%, Nasdaq 100 и S&P 500 скочиха съответно с 23% и 22%. По-високите лихвени проценти също не успяха да стимулират масови съкращения или да разбият икономиката. Безработицата остана под 4,3%, а растежът на БВП остана стабилен, опровергавайки страховете за рецесия. Накратко, нещо е разбъркало естествените взаимодействия на пазара. Все едно сте поставили ръката си върху горещ котлон и пръстите ви са станали ледени.

Едно от обясненията за изкривеното поведение на икономиката е промяна в това, което икономистите наричат неутрален лихвен процент – оптималната точка за насърчаване на растежа без предизвикване на инфлация. След финансовата криза през 2008 г. икономиката беше толкова слаба, че неутралната ставка отиде до нула, за да насърчи парите да текат по-свободно. Но сега странната природа на пазара може да сигнализира, че неутралната лихва се е повишила над идеалната цел на Фед от 2%. Това би обяснило защо по-високите лихвени проценти на Фед вече не спират растежа. Подхранван от правителствените стимули след пандемията, базовата линия на икономиката се измести. От Vanguard Хирт и колегите му прогнозират, че неутралната ставка ще остане по-висока в обозримо бъдеще, като в крайна сметка ще се установи на около 3,5%.

„Дори ако паднем под 3,5%, Фед ще се закрепи към тази по-висока ставка. Ако икономиката изпита слабост и трябва да намалим лихвите, все още не смятаме, че това означава да върнем лихвите обратно на нула“, казва Хирт.

Икономиката е „изключително разнообразно и динамично животно“, казва Джо Куинлан, главният пазарен стратег в Bank of America. Тъй като по-високите лихви на Фед оказваха натиск върху чувствителните към лихвите сектори като жилищния сектор, което представлява 16% от икономиката, големите технологии и домакинствата, гладуващи за пътувания, харчеха пари бързо и разхлабено. Опитът показа, че общото потребление може да продължи да нараства дори когато значителни части от икономиката изпитват затруднения.

И така, какво можем да очакваме от новия икономически суперцикъл? Както всеки цикъл, той ще има своите предимства и недостатъци. Повишаването на лихвите ще направи заемите по-скъпи, принуждавайки бизнеса да взема по-обмислени решения относно дълга. Но те също ще увеличат спестовните сметки и приходите от лихви. Освен това по-бързо развиващата се икономика ще стегне пазара на труда, давайки възможност на работниците да продължат да се борят за по-голямо парче от пая. От 2019 г. насам 10% от хората с най-ниски доходи са получили увеличение на заплатите от 13%.

Независимо дали става въпрос за ограничаване на цените на лекарствата или за по-агресивно прилагане на антитръстовите правила, проучванията показват, че американците искат да видят повече ограничения върху корпоративната власт и повече регулации за защита на гражданите. За първи път от години Федералната търговска комисия започна да преследва фармацевтични компании, противопоставяйки се на сливания между хранителни гиганти и предприемайки големи промени в Big Tech.

Новият суперцикъл също ще има дълбоки последици в световен мащаб, променяйки как и къде е най-вероятно да потекат парите. В Китай дълговият балон, който се формира в сектора на имотите по време на предишния цикъл, изсмуква пари от бизнеса и домакинствата, подкопавайки опитите на Китай да стане водеща икономическа суперсила в света.

И тъй като Европа расте по-бавно от САЩ, чуждестранните инвеститори насочват повече от парите си към Америка. През второто тримесечие на тази година чуждестранните инвеститори са притежавали държавни облигации на САЩ на стойност 8,2 трлн. USD, което е със 7,3% повече от година по-рано. Чуждите инвестиции също растат в американски корпоративни облигации (с 9,8%) и американски акции (с 23%). Куинлан казва, че очаква икономиката на САЩ да продължи да се представя по-добре от останалата част от света, предвид фискалните и демографските предизвикателства, пред които са изправени Европейският съюз, Япония и Китай.

„Инвеститорите продължават да вземат под внимание факта, че икономиката на САЩ остава сред най-конкурентоспособните, иновативни и устойчиви в света. Авиация или селско стопанство, енергия или развлечения, транспорт или технологии, стоки или услуги – изберете произволен сектор или дейност и има добър шанс САЩ да са водещи във всички тези сектори пред останалия свят. Всичко това спомогна за стимулиране на търсенето сред чуждестранните инвеститори на американски ценни книжа от всякакъв вид“, казва Куинлан.

Икономическата диверсификация на Америка също се очаква да ѝ даде предимство в една от най-нестабилните сфери на новата ера: търговския конфликт. САЩ и Китай вече се борят за контрол над критични индустрии като полупроводници, батерии и електрически автомобили. Зависимостта на Германия от производството, например, поставя нейните най-важни индустрии в ситуация на сблъсък с амбициите на Китай. И докато САЩ са в добра позиция да устоят на бурята, това не означава, че няма да е тежко. Светът никога не се е сблъсквал с предизвикателство като рязко растящия поток на износ от Китай и то по цялата производствена верига. Това е динамика, която заплашва да дисбалансира международната търговия, като наводни пазара с евтини стоки от всякакъв вид. China Shock 2.0 „няма да падне лесно“, прогнозира Куинлан.

Повече от десетилетие сме свикнали икономиката да работи по определен начин. С появата на нов суперцикъл инвеститорите, фирмите и правителствата, които са се структурирали около стария модел, може да изпитат остри шокове. За да успеят в този непознат нов свят, те ще трябва да коригират очакванията си и да намерят начини да използват възможностите на суперцикъла. Това е икономическият еквивалент на естествения подбор: докато икономиката се развива, тези, които се адаптират, най-вероятно ще оцелеят. Дните на икономически растеж се върнаха. Бъдещето принадлежи на тези, които могат да растат с него.